Ягуарунди

вид бозайник
(пренасочване от Puma yagouaroundi)

Ягуарунди (Puma yagouaroundi), отделян в самостоятелен род Herpailurus, е хищник от семейство Коткови. Скорошни генетични изследвания доказват близкото му родство с пумата.

Ягуарунди
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
клон:Еутерии (Eutheria)
клон:Scrotifera
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Пуми (Puma)
вид:Ягуарунди (P. yagouaroundi)
Научно наименование
(Geoffroy, 1803)
Разпространение
Синоними
  • Herpailurus yagouaroundi
Ягуарунди в Общомедия
[ редактиране ]

Етимология редактиране

Името „ягуарунди“ произхожда от гуаранската дума yaguarundi.[1][2]

Таксономия редактиране

През 1803 г. Етиен Жофроа Сент-Илер описва кожите и черепите на два екземпляра ягуарунди, открити на различни места в Централна Америка, и предлага научното име Felis yagouarundi.[3]

През 1858 г. Николай Северцов предлага родовото име Herpailurus.[4] По-късни автори класифицират ягуарунди в род Пуми заедно с пумата (P. concolor).[5]

Физическа характеристика редактиране

Ягуарунди е котка със средни размери, малка глава и малки закръглени уши, къси крака и сравнително дълга опашка.[6][7][8][9] Тези характеристики са типични за представителите на семейство Порови и в този смисъл немското му наименование Wieselkatze (невестулкова котка) доста му подхожда. На дължина достига средно 65 cm без опашката (45 cm) и тежи около 6 кг, като мъжките са малко по-едри от женските.[8] Козината му е къса и гъста. Окраската варира при различните подвидове – от преобладаващо сиво до кафяво или червеникаво, като се наблюдава и меланизъм (има чисто черни екземпляри).[7]

Разпространение и местообитание редактиране

Разпространен е в Южна Америка на изток от Андите (с изключение на Северна Колумбия където се среща и на запад), на юг до Северна Аржентина и Уругвай, а на север из Централна Америка до Източно и Североизточно Мексико и южен Тексас. Обитава дъждовни гори, тревисти равнини, крайречни храсталаци и тресавища, среща се дори в полупустини (Мексико).[10] На места живее до 3000 м надм. вис.

Начин на живот и хранене редактиране

Ягуарунди води предимно наземен начин на живот, но се катери по дърветата и плува много добре. Активен е предимно през деня. Храни се основно с дребни бозайници, птици, риба, влечуги и жаби, като приема и храна с растителен произход. Когато живее в близост до човека напада и малки домашни животни.

Размножаване редактиране

След 60-70 дневна бременност женската ражда 2-6 малки. Те се раждат с ярко изразени петна, които по-късно изчезват.[6][10]

Допълнителни сведения редактиране

В някои села в Бразилия, Венецуела и Колумбия отглеждат ягуарунди като домашно животно, за да лови гризачи и други вредители.

Видът е широко разпространен в Южна Америка, но в Тексас и Централна Америка (без Коста Рика) е рядък.

Бележки редактиране

  1. Ferreira, A.B.H. Novo Dicionário da Língua Portuguesa. 2nd. Rio de Janeiro, Nova Fronteira, 1986. с. 980. (на португалски)
  2. jaguarundi // Merriam-Webster Dictionary. Посетен на 2022-09-22. (на английски)
  3. Geoffroy Saint-Hilaire, Étienne. Le chat yagouarundi. Felis yagouarundi // Catalogue des Mammifères du Museum National d'Histoire Naturelle. Paris, Museum National d'Histoire Naturelle, 1803. p. 124. (на френски)
  4. Severtzov, N.A. Notice sur la classification multisériale des carnivores, spécialement des Félidés, et les études de zoologie générale qui s'y rattachent // Revue et Magasin de Zoologie Pure et Appliquée X. 1858. с. 385–396.
  5. Wozencraft, W. C. Species Puma yagouaroundi // Wilson & Reeder's Mammal Species of the World. 3rd. Johns Hopkins University Press, 16 November 2005. ISBN 0-801-88221-4. OCLC 62265494. p. 545. (на английски)
  6. а б Sunquist, M., Sunquist, F. Jaguarundi // Wild Cats of the World. Chicago, University of Chicago Press, 2002. ISBN 978-0-226-77999-7. p. 113–119. (на английски)
  7. а б Hunter, L. Wild Cats of the World. London, Bloomsbury Publishing, 2015. ISBN 978-1-4729-2285-4. p. 152–156. (на английски)
  8. а б Bellani, G.G. Felines of the World: Discoveries in Taxonomic Classification and History. London, Academic Press, 2020. ISBN 978-0-12-816503-4. p. 223–231. (на английски)
  9. Nowak, R.M. Walker's Mammals of the World. 6th. Baltimore, Johns Hopkins University Press, 1999. ISBN 978-0-8018-5789-8. p. 818. (на английски)
  10. а б Aranda, M. Jaguarundi // Mammals of Mexico. Baltimore, Johns Hopkins University Press, 26 September 2013. ISBN 978-1-4214-0879-8. p. 498–499. (на английски)

Литература редактиране

  • Anderson S., Mammals of Bolivia, 1997
  • Акимушкин И., Мир Животних

Външни препратки редактиране