Уикипедия

SM-1

RIM-66/RIM-67 SM-1 (съкр. от на английски: Standard Missile 1 или „Standard-1“) са американски зенитни управляеми ракети (ЗУР) със среден и голям обсег на действие, разработени за замяна на ЗУР RIM-24 Tartar и RIM-2 Terrier в корабните зенитно-ракетни комплекси. От предшествениците си ЗУР „Стандарт-1“ се отличават с използването на твърдотелна електроника, електрическо задвижване на рулите на ракетата и с наличието на акумулаторна батарея като източник на бордово захранване. Част от семейството ЗУР „Стандарт“; явяват се базови за цялото семейство.

SM-1
RIM-66 Standard MR, RIM-67 Standard ER
Изстрелване на SM-1MR от разрушителя „Самсон“ около Пуерто Рико, 1982 г.
Обща информация
ВидЗенитна управляема ракета среден и голям обсег на действие
История на производство и служба
Създаване1964 г. – 1967 г.
ПроизводителGeneral Dynamics;
От 1990-те: Raytheon,
Производство1967 – 1985 г.
На въоръжение1967 г. – понастоящем
На служба при САЩ
 Австралия
 Бахрейн
 Германия
 Гърция
 Египет
 Испания
 Италия
 Нидерландия
 Полша
 Република Китай
 Турция
 Франция
 Чили
 Япония
Произведени бр.~12000
ВариантиRIM-66A
RIM-66B
RIM-66E
RIM-67A
AGM-78 Standard ARM
RGM-66D Standard ARM
AIM-97 Seekbat
Габаритни характеристики
Маса562 кг [1]
Дължина4,47 м
Диаметър0,34 м
Технически характеристики
Бойна главаОсколочно-фугасна, прътна
Взривна мощност62 кг; порязяващи елементи: до 28 кг
Брой бойни глави1
Обсег2,8 – 32 км
Скорост>2 М
Височина0,05 – 19,8 км
ПлатформаНадводни кораби

Разработката на ракетите започва през 1964 г. Производството на ракетите „Стандарт-1“, започва през 1967 г. и продължаващо в течение на 20 години, приключва през 1985 г. По-късно, през 1990-те г., производството им е възобновено, поради това, че ракетите остават на въоръжение у много от съюзниците на САЩ в НАТО, през 2000-те години компанията „Ритеон“ продължава да осъществява техническата поддръжка на експлоатацията на тези ракети.

ЗУР със средна далечина се обозначават като „Standard-1MR“ (SM-1MR, от на английски: Medium Range – „среден обсег“), в съответствие със системата за обозначаване на американските ракети от 1963 г. те имат индекса RIM-66 (с литера A, B или E като суфикс), а ЗУР с голям обсег – „Standard-1ER“ (SM-1ER, от на английски: Extended Range – „увеличен обсег“), а индекса е RIM-67A

История редактиране

Формално, концепцията за ЗУР „Стандарт“ е предложена от SMSPO (на английски: Surface Missile System Project Office) през октомври 1963 г.[2] за замяна на ракетата със среден радиус на действие „Териер“ и с близък радиус на действие „Тартар“, разработени още през 1950-те, с единна съвременна ракета. За сметка на използването на един комплекс вместо два се предполага съществено да се съкратят стойността на обслужване и да се опрости снабдяването с резервни части и логистичното подсигуряване на системата. Ракетата се предполага да се използва със съществуващите системи за управление на огъня и пускови установки, без да има необходимост от коренна модернизация на съществуващите кораби.

Закупките започват през 1967 финансова година и към края на производството на ракетите през 1985 финансова година са произведени около 12 хил. ракети от модификациите SM-1MR и SM-1ER, както за ВМС на САЩ, така и за чуждестранните партньори (700 ракети през 1984 финансова година и още 600 през 1985). Обаче нуждите на чуждестранните партньори, карат „Хюз“ да възобнови производството на SM-1: 171 ЗУР през 1990 фин. г., 242 през 1991, 153 ракети за 1992/1993 г[2].

Решението за спирането на производството на SM-1 може да е една от причините за отмяна на строителството на втората двойка френски разрушители от типа „Касар“ в края на 1980-те години, които трябва да бъдат въоръжени с тези ракети[2].

Предложенията за замяна на SM-1 на американските фрегати с адаптирана версия на SM-2 не намират поддръжка във ВМС на САЩ[2], и пусковите им установки са демонтирани от корабите през 1990-те.

