DICT е мрежов протокол за достъп до речникова информация описан в RFC 2229. Създаден е от DICT Development Group като усъвършенстван заместник на Webster протокола. DICT използва TCP за пренос на данни и сървърът комуникира на мрежов порт 2628. Според OSI модела, DICT протоколът попада в приложния слой на комуникацията.

Описание на протокола

редактиране

Протоколът следва модела клиент-сървър. Клиентът е програма която прави заявки (чрез команди) за информация към сървъра. Отговорът на сървъра не съдържа презентационна информация, отговорност на клиента е да представи отговора в подходящ вид когато е предназначен за прочитане от човек.

Командите и отговорите са кодирани в UTF-8.

Командите се състоят от командна дума следвана от нула или повече параметри отделени чрез интервали. За да е съвместим със стандарта, сървърът трябва да поддържа следните задължителни команди:

  • DEFINE <БД><дума> – търси <дума> в базата данни <БД>
  • MATCH <БД><стратегия><дума> – търси съвпадения за зададената дума по определена стратегия. Различните видове речници позволяват различни стратегии. Всеки сървър трябва да поддържа поне следните две стратегии – exact и prefix, за точно съвпадение и съвпадение по префикс съответно. Сървърът може да дефинира свои собствени стратегии.
  • SHOW
    • SHOW DB – показва достъпните бази данни
    • SHOW STRAT – връща поддържаните стратегии за търсене
    • SHOW INFO <БД> – дава информация за посочената база данни – източник, лиценз,
    • SHOW SERVER – връща информация за сървъра
  • CLIENT <текст> – с тази команда клиентът може да даде информация за себе си за статистически и регистрационни цели
  • HELP – връща списък с поддържаните от сървъра команди
  • QUIT – за приключване на сесията
  • OPTION MIME – клиентът заявява, че иска (и поддържа) MIME заглавия. След като е заявил това, сървърът може да му изпрати съдържание различно от текст кодиран в UTF-8 (което е по подразбиране). Това позволява, например, прикрепянето на аудио файлове с произношението на дума и др.
  • AUTH <потребител><низ_за_удостоверяване> – позволява клиентът да се удостовери, при което може да получи достъп до повече ресурси.

Стандартът дефинира URL схема позволяваща създаването на препратки към дефиниции или списъци на думи на DICT сървър. Синтаксисът е следния:

  1. dict://<потребител>;<автентикация>@<хост>:<порт>/d:<дума>:<БД>:<номер> или
  2. dict://<потребител>;<автентикация>@<хост>:<порт>/m:<дума>:<БД>:<стратегия>:<номер>

Първият съответства на командата DEFINE, а вторият – на MATCH. <номер> указва коя дефиниция или съвпадение да върне сървърът когато са повече от една. Когато този параметър липсва, се връщат всички резултати.

DICT сървърен софтуер

редактиране
  • dictd – създаден от DICT Development Group
  • GNU Dico – DICT сървър от GNU

DICT клиенти

редактиране

Това са програми които могат да правят заявки към DICT сървъри:

Външни препратки

редактиране