Морски лилии

клас иглокожи
(пренасочване от Crinoidea)

Морските лилии (Crinoidea) са най-древният клас бодлокожи морски организми. Някои от тях са прикрепени чрез стъбло към морското дъно, а други плават свободно във водата.

Морски лилии
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Иглокожи (Echinodermata)
подтип:Crinozoa
клас:Морски лилии (Crinoidea)
Научно наименование
Miller, 1821
Морски лилии в Общомедия
[ редактиране ]

Въпреки че наподобяват растение, морските лилии са животни и имат подвижен варовиков скелет с дълги и гъвкави пипала, които им позволяват да филтрират планктона, с който се хранят във водата.

Като бодлокожи, най-близките им роднини в живия свят са морските таралежи, морските звезди, змиевидните морски звезди и морските краставици. Първите вкаменелости от тази група датират от времето на периода ордовик, от преди около 500 млн. години. Някои от изкопаемите морски лилии имат стъбла дълги 25 m, а най-голямата вкаменелост е с дължина на стъблото около 40 m.[1]

Разпространение и местообитание редактиране

Понастоящем съществуват около 700 живи вида морски лилии[2], но в миналото са били много повече и по-разнообразни. Разпространени са в почти всички морета, от Арктика до Антарктика. Най-голямото разнообразие от видове се намира в тропическите морета. Срещат се в изобилие във Филипините и в Индонезия, но има и видове от умерените и студени води, като например два вида в Средиземно море (Antedon mediterranea и Leptometra phalangium) и един вид в северния Атлантически океан (Antedon bifida, срещащ се във водите от Португалия до Норвегия). Единствените големи открити морета лишени от морски лилии са Черно море (в което на практика няма никакви бодлокожи организми) и Балтийско море.

Могат да се видят както в плитки води, така и на големи дълбочини до 9000 m.[3][4] По-голямата част от видовете обаче живеят в зоната между 200 и 1000 метра дълбочина, но винаги във води с течения.[5]

Предпочитани местообитания са богатите на пукнатини склонове и коралови рифове, в които да се скрият. Въпреки това, в някои морета, където храната е в изобилие, може да се наблюдават големи популации от морски лилии върху всякакъв терен, включително и меки почви.[6]

Анатомично устройство редактиране

 
Анатомия на морска лилия

Морските лилии имат чашковидно тяло, което е прикрепено към стъблото. В горната повърхност на тялото, централно е разположена устата, която е обикновено заобиколена от 5 или 10, и по-рядко 2, 4 или 6 пипала. Тези пипала могат да бъдат прости, разклонени или много разклонени.

Храносмилателна система редактиране

Устата на морската лилия преминава в къс хранопровод. Тя няма истински стомах, така че хранопровода се свързва директно с U-образни по форма черва. В техния край се намира ануса, който е разположен до устата.[7]

Нервна система редактиране

Нервната система на морските лилии е разделена на три части с множество връзки между тях. Най-горната част се състои от централен нервен пръстен, обграждащ устата, и радиални нерви, разклоняващи се в перестите пипала. Под първия пръстен лежи втори нервен пръстен, отпускащ два брахиални сетивни нерва във всяко едно от пипалата. Третата част от нервната система се намира под другите две и е отговорна за двигателните действия.[7]

Хранене редактиране

Морските лилии се хранят, чрез филтриране на малки частици храна от морската вода с перестите им пипала. Като цяло, тези видове, които живеят в среди с относително малко планктон, имат по-дълги и по-разклонени пипала от тези, които живеят в по-богати на храна води.[7]

Размножаване редактиране

Тези бодлокожи са двудомни, с отделни мъжки и женски индивиди. Те произвеждат гамети през генитални канали, намиращи се в някои от перата, разположени по пипалата. Перата в крайна сметка се разрушават, за да освободят спермата и яйцата в околната среда. Оплодените яйца се излюпват, за да се освободи свободно плуващата ларва. Продължителността на свободното плуване на ларвата трае само няколко дни, преди да се уталожи на дъното и да се прикрепи към някоя повърхност.

Когато стане по-възрастна морската лилия се отделя от стъблото и започва свободно да се движи със скорост до 4 – 5 cm/sec.[8] От този момент нататък в рамките на 10 до 16 месеца ще може да се възпроизвежда.[7]

Класификация редактиране

 
Antedonidae
 
Comatulidae
 
Colobometridae
 
Himerometridae
 
Ptilometridae
 
Tropiometridae
Клас Морски лилии

Източници редактиране

  1. Ponsonby, Dr. David. The Anatomy of the Sea. Vancouver, Raincoast Books, 2005. ISBN 0-8118-4633-4. p. 129. (на английски)
  2. Animal Diversity Web – Crinoidea // University of Michigan Museum of Zoology. Посетен на 26 август 2012. (на английски)
  3. Zmarzly, D.L. The Shallow-Water Crinoid Fauna of Kwajalein Atoll, Marshall Islands: Ecological Observations, Interatoll Comparisons, and Zoogeographic Affinities // Pacific Science 39. 1985. p. 340 – 358. (на английски)
  4. Oji, T., Ogawa, Y., Hunter, A. W. and Kitazawa, K. Discovery of Dense Aggregations of Stalked Crinoids in Izu-Ogasawara Trench, Japan // Zoological Science 26. 2009. DOI:10.2108/zsj.26.406. p. 406 – 408. (на английски)
  5. Michel Roux. Artificial keys to the genera of living stalked crinoids (Echinodermata) // Bulletin of Marine Science, 2002. p. 799 – 830. (на английски).
  6. TS Tay. Crinoid diversity in the subtidal non-coral reef habitats of Singapore // 15th International Echinoderm Conference, 2015. (на английски).
  7. а б в г Barnes, Robert D. Invertebrate Zoology. Philadelphia, PA, Holt-Saunders International, 1982. ISBN 0-03-056747-5. p. 997 – 1007. (на английски)
  8. Crawling In Stalked Crinoids: In Situ Observations, Functional Morphology, and Implications for Paleozoic Taxa // Geological Society of America Abstracts with Programs. Т. 37. 6 октомври 2005. p. 62. (на английски) Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.