Задействани структури редактиране

В разработката и производството на ракетните комплекси SM-1 и съпътстващото оборудване са задействани следните структури:[3]

Standard Missile Type I MR (среден обсег)

Доставчици от първи ранг (държавен сектор)
  • Набор метални детайли за бойната част и двигателя, разработка на транспортния контейнер, товаро-разтоварното оборудване – Луисвилски оръжеен завод на ВМС на САЩ (Naval Ordnance Station Louisville) на Главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ, Луисвил, Кентъки;
  • Разработка на взривателя и предпазния механизъм / превключвател на взривателя в бойно положение – Изследователски център за надводни въоръжения в Корона (Naval Surface Warfare Center Corona) на Главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ в Корона, Ривърсайд, Калифорния;
  • Разработка на бордовата телеметрична апаратура – Индианаполиски изследователски център по авионика на ВМС на САЩ (Naval Air Warfare Center, Indianapolis) в Индианаполис, Индиана.
Доставчици от първи ранг (частен сектор)

Standard Missile Type I ER (голям обсег)

Доставчици от първи ранг (държавен сектор)
  • Набор метални детайли за бойната част и двигателя, разработка на транспортния контейнер, товаро-разтоварното оборудване – Луисвилски оръжеен завод на ВМС на САЩ (Naval Ordnance Station Louisville) на Главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ, Луисвил, Кентъки
  • Ракетно гориво, снаряжаване на ракетните двигатели на ускорителната и маршевата степени – Индианхедски завод за боеприпаси на ВМС на САЩ, Индиан Хед, Мериленд.
подизпълнители (държавен сектор)
  • Разработка на бордовата телеметрична апаратура – Изследователски център по авионика на ВМС на САЩ в Индианаполис, Индиана.
Доставчици от първи ранг (частен сектор)
  • Разработка и изпитания на системата за насочване на ракетите, системата за управление на ракетното въоръжение, корпуса на ракетите, производство на бойните части, контролно-тестовото оборудване – General Dynamics Corp., Pomona Division, Помона, Калифорния;
  • Системен инженеринг, разработка на техническата документация – Vitro Corporation, Vitro Laboratory, Силвър Спринг, Мериленд;
  • Ускорител и маршев ракетни двигатели – Cameron Iron Works, Хюстън, Тексас; Atlantic Research Corp., Александрия, Вирджиния;
  • Радиолокационна станция за насочване на ракетите – Sperry Rand Corp., Sperry-Gyroscope Division, Грейт Нек, Лонг Айлънд, Ню Йорк;
  • Бордов аналогов изчислител на ракетата – Sperry Rand, Ford Instrument Division, Лонг Айлънд Сити, Ню Йорк;
  • Прибори за управления на огъня – Western Electric Co., Ню Йорк;
  • Въртящ модул за Mk 13, силови устройства на пусковата установка – Northern Ordnance, Inc., Минеаполис, Минесота;
  • Набор металлически детайли за бойната част – G. W. Galloway, Co., Болдуин Парк, Калифорния;
  • Бордова телеметрична апаратура – Aircraft Armaments Inc., Кокисвил, Мериленд.

Модификации редактиране

В семейството на „Стандарт“ от самото начала присътстват две основни линии: ракетите RIM-66 SM-1MR (със среден радиус на действие), предназначени за замяната на RIM-24 „Terrier“ и ракетите RIM-67 SM-1ER (с голям радиус на действие), предназначени за замяната на RIM-2 „Terrier“. Двата типа ракети са адаптирани към различните системи за управление и различните пускови установки.

След началото на разработката на системата AEGIS става ясно, че обикновените ракеты SM-1MR не са съвместими с нейното автоматизирано управление на огъня. В същото време, множество от корабите на ВМФ на САЩ продължават да използват системата за управление на огъня „Тартар“. В резултат, новите създавани ракети през 1980-те обикновено са произвеждани в две модификации – една за СУО AEGIS, другата за СУО „Тартар“

Обозначението SM-1 и SM-2 се използва както за RIM-66 така и за RIM-67. Ракетите от семейството SM-1 (ракетите от първите произведени серии) изискват подсветка на целта с радар по цялото протежение на полета, от пуска до поразяването на целта.

Ракетите SM-2 има инерционен/коректируем автопилот, и се нуждаят от подсветка на целта само в последния стадий на полета.

Модификации на RIM-66 „Standard“ редактиране

Цялото семейство RIM-66 SM-1MR е създавано за замяна на ЗРК RIM-24 „Tartar“ с използването на неговите системи за управление на огъня и пускови комплекси. Впоследствие, след появата на системата AEGIS и установките за вертикален пуск са разработени ред модификации, адаптирани за новите комплекси.

SM-1MR редактиране

  • RIM-66A – базова версия на ракетата със среден радиус на действие. Появява се през 1967 г. Заимства много елементи от последните модификации на RIM-24, в т.ч. двигателя и 62-килограмовата прътна бойна част. Произвежда се в няколко последователно подобряващи се модификации (Block I, Block II, Block III и Block VI), отличаващи се основно по чувствителността на ГСН, устойчивостта към радиосмущения.
  • RIM-66B – изначално се обозначава като RIM-66A Block V, но според разгръщането на работите над тази модификация обема изменения нараства толкова, че в крайна сметка тя е обозначена като напълно нова версия на ракетата. На ракетата е монтирана нова подобрена ГСН и по-мощен двурежимен ракетен двигател (Dual-thrust) Aerojet Mk 56. Прътната бойна част е заменена с осколочно-фугасна. Радиуса на действие нараства до 46 км.
  • RIM-66E – последната версия, обозначаваща се като SM-1. Разработена е след версиите С и D, обозначавани като SM-2, и заимства от тях ред елементи – в т.ч. моноимпулсната ГСН и новата бойна глава. Предназначена е основно за експорт в страните, които не са способни да си позволят покупката на по-скъпите SM-2.

