Лешников сънливец

вид бозайник
(пренасочване от Muscardinus)

Лешниковият сънливец (Muscardinus avellanarius) е вид дребен бозайник от семейство Сънливцови (Gliridae).[2]

Лешников сънливец
Haselmaus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Сънливцови (Gliridae)
род:Лешникови сънливци (Muscardinus)
вид:Лешников сънливец (M. avellanarius)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Разпространение
Muscardinus avellanarius distribution.svg
Лешников сънливец в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и местообитаниеРедактиране

Разпространен е в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.[3] В България се среща в цялата страна, по-често в планинските райони.[4]

Предпочита храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укрива се в кълбовидни гнезда, които строи на 1 – 2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като шипка или леска.

ОписаниеРедактиране

Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72 – 83 mm, а на опашката – 60 – 74 mm. Очите са относително големи, а ушите са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.[4]

ХраненеРедактиране

Лешниковият сънливец е активен главно през нощта, а зимата прекарва в хибернация, завършваща през април. През пролетта основната му храна са насекоми и пъпки на дървета, а през лятото и есента – семена на дървета, жълъди, лешници, откъдето идва и наименованието на вида.

РазмножаванеРедактиране

Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.[4] Бременността продължава около 15 дни.

БележкиРедактиране

  1. Muscardinus avellanarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Mitchell-Jones A. J., Amori G., Bogdanowicz W., Kryštufek B., Reijnders P.J.H., Spitzenberger F., Stubbe M., Thissen J.B.M., Vohralik V. & J. Zima, 1999. The atlas of European Mammals. Academic Press, London, 484 pp.
  3. Amori, G. et al.. Muscardinus avellanarius. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 16 септември 2009. (на английски)
  4. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 327 – 332.