Европейски язовец
Европейският язовец (Meles meles), наричан още борсук[2] е един от трите вида на род Язовци (Meles) на семейство Порови (Mustelidae). Разпространен е в цяла Европа (вкл. България), Мала Азия и части от Близкия изток.[3][4]
| Европейски язовец | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||
| Европейски язовец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание редактиране
Тялото на европейския язовец е дълго до 90 см, покрито с груба козина – на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.
Изменчивост и вътревидова систематика редактиране
На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 – 10% по-дребни.[2]
Разпространение редактиране
Разпространен е в Европа и части от Азия. Среща се и в България.
Местообитание редактиране
Разпространен е в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор.
Активност редактиране
Европейският язовец е активен предимно нощем. Единственият представител на сем. Порови, който спи зимен сън.
Убежища редактиране
Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа. Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Европейският язовец е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.
Храна редактиране
Храни се с разнообразна храна – плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други.
Размножаване редактиране
В края на зимата женската, скрита в леговището си, ражда 3 или 4 малки. Кърми ги в продължение на 5 месеца. На възраст от 8 седмици те започват да излизат навън.
Взаимодействие с хората редактиране
Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека. За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но язовецът пази кошерите от мишки – едни от най-големите врагове на пчелите. Почиства пчелина от враговете му, стига пчеларят да не нарушава спокойствието му. Помага, без да пречи.
Източници редактиране
- ↑ Meles meles (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т.27. Mammalia. АИ „Марин Дринов“, София, 2004 ISBN 954-430-860-1, c. 509
- ↑ Kranz, A., Tikhonov, A., Conroy, J., Cavallini, P., Herrero, J., Stubbe, M., Maran, T., Fernandes, M., Abramov, A. & Wozencraft, C. 2008. Meles meles. In: IUCN 2011. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. Посетен на 8 юли 2011 г.
- ↑ Wilson & Reeder's Mammal Species of the World. Third Ed. Посетен на 8 юли 2011 г.
Външни препратки редактиране
- Дивата природа на България с Борис Николов: Язовец, youtube.com