Уикипедия

Heim ins Reich

Heim ins Reich е външна политика, следвана от Адолф Хитлер по време на Втората световна война, започваща през 1938 г. Целта на Хитлер е да убеди всички фолксдойче, които живеят извън Нацистка Германия (в Австрия, Чехословакия и западните райони на Полша), че те трябва да се стремят да присъединят тези региони „вкъщи“ в голяма Германия, но и да се преселят от територии, които не са под германски контрол, след завладяването на Полша в съответствие с нацистко-съветския пакт. Манифестът Heim in Reich е насочен към райони, които са отстъпени след Версайския договор на новата нация в Полша, както и в други области, обитавани от значителни германски популации като Судетия, Данциг и югоизточните и североизточните региони на Европа след 6 октомври 1939 г.

Heim ins Reich
— етническо прочистване, трансфер на население —
Друго названиеЗавръщане в Райха
Участницигерманци
Мястотериториите, контролирани от Нацистка Германия
Дата1938 – 1944 г.
Heim ins Reich в Общомедия

Изпълнението на политиката е управлявано от Фолксдойче Мителщеле или „Главна служба за социални грижи за етническите германци“). Като държавна агенция на НСДАП, тя се занимава с всички въпроси на фолксдойче. До 1941 г. е под контрола на SS.[1]

История редактиране

Краят на Първата световна война в Европа води до възникването на нови „проблеми на малцинствата“ в областите след разпадането на германската и австро-унгарската империи. Над 9 милиона етнически германци живеят в Полша, Чехословакия, Румъния и Югославия; в резултат на Парижката мирна конференция от 1919 г.[2] За разлика от новите суверенни държави, Германия не е длъжна да подписва Договорите за малцинствата.[3] Преди Аншлуса, мощен радиопредавател в Мюнхен бомбардира Австрия с пропаганда на това, което Хитлер вече е направил за Германия и какво може да направи за родната си страна Австрия.[4] Анексирането на Австрия е представено от пресата като поход на германските въоръжени сили в предполагаемата германска земя: „като представители на обща немска воля за единство, да създадат братство с германския народ и войниците там“.[5] По подобен начин немският ултиматум към Литва от 1939 г., който води до анексирането на Мемел, е прославен като „последния етап на историята“ на Хитлер.[6]

Едновременно с анексиите започват опитите за етническо прочистване на не-германците в Нацистка Германия и от районите, предназначени да бъдат част от „Голяма Германия“. Хитлер прави и опити за германизиране на онези, които се считат за етнически или расово достатъчно близки до германците, за да бъдат „ценни за запазване“ като част от бъдеща германска нация, като например населението на Люксембург (официално Германия счита тези популации за действително немски, но не и част от Великия германски райх и по този начин са цели на пропагандата, насърчаваща този възглед, за да ги интегрира). Тези опити са до голяма степен непопулярни с целите на германизацията, а гражданите на Люксембург гласуват в референдум от 1941 г. до 97%, за да не станат граждани на Нацистка Германия.[7]

Пропагандата също е насочена към германците извън Нацистка Германия да се завърнат. Хитлер се надява да използва пълноценно „немската диаспора“.[8] Като част от усилията да привлече етническите германци обратно в Германия[9], „писма от родината“ са изпратени на германски имигранти в САЩ.[10] Реакцията към тях е като цяло негативна.[11] Гьобелс също така се надява да използва германо-американците, за да запази Америка неутрална по време на войната, но това всъщност предизвиква голяма враждебност към нацистките пропагандисти.[12] Вестници в окупирана Украйна отпечатват статии за предшествениците на германското владичество над Украйна, като Екатерина II и готите.[13]

Heim ins Reich в нацистката терминология и пропаганда споменава и бившите територии на Свещената Римска империя. Йозеф Гьобелс в своя дневник описва, че Белгия и Холандия са подчинени на тази политика през 1940 г. Белгия е била загубена от Австрийската империя през 1794 г. Политиката за германското разширяване е планирана като част от Generalplan Ost да продължи по-нататък на изток в Полша, прибалтийските републики и Съветския съюз, като по този начин създава голяма Германия от Северно море до Урал.[14]

Heim ins Reich в окупирана Полша (1939 – 1944) редактиране

 
Експулсирани поляци през 1939 г. от Райхсгау Вартеланд.
 
Артур Грейсер приветства милионният фолксдойчер, преселил се от Източна Европа в окупирана Полша – март 1944 г.
 
Артур Грейсер говори пред преселници в Лодз през март 1944 г.

