Отваря главното меню

In nomine Domini (в превод от латински: В Божието име) е папска була на римския папа Николай II от 13 април 1059 г., с която кардиналите стават единствени избиратели на римските папи. Както и останалите папски були, и тази получава името си по първите думи от текста.

„In nomine Domini“
„В Божието име“
Герб на папа - автор
вид папска була
език латински
папа Николай II
година на издаване 13 април 1059 г.
място на издаване Латерански дворец, Рим

Съдържание

СъдържаниеРедактиране

Постановленията на булата са потвърдени от Латеранския поместен събор от 1059 г., свикан на 13 април 1059 г. Кардиналите стават единствени избиратели на римския папа. Правата на императорите на Свещената римска империя да се намесват в папските избори са силно ограничени.

По-голямата част от булата се занимава с папските избори. Процедурите и правилата могат да бъдат обобщени както следва:

  • Когато папата умре, кардинал-епископи трябва да издигнат измежду своите редици кандидат за папа.
  • Когато се излъчи кандидат, кардинал-епископите и всички други кардинали пристъпват към избора.
  • Останалата част от духовенството и миряните си запазват правото на акламация на техния избор.
  • Папата трябва да бъде избран измежду римските духовници, освен ако не може да се намери достоен кандидат. В този случай, може да бъде избран духовник от друга епархия.
  • Изборите за папа трябва да се провеждат в Рим, освен ако външни причини правят това невъзможно. В този случай, изборът може да се проведе на друго място.
  • Ако военни или други обстоятелства не попречат на ръкополагането или коронацията на избрания кандидат, той се ползва с пълна апостолска власт.
  • Правото на одобрение на папата от страна на императора се запазва.

С булата се провеждат и някои църковни реформи. Забранява се симонията при ръкополагане на духовници, забранява се дейността на свещеници, живеещи незаконно в конкубинат.

Значение и последициРедактиране

„In nomine Domini“ е първата от поредицата от були, които радикално реформират процеса на избор на римските папи. Булата премахва почти напълно имперското влияние при изборите, макар че императорите формално не се отказват от привилегиите си във връзка с папското назначение и одобрение до Вормския конкордат през 1122 г.[1]

„In nomine Domini“ значително увеличава властта на кардиналите в периода на Sede vacante, която впоследствие е разширена и кодифицирана от папа Александър III в апостолическата конституция Licet de vitanda от 19 март 1179 г. по време на Третия латерански събор.

ЛитератураРедактиране

  • Bernhard Hülsebusch, Der Stellvertreter Jesu – Geheimnis und Wahrheit der Papstwahl, St. Benno Buch– und Zeitschriftenverlagsgesellschaft, Leipzig, 2002, ISBN 3-7462-1501-3
  • Detlef Jasper, Das Papstwahldekret von 1059. Überlieferung und Textgestalt, Sigmaringen: Thorbecke 1986 (Beiträge zur Geschichte und Quellenkunde des Mittelalters, 12) ISBN 3-7995-5712-1
  • Hans-Georg Krause, Das Papstwahldekret von 1059 und seine Rolle im Investiturstreit. Rom 1960

БележкиРедактиране

  1. Josep M. Colomer and Iain McLean. (1998). „Electing Popes: Approval Balloting and Qualified-Majority Rule“. The Journal of Interdisciplinary History, Vol. 29, No. 1, pp. 1 – 22.

Външни препраткиРедактиране