Бъзови

семейство растения
(пренасочване от Linnaeaceae)

Бъзови[1], също нокътови,[2] (Caprifoliaceae) са семейство покритосеменни растения от разред Лугачкоцветни, състоящо се от около 890 вида, обединени в 31[3] или 33[4] рода. Имат почти космополитно разпространение с изключение на тропическите области на Африка и с най-голяма концентрация в източните части на Северна Америка и Източна Азия.

Бъзови
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Лугачкоцветни (Dipsacales)
семейство:Бъзови (Caprifoliaceae)
Научно наименование
Juss., 1789
Синоними
  • Diervillaceae Pyck, 1998
  • Dipsacaceae Juss., 1789
  • Linnaeaceae Backlund, 1998
  • Morinaceae Rafinesque, 1820
  • Valerianaceae Batsch, 1802
Бъзови в Общомедия
[ редактиране ]

Описание редактиране

 
Цъфтеж на Lonicera caprifolium . 1, Плодове; 2, хоризонтален план на цвете.

Цъфтящите растения в това семейство са предимно храсти и лози, по-рядко билки. Включват някои декоративни градински растения, отглеждани в региони с умерен климат. Листата са предимно срещуположни, без прилистници (придатъци в основата на листната дръжка или петурата) и могат да бъдат вечнозелени или широколистни. Цветовете са с тръбеста форма на фунийка или камбанка, обикновено с пет разпръснати навън дялове или точки и често са ароматни. Обикновено образуват малка чашка с малки прицветници. Плодът в повечето случаи е зрънце или костилка. Родовете Diervilla и Weigela имат капсуловидни плодове, докато Heptacodium има семенца.

Таксономия редактиране

Възгледите за класификацията на ниво семейство на традиционно приетите Бъзови и други растения от разред Лугачкоцветни са значително преразгледани през последните десетилетия. Повечето ботаници сега приемат преместването на два от най-познатите членове на това семейство, бъзът и калината, в семейство Мешковицови.

Няколко други семейства от по-широко разглежданите Бъзови са разграничени от някои, но не от всички автори; те се третират като подсемейства в списъка на избраните родове по-долу, заедно с приблизителния брой видове.[5]

Подсемейство Caprifolioideae редактиране

Подсемейство Diervilloideae редактиране

Подсемейство Dipsacoideae редактиране

Подсемейство Heptacodieae редактиране

Подсемейство Linnaeaoideae редактиране

Подсемейство Morinoideae редактиране

Подсемейство Triplostegia редактиране

Подсемейство Valerianoideae редактиране

Употреба редактиране

Растенията, принадлежащи към това семейство, са главно издръжливи храсти или лози с декоративна стойност, много от които са популярни градински храсти, особено видове, принадлежащи към родовете Абелия, Орлови нокти и Weigela.

Някои видове обаче, като Lonicera japonica, са се превърнали в инвазивни плевели извън местните им ареали.

Бележки редактиране

  1. Закон за биологичното разнообразие // www.Lex.bg. Посетен на 19 януари 2013.
  2. Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 86-87.
  3. Caprifoliaceae // Angiosperm Phylogeny Website, version 14. Посетен на 2022-09-27. (на английски)
  4. Caprifoliaceae Juss. | Plants of the World Online | Kew Science // Посетен на 2022-09-27. (на английски)
  5. List of Genera in CAPRIFOLIACEAE // Angiosperm Phylogeny Website, version 14. Посетен на 2022-09-27. (на английски)

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Caprifoliaceae в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​