Отваря главното меню

Миногите са животни (често определяни като риби) с назъбена, фуниевидна, безчелюстна уста, която повечето видове използват, за да смучат кръв от други риби. В действителност, миногите не са истински риби поради значителните различия в строежа и филогенетичния си произход.

Миноги
Flussneunauge.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: (Cephalaspidomorphi) Миноги
разред: Petromyzontiformes Миноги
Научно наименование
Уикивидове Petromyzontiformes
Семейства
Обхват на вкаменелости
Миноги в Общомедия

Класът на живите миноги, Cephalaspidomorphi, традиционно се поставя в парафилетичния надклас Agnatha. Филогенетично, всички живи миноги попадат в монофилетичната група Hyperoartia, съдържаща още много други изчезнали видове. Самото разделение на Hyperoartia често не включва класа Cephalaspidomorphi, а поставя разреда на миногите (Petromyzonta / Petromyzontiformes) на място, съобразено с филогенетичния анализ на изчезналите видове.

Съдържание

РазпространениеРедактиране

Речната минога живее в солена вода, а именно – всички морета, които подмиват бреговете на Европа, Северна Америка и Япония. Обитава крайбрежните води и се изкачва в реките, за да хвърли хайвера си, като понякога остава за дълго в големи реки и сладководни басейни.

У нас миногата обитава изключително река Дунав, в която се размножава, изкачвайки се от Черно море.

Миногата е записана в Червената книга на България.

Начин на живот и храненеРедактиране

Възрастните миноги паразитират по рибите. Те се „залепят“ към тях с устната им вендуза, а чрез снабденият със зъби език прогризват дупка в тялото на „жертвата“. По този начин, те буквално „изпиват“ кръвта и месото ѝ, а след като не остане нищо от нея, миногата се отправя в търсене на нова жертва.

РазмножаванеРедактиране

Хайвера си миногата хвърля в края на пролетта – началото на лятото. Интересно е да се отбележи, че някои миноги навлизат в реката за размножаване през периода август-ноември, а други през пролетта. Така, едните хвърлят хайвера си непосредствено след влизането им в реката, а други прекарват в нея дълги месеци, като през това време не се хранят с нищо. Всяка женска изхвърля средно около 22 хиляди зърна хайвер. Самците по правило се доста по-дребни от женските. Личинките се излюпват на 11 – 14 ден след оплождането. Те много приличат на малки (3,2 mm), светло-жълти червейчета. При достигане на дължина от 6 mm, те се заравят в грунда. 15 – 20 дневните личинки напускат мястото на излюпването си и биват отнасяни надолу от течението на реката. Личинковия стадий при миногата продължава 4 – 5 години.

РиболовРедактиране

Миногата не представлява интерес за спортния риболов, но на някои места в света я ловят по особен начин, при това в големи количества. Тъй като знаят, че през нощта миногата се изкачва нагоре по течението за да хвърли хайвера си и едновременно с това се крие в различни закътани места през деня, много рибари по големите руски реки залагат специални капани. Те предстваляват конусовидни снопове от тръстика, завързани за въже, което пък е потопено напряко на реката така, че отворите да сочат по посока на течението. През известно време въжето се изважда, като от капаните се изваждат скрилите се вътре миноги.

ИзточнициРедактиране

  1. Froese, Rainer, and Daniel Pauly, eds. (2009). "Petromyzontiformes" in FishBase. January 2009 version.

Външни препраткиРедактиране