De Lorean DMC-12
De Lorean DMC-12 е спортен автомобил, първоначално произвеждан в Dunmurry, предградие западно от Белфаст, Северна Ирландия от конструктора Джон Делориън и неговата компания DeLorean Motor Company, специално за американския пазар, в периода 1981 – 1982 г. DeLorean е единственият модел, произвеждан от компанията, която планира първоначално да произведе 30 000 автомобила, но в крайна сметка са произведени само 9000 броя[1], преди да изпадне в криза поради кризата на автомобилния пазар в САЩ, който в тези години търпи най-големия си спад от 1930 г. насам.
| De Lorean DMC-12 | |
 | |
| Други имена | DMC |
|---|---|
| Марка | DeLorean Motor Company |
| Модел | DMC-12 |
| Произвеждан | 1981 – 1982 |
| Фирма собственик | Стивън Уайн |
| Дизайнер | Джорджето Джуджаро |
| Клас | спортен автомобил |
| Задвижване | |
| Двигател | 2849 cm³ PRV ZMJ-159 V6 |
| Мощност | 150 к.с. (Европа) 130 к.с. (САЩ) |
| Задвижване | задно |
| Скоростна кутия | 5 степенна ръчна 3 степенна автоматична |
| Други характеристики | |
| Купе | спортно, 2 врати |
| Дължина | 4216 mm |
| Ширина | 1857 mm |
| Височина | 1140 mm (затворени врати) 1961 mm (отворени врати) |
| Тегло | 1230 kg |
| De Lorean DMC-12 в Общомедия | |
Колата е създадена от известния италиански дизайнер Джорджето Джуджаро. DMC-12 има аеродинамичен профил, разполага с врати, които се отварят като крила (познати и като тип „чайка“), изработена е от полирани панели от неръждаема стомана (небоядисани) и детайли от фибростъкло.
Първият прототип се появява още през 1976 г., но производството му официално започва през 1981 г. (първата DMC-12 излиза от производствената линия на 21 януари същата година) По време на производството няколко от характеристиките на колата търпят променени, като например вида на предния капак, джантите и интериора. Въпреки промените производството е спряно в края на 1982 г.
Модифицирана версия на колата става „икона“ в средата на 1980-те години след появата си като „Машина на времето“ в трилогията „Завръщане в бъдещето“ на режисьора Робърт Земекис, който филм се превръща в тотален хит на киноекраните, донасяйки над 1,5 милиарда долара приходи[2].
Въпреки че са изминали 40 години от започването на производството, смята се, че днес все още има около 6500 броя DeLorean по света (най-вече в САЩ)[3].
История
редактиранеПървият прототип на DeLorean DMC-12 е завършен през октомври 1976 г. от Уилям Т. Колинс, главен инженер и дизайнер (бивш главен инженер на автомобилната компания Pontiac). Първоначално колата е планирано да бъде захранвана с ротационен двигател (наричан още ванкелов двигател) от Citroën (Comotor NSU Wankel), монтиран отзад. Изборът на двигател е преразгледано, когато е спряно производството на двигателите Comotor. В крайна сметка е избран френско-шведският атмосферен V6 агрегат с директно впръскване (разработен от Peugeot – Renault – Volvo). Също така е променено позиционирането на двигателя, като е изместен от задно в средноразположен.
Шасито е било планирано да бъде произвеждано по новата и неизпитана дотогава производствена технология, позната като Elastic Reservoir Moulding (ERM), което щяло да олекоти колата значително, което, освен че ще придаде допълнителна динамика на автомобила, се предполага, че ще намали и производствените разходи. В крайна сметка е установява, че тази нова технология (за която DeLorean закупуват патентните права), е неподходяща.
Тези и други промени в първоначалната концепция на автомобила довеждат до значителен натиск върху производствения график. Освен това се счита, че цялата кола изисква почти пълен реинженеринг, за което се обръщат към светилото в автомобилостроенето в тези години – Колин Чапман, основател и собственик на Lotus Cars. Чапман заменя по-голямата част на недоказаните материали и производствени технологии с такива от Lotus. Оригиналният дизайн на Джорджето Джуджаро е оставен непокътнат, както и отличителните външни панели от неръждаема стомана и криловидните врати.
.jpg)
DeLorean Motor Company фалира на 26 октомври 1982 г.,[4] само няколко дни след ареста на основателя си Джон ДеЛориан, по обвинения в търговия с наркотици[5].
Английският бизнесмен, живеещ в Тексас Стивън Уайн създава отделно дружество през 1995 г. под името „DeLorean Motor Company“ и скоро след това придобива търговската марка, позната със стилизираното „DMC“ лого, както и останалите по опис части на фирмата основател. Компанията се намира в предградията на град Хъмбъл, Тексас, като произвежда резервни части и оригинално оборудване (OEM), възпроизвежда части „по поръчка“, използвайки съществуващите идентификационен номер на превозното средство (VIN) плочки, но технически няма произведени „нови“ DeLorean, само се възстановяват оригинални автомобили[6].
Източници
редактиране- ↑ DeLorean Motor Company FAQ's // Delorean.com. Архивиран от оригинала на 2011-07-09. Посетен на 4 май 2009.
- ↑ LA Times story – For the DeLorean, it's back to the present // Los Angeles Times. 28 юли 2007. Посетен на 4 декември 2010.
- ↑ New build cars // DeLorean Motor Company. Архивиран от оригинала на 2011-07-18. Посетен на 26 май 2010.
- ↑ DeLorean Motor Files Bankruptcy // The New York Times, 26 октомври 1982.
- ↑ DeLorean, automobile executive, arrested in drug smuggling case (20 октомври 1982). The New York Times. Посетен на 19 май 2021.
- ↑ New build cars // DeLorean Motor Company. Архивиран от оригинала на 2011-07-18. Посетен на 26 май 2010.