Egregiae Virtutis
Egregiae Virtutis (в превод от латински: За безпримерно достойнство) е апостолическо послание на папа Йоан Павел II, от 30 декември 1980 г., с което солунските братя Св. св. Кирил и Методий се обявяват за съпокровители на Европа.
| „Egregiae Virtutis“ „За безпримерно достойнство“ | |
 герб на папа Йоан Павел II | |
| Вид | апостолическо послание |
|---|---|
| Език | латински |
| Папа | Йоан Павел II |
| Издаване | 30 декември 1980 г. Свети Петър (Рим) |
Съдържание редактиране
В посланието си папа Йоан Павел ІІ, като отбелязва заслугите на двамата братя – светители, посочва следното:
"... Преди сто години папа Лъв XIII в своята енциклика Grande Munus напомни на цялата Църква за особените заслуги на светите Кирил и Методий за евангелизацията на славяните. Доколкото тази година (1980) Църквата отбелязва 1500-годишнината от рождението на Свети Бенедикт Нурсийски, провъзгласен през 1964 г. от моя предшественик Павел VI, за покровител на Европа, струва ми се, че това покровителство, простиращо се над цяла Европа, ще се прояви още по-силно, ако към великите дела на светия патриарх на Запада ние присъединим изключителните заслуги на двамата свети братя, Кирил и Методий. За това има много исторически основания, както в миналото, така и в съвременността, имащи богословско, църковно и чисто културно потвърждение в историята на Европа...
... В своята географска цялост Европа представлява резултат от взаимодействието на две течения в християнската традиция, с които са съединени също две различни, но в същото време една друга дълбоко допълващи се култури. Свети Бенедикт, чието въздействие обхваща не само Европа, преди всичко Западна и Централна, но благодарение на бенедиктинските общини достига и други континенти, се оказва в самото средоточие на това течение, което произлиза от Рим, от престола на приемниците на Свети Петър. Светите Солунски братя извеждат на преден план преди всичко приноса на древногръцката култура, а след това и силата на влиянието на Константинополската Църква и източната традиция, която така дълбоко е вписана в духовния живот и култура на много народи и страни в Източна Европа. Ето защо днес, когато след много столетия на разкол между Изтока и Запада, между Рим и Константинопол, започвайки от Втория Ватикански събор се предприемат решителни крачки, насочени към възстановяване на пълнотата на общението, провъзгласяването на светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа наред със Свети Бенедикт, напълно отговаря на знаменията на нашето време...
... Ето затова аз, с твърдо убеждение и след продължителен размисъл, с цялата пълнота на апостолската власт, с настоящето Послание определям и обявявам за небесни съпокровители на цяла Европа пред Бога, светите Кирил и Методий, и им признавам всички литургически почести и отличия..."
Вижте също редактиране
- Grande Munus – папска енциклика на папа Лъв XIII, от 30 септември 1880 г., с която се възхваляват достойнствата на Св. св. Кирил и Методий.
- Slavorum Apostoli – папска енциклика на папа Йоан Павел II, от 2 юни 1985 г., с която се отдава почит на делото на Кирил и Методий.
- Pacis Nuntius – апостолическо послание на папа Павел VI, от 24 октомври 1964 г., с което Свети Бенедикт Нурсийски се обявява за покровител на Европа.
- Spes Aedificandi – апостолическо писмо motu proprio на папа Йоан Павел II, от 1 октомври 1999 г., с което Света Катерина Сиенска, Света Бригита, и Света Тереза Бенедикта а Крус, се обявяват за съпокровители на Европа.