Голяма дропла

вид птица
(пренасочване от Otis tarda)
Вижте пояснителната страница за други значения на Дропла.

Голямата дропла (Otis tarda) е птица от семейство Дроплови. Среща се и в България. Тя е най-голямата птица в Европа, която може да лети. Мъжките дропли достигат до 90 – 105 cm на височина, около 115 cm на дължина и 210 – 270 cm размах на крилете при тегло между 6 – 18 kg като най-често то е около 13 kg. Най-големият потвърден екземпляр е бил с тегло от 21 kg. Женските са по-малки и обикновено са високи 75 – 85 cm, дълги до 90 cm и с размах на крилете от 180 cm. Тежат средно около 4,5 kg. Гърдите и шията на женските са голи, за разлика от мъжките.

Голяма дропла
♂ Голяма дропла
Голяма дропла
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Otidiformes
семейство:Дроплови (Otididae)
род:Дропли (Otis)
вид:Голяма дропла (O. tarda)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Linnaeus, 1758
Разпространение
Голяма дропла в Общомедия
[ редактиране ]
Otis tarda

Разпространение редактиране

Общо разпространение. Вид с транспалеарктично разпространение (от Португалия до Североизточен Китай). В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100 – 150 години, с увеличаването на обработваемите земи, частично разширява ареала си.

Разпространение и численост в България. Към края на XIX век е отбелязан, че гнезди повсеместно; по-късно е установен само в района на с. Златията, Добруджа и Варненско. Сега вероятно е изчезнал като гнездещ вид. Последните две непотвърдени наблюдения на гнездящи птици са от средата на 90-те години на XX век – с. Златията и край с. Безводица, Добричко. След 1990 г. е наблюдаван само през зимата.

В миналото голямата дропла е била много по-разпространена в България и вероятно населявала повечето обширни равнинни местности в страната. По костни останки от плейстоцен и холоцен видът е установен от палеоорнитолога проф. Златозар Боев в десетки находида, както в Северна, така и в Южна България. Те доказват че голямата дропла е била сред най-ценените ловни птици и повечето от останките ѝ произлизат от т.нар. кухненски отпадъци от древните селища.[3]

Размножаване редактиране

Гнезди в разнообразни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1 – 10 яйца. През последните десетилетия средният брой яйца в целия ареал на вида е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия участък е свързан не толкова с характера на стацията, колкото с наличието в съседство на животинска храна, необходима за малките в ранната им възраст. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, защото мравешките яйца са основната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените малки нямат голяма подвижност и хранителният им участък е ограничен.

Допълнителни сведения редактиране

Застрашен от изчезване вид, включен в Червената книга. Биологична експериментална база „Калимок“ прави опити за реинтродукция на вида в природата ни.[4]

Източници редактиране

  1. Otis tarda (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Голяма дропла. Посетен на 19 февруари 2012
  3. Boev, Z. 2003. Distribution of the Little Bustard (Tetrax tetrax /Linnaeus, 1758/) and the Great Bustard (Otis tarda Linnaeus, 1758) (Aves: Otididae Gray, 1845) in Bulgaria during the Late Pleistocene and the Holocene. – Annual of Sofia University „St. Kliment Ochridski“, Faculty of Biol., Book 1 – Zoology, T. 93 – 94 (2003): 41 – 47.
  4. Сайтът на Биологична експериментална база „Калимок“, архив на оригинала от 8 май 2013, https://web.archive.org/web/20130508213257/http://www.institutezoology.com/display_bg.php?q=stations-kalimok-biological-experimental-station, посетен на 17 януари 2010