Полски хвощ

вид растение
(пренасочване от Equisetum arvense)

Полският хвощ[2] (Equisetum arvense) е вид храстовидно многогодишно растение от групата на хвощовете. Те имат два вида стъбла – стерилни и спороносни, като стерилните израстват след увяхването на спороносните. Стерилните стъбла израстват два пъти по-дълги от спороносните, като се състоят от до 20 сегмента с дължина 2 – 3 cm. Общата им дължина може да достигне 60 cm. Полският хвощ може да бъде неприятен плевел, защото след отскубването му израства отново от намиращите се дълбоко под земята ризоми.

Полски хвощ
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Спорови растения (Pteridophyta)
клас:Папратовидни (Polypodiopsida)
разред:Хвощоцветни (Equisetales)
семейство:Хвощови (Equisetaceae)
род:Хвощ (Equisetum)
вид:Полски хвощ (E. arvense)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Полски хвощ в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение редактиране

Полският хвощ се среща в северното полукълбо. Pасте в умерени, тропически и субарктическите региони на Евразия от Исландия, Великобритания и Португалия до Корея и Япония, на цялата територия на Северна Америка и на територията на бившия Съветски съюз. Полският хвощ е широко разпространен в цяла България по влажни места, ниви и ливади, по насипи край реките, по-рядко в гори до към 1600 м н.в.

Лечебно действие и приложение редактиране

В българската народна медицина хвощът се употребява при пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, кръвохрачене, белодробна туберкулоза, водянка, подагра, ревматизъм, атеросклероза, напикаване, стомашни болки, уриниране на кръв, кръвоизливи в белите дробове.[3]

Източници редактиране

  1. Equisetum arvense (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Китанов, Борис. СЕМ. ХВОЩОВИ – EQUISETACEAE // Разпознаване и събиране на билки. София, Държавно издателство „Земиздат“, 1987. ISBN 9532726431.
  3. Полски хвощ (Equisetum arvense L.) // бгфармаси-бг.нет. Посетен на 15-ян-2011.

Външни препратки редактиране