Маслодайна роза

секция растения
(пренасочване от Gallicanae)

Маслодайните рози (Gallicanae) са растения от род Роза (Rosa), известни с етеричното си масло, което се ползва в парфюмерията и козметиката. Известни са и като „роза Ото“ (rose otto) – рози с розово масло.

Маслодайна роза
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Роза (Rosa)
секция:Маслодайна роза (R. sect. Gallicanae)
Научно наименование
DC., 1818
[ редактиране ]

Класификация

редактиране

Маслодайната роза се отнася към сем. Розоцветни (Rosaceae), род Rosa L., подрод Cynorodon, секция Gallicanae.

Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида:

Употреба

редактиране

При преработването на розовия цвят се получават на първо място розово масло и розова вода, а след това други продукти, сред които са розово абсолю и розов конкрет[1].

От етеричните масла, съдържащи се в цветовете, се произвеждат парфюми.

От цветните листенца се приготвят конфитюри, желета, сладка и ликьори. Продуктите, получени от преработването на цветовете, се влагат в кулинарията като ароматизатори, овкусители, оцветители, например розовият мед[2].

Освен масло, при преработката на розовия цвят се получава и розова вода, която намира употреба в парфюмерийната и хранителната промишленост.

Насажденията с рози изпълняват и противоерозионни функции в района, в който се отглеждат.

Произход и история на розопроизводството

редактиране
 
Розобер, началото на ХХ век

Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век – около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала съответно наречената Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.

Преди Освобождението в България е имало около 10 хил. декара насаждения и производството на розово масло е достигнало 1000 kg. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война – около 90 хил. декара, след което площта намалява до 30 хил. декара.

Маслодайни рози се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни.

Насаждения в България

редактиране

Казанлъшка роза

редактиране
 

От потомството на Rosa damascena е излъчен вида Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala). Казанлъшката роза заема почти 100 % от площта на маслодайната роза в България.

Бяла маслодайна роза

редактиране
 

Бялата маслодайна роза в началото на 20 век е заемала около 40 % от площта на маслодайната роза в България[3].

Морфологична характеристика:

  • Листа – по-широки и по-назъбени;
  • Цвят – по-едър, с бели венечни листа, също бива пулест или кичест, дава 1,5 – 2 пъти по-висок добив на цвят, но съдържа двойно по-малко етерични масла.

Стамболска роза

редактиране
 

Стамболска роза (Rosa gallica) – в началото е заемала около 10 % от насажденията в България.

Морфологична характеристика:

  • Прави, почти неразклонени стъбла, покрити с малки шипове;
  • Цветовете са едри, червени, но лесно окапват и съдържат нисък процент етерични масла.

Устойчива е на болести, което се използва най-вече в селекцията на нови клонове.

Столистна роза

редактиране
 

Столистна роза (Rosa centifolia) – в България се отглежда като декоративна по градините и дворовете, а във Франция и Мароко се отглежда като маслодайна. Цветовете ѝ са едри и тежки, но съдържат нисък процент етерични масла с ниско качество.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране