M84 (NGC 4374) е лещовидна галактика, разположена по посока на съзведието Дева.[1], на разстояние 64 млн. св.г. от Земята[2]. М84 се намира в гъсто населения галактичен свръхкуп в Дева[3].

Радионаблюдения и данни от Космическия телескоп Хъбъл разкриват струи от материя, изхвърлени от ядрото на галактиката, както и материя, близо до ядрото на галактиката, с голям момент на импулса, което показва, че вероятно в ядрото се намира свръхмасивна черна дупка, с маса от порядъка на 1,8 ×109 слънчеви маси.[4]

Галактиката е открита от Шарл Месие през 1781 [5] при търсене за мъгляви обекти в тази област от небето.

В галактиката са наблюдавани две свръхнови: SN 1957[6] and SN 1991bg.[7]. Възможно е и трета свръхнова да е избухнала в галактиката, но нейната „собственост“ си оспорват М86 и NGC4387[8].

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. NASA extragalactic database
  2. J. L. Tonry, A. Dressler, J. P. Blakeslee, E. A. Ajhar, A. B. Fletcher, G. A. Luppino, M. R. Metzger, C. B. Moore (2001). "The SBF Survey of Galaxy Distances. IV. SBF Magnitudes, Colors, and Distances". Astrophysical Journal 546 (2): 681-693.
  3. Finoguenov, A.; Jones, C. (2002). "Chandra Observation of Low-Mass X-Ray Binaries in the Elliptical Galaxy M84". The Astrophysical Journal 574 (2): 754-761.
  4. Ly, C.; Walker, R. C.; Wrobel, J. M. (2004). "An Attempt to Probe the Radio Jet Collimation Regions in NGC 4278, NGC 4374 (M84), and NGC 6166". The Astronomical Journal 127 (1): 119-124.
  5. K. G. Jones (1991). Messier's Nebulae and Star Clusters, 2nd edition, Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-37079-5.
  6. Götz, W. (1958). "Supernova in NGC 4374 (= M 84)". Astronomische Nachrichten 284: 141.
  7. Kosai, H.; Kushida, R.; Kato, T.; Filippenko, A.; Newberg, H. (1958). "Supernova 1991bg in NGC 4374". IAU Circ. 5400: 1.
  8. Smith, H. A. (July 1981). "The spectrum of the intergalactic supernova 1980I". Astronomical Journal 86: 998-1002.