Същото мото (Heim in Reich) се прилага и към втора, тясно свързана политическа инициатива, която води до изкореняване и преместване на етнически германски общности, създадени в страните от Централна и Източна Европа (в съветската „сфера на влияние“) по време на разселването на немците на изток (Ostsiedlung) от по-ранните векове. Нацисткото правителство определя коя от тези общности не е „жизнеспособна“, започва пропаганда сред местното население, а след това организира транспортирането им. Използването на тактики за всяване на страх от Съветския съюз кара десетки хиляди хора да напуснат родните си места.[15] Това включва германци от Буковина, Бесарабия, Добруджа и Югославия. Например, след като руснаците поемат контрола върху тази територия, около 45 000 етнически германци са напуснали Северна Буковина до ноември 1940 г.[16] (Сталин допуска това, защото се страхува, че ще бъдат верни на Германия[17]).

Heim ins Reich преселения в окупирана Полша 1939 – 1944[18]
Територия на произход Година Брой преселени
фолксдойче
Южен Тирол 1939 – 1940 83 000
Латвия и Естония 1939 – 1941 69 000
Литва 1941 54 000
Волиния, Галиция, Nerewdeutschland 1939 – 1940 128 000
Генерално губернаторство 1940 33 000
Северна Буковина и Бесарабия 1940 137 000
Румъния (Южна Буковина и Северна Добруджа) 1940 77 000
Югославия 1941 – 1942 36 000
СССР 1939 – 1944 250 000
Общо 1939 – 1944 867 000

Източници редактиране

  1. ↑ R. M. Douglas. Orderly and Humane: The Expulsion of the Germans after the Second World War. Yale University Press, 2012. ISBN 0300183763. с. 21. In a keynote address to the Reichstag to mark the end of the 'Polish campaign', Hitler announced on October 6, 1939... the Heim ins Reich (Back to the Reich) program. The prospect horrified many ethnic Germans, much of whose enthusiasm for Nazism had been predicated on the expectation that the boundaries of the Reich would, as in the cases of Austria, the Sudetenland, and Danzig, extend to embrace them. The prospect of being uprooted from their homes to face an uncertain future not even in Germany proper, but in the considerably less salubrious environment of western Poland, was much less attractive. So far from rallying enthusiastically to the Führer's call, therefore, many Volksdeutsche greeted the declaration of the Heim in Reich initiative with a deep sense of betrayal.
  2. ↑ Lynn M. Tesser. Europe´s pivotal peace projects: Ethnic separation and European integration. Т. March 2015 Issue 6. European Policy Analysis. Heim ins Reich, with approximately 600 000 Germans (Volksdeutsche) moving into designated areas [was approved by Hitler, in] a bevy of population exchange agreements in 1938 – 40 [including] in a 6 October 1939 Reichstag speech.
  3. ↑ Alan Sharp. The Versailles Settlement: Peacemaking After the First World War, 1919 – 1923. Palgrave Macmillan, 2008. ISBN 1137069686. с. 111, 127, 158.
  4. ↑ Anthony Rhodes (1976), Propaganda: The art of persuasion: World War II, Chelsea House Publishers, New York, p. 27.
  5. ↑ Randall Bytwerk (1998), "Marching into Austria." Die Wehrmacht biweekly reporting on 12 March 1938. German propaganda archive. Calvin College.
  6. ↑ Eugen Hadamovsky (1939), World History on the March. The last chapter, pp. 342 – 350: "Memel District is Free!" German propaganda archive. Calvin College.
  7. ↑ Paul Dostert, Luxemburg unter deutscher Besatzung 1940 – 45. Zug der Erinnerung 2015.
  8. ↑ Lynn H. Nicholas (2011), Cruel World: The Children of Europe in the Nazi Web. Knopf Doubleday Publishing Group, p. 194. – via Google Books.
  9. ↑ Nicholas 2011, p. 195.
  10. ↑ Nicholas 2011, p. 197.
  11. ↑ Nicholas 2011, p. 199.
  12. ↑ Rhodes, p. 147.
  13. ↑ Karel C. Berkhoff, Harvest of Despair: Life and Death in Ukraine Under Nazi Rule p. 192.
  14. ↑ Eddy de Bruyne, Marc Rikmenspoel, For Rex and for Belgium: Léon Degrelle and Walloon Political & Military Collaboration 1940 – 45. Helion, 2004, pp. 71 – 80
  15. ↑ Nicholas 2011, pp. 207 – 209.
  16. ↑ Leonid Ryaboshapko. Pravove stanovishche nationalinyh mensyn v Ukraini (1917 – 2000) – P. 259 (in Ukrainian)
  17. ↑ Nicholas 2011, p. 204.
  18. ↑ Enzyklopadie Migration in Europa. Vom 17. Jahrhundert bis zur Gegenwart. München: K.J.Bade, 2007, ss. 1082 – 1083.

Вижте също редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Heim ins Reich в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Heim_ins_Reich&oldid=11063903“.