Идентификатор на дигитален обект
Идентификатор на дигитален (цифров) обект, обозначен с DOI (на английски: digital object identifier), е параметър на системата за идентификация на обекти в дигиталното пространство – вид постоянни етикети, които се прикрепяват към обект, намиращ се в в цифрова среда.
Използва се, за да предоставя актуална информация, в т.ч. местоположението на обекта в уеб. Номерът DOI е съставен от съкращението „doi“ с малки букви, префикс и суфикс, разделени с наклонена черта, и е единствен и постоянен спрямо обекта, който идентифицира.[1]
„Идентификатор на дигитален обект“ (ИДО) и „дигитален идентификатор“ (ДИ) не са синонимни понятия, макар че често се употребява ДИ погрешно вместо ИДО.[2]
Произход
редактиранеПрез 1996 г. три крупни международни търговски издателски асоциации предлагат да се създаде инфраструктура за дигитално публикуване в глобалната мрежа с помощта на експертни познания от системите ISO и ISBN и опита на CNRI (Корпорация за национални изследователски инициативи, от английски: Corporation for National Research Initiatives)[3]. Миграцията от аналогови форми към дигитално съдържание в уеб изисквала нещо, което да осигури дълготрайността на хипертекстовите връзки, поради промените в унифицираните локатори на ресурси (URL) и многото неактуални пътища в интернет (напр. съобщение за грешка 404).
Концепция
редактиранеИнформацията за дигиталните обекти се променя с течение на времето, включително временният им „адрес“, но не и дигиталният им „етикет“. DOI представлява система за непроменлива идентификация, грижеща се за интелектуалната собственост, управляваща мета-данни, свързваща клиенти с доставчици на информация, улесняваща електронната търговия и позволяваща автоматизиран надзор и управление на информационните средства.
Управление
редактиранеСистемата се управлява от International DOI Foundation – консорциум с членство, отворено за търговски и некомерсиални партньори, и е приета за стандартизиране в рамките на Международната организация за стандартизация ISO (английски International Organization for Standartization). Приблизително 40 милиона ИДО имена са били приписани от регистрационните системи на МИФ от близо 3000 оторизирани агенти[4] (2600 издателски къщи, научни бази от данни, документи на ЕС и пр.) в САЩ, Австралия и Европа.
Външни препратки
редактиране- МИФ. Системата за идентификация на дигитални обекти // 15 ноември 2008. Посетен на 27 декември 2008. (на английски)
- CNRI. основна страница на Корпорацията за Национални Изследователски Инициативи // CNRI, 5 юни 2007. Посетен на 27 декември 2008. (на английски)
Източници
редактиране- ↑ Междуинституционално ръководство за изготвяне на публикациите. Идентификатори, определяни от Службата за публикации. 4.4.3. Идентификатор на дигитален обект (DOI) // publications.europa.eu. Посетен на 2023-05-27.
- ↑ Пример за объркване на ИДО и ДИ: „Всяка страница ще има собствен дигитален идентификатор и така всяка публикация, която използва цитати ще може да бъде намерена...“ Марис, Ема. Първа глава от книгата на живота...[1] Архив на оригинала от 2008-10-17 в Wayback Machine. Синя Планета (2004)
- ↑ Основна страница на CNRI
- ↑ Агенции за издаване на ИДО