SM-2MR редактиране

Виж: SM-2MR

Модификации на RIM-67 „Standard“ SM-1ER редактиране

Семейството RIM-67 SM-1ER (Extended Range) представлява серия далекобойни ракети за замяна на ЗРК RIM-2 „Terrier“ и RIM-8 „Talos“. Използва пусковите комплекси и СУО на ЗРК „Териер“. Предполагала се модификация към системата AEGIS, но тя така и не е създадена, вместо нея е разработена, фактически, напълнос новата серия ракети RIM-156.

SM-1ER редактиране

  • RIM-67A – първата ракета с далечен на радиус на действие в семейството на „Стандарт“. Тя е практически идентична с RIM-66A, с изключение на двигателната установка: има маршев двигател Atlantic Research Corp. MK 30 и стартов ускорител Hercules MK 12. Има радиус на действие до 65 км.

SM-2ER редактиране

Виж: SM-2ER

Модификации за удари по наземни цели редактиране

Всички модификации SM-1 могат да се използват за стрелба по надводни цели в пределите на радиохоризонта на кораба. В същото време, ред модификации на SM-1 са специално разработени за използване срещу наземни/надводни обекти зад хоризонта.

  • RGM-66D SSM-ARM (Surface-to-Surface Missile/Anti-Radiation Missile) – стандартната ракета RIM-66B носи вместо полуактивен, пасивен блок за самонасочване, аналогичен на използвания в противорадиолокационната ракета AGM-78 Standard ARM. Тази модификация може да се използва по наземните радиолокационни станции на противника или по военни кораби с включени радиолокационни установки. Ракетата може да „запомня“ точката на разположение на целта и да я поразява даже ако радара се изключи. Радиуса на действие по балистична траектория съставлява около 60 км.
  • RGM-66E – версия на ракетата RGM-66D, разработена за пускане от пусковите установки на противолодъчния комплекс RUR-5 ASROC. Ракетата се намира в килийката на пусковата установка вместо обичайната противолодъчна ракета-торпедо.
  • RGM-66F – разработвана версия на ракетата, с активна глава за самонасочване. Предназначена е за задхоризонтно използване против военните кораби на противника. Първата (и единствена) специализирана свръхзвукова ПКР на ВМФ на САЩ преминава изпитания през 1973 г. Не е приета на въоръжение поради появата на ПКР AGM-84 Harpoon, обладаваща значително по-голяма далечина и способна да лети на свръхмалки височини, оставайки незабелязана от радарите на противника до атаката[4].

Тактико-технически характеристики на отделните модификации редактиране

Ракета SM-1MR SM-1ER
Вариант block I block II block III block IV block V block VI block VI A block VI B
Обозначение RIM-66A RIM-66B RIM-66E-1 RIM-66E-3 RIM-66E-7 RIM-66E-8 RIM-66E-5 RIM-66E-6 RIM-67A
Начало на експлоатацията 1967 1968 1969 1983 1968
Зона на
поражение 		по далечина, км 2,8 – 32[5] 3 – 46 6,5 – 65 (до 74)
по височина, м 50 – 19800 15 – 24400 15 – 24400
Дължина на ракетата, м 4,47 4,72 7,98
Диаметър
на ракета/ускорител, м 		0,34 0,34/0,45
Размах на крилата, м 0,61 0,61
Размах на рулите
на ракета/ускорител, м 		1,07 1,07/1,57
Стартова маса, кг 562[5] 630[5] 624[6][7] (499[8]) 625,5[9] 1340
Скорост на полета >2 М (3,5) 2,5 М
Бойна част Тип Mk 51
прътна (400 бр.)		 Mk 90
осколочно-фугасна		 Mk 51[10]
прътна		 Mk 115
осколочно-фугасна		 Mk 115
осколочно-фугасна		 Mk 51
прътна
Маса БЧ/ВВ 62/30 62/30 /29[11] 62
ПИМ Mk 17 Mk 17 Mk 76 Mk 76 Mk 17
Взривател Mk 45 Mod 0/3 Motorola Mk 45 mod4 Mk 45 mod6 Mk 45 mod7
Глава за самонасочване ПРЛ ГСН
с конично сканиране		 ПРЛ ГСН
с плоско сканиране		 моноимпулсна
ПРЛ ГСН
Автопилот Mk1 с аналогова ЕИМ с цифрова ЕИМ
Маршев
РДТГ 		Тип двухрежимен еднорежимен
Модел Aerojet Mk27
(от RIM-24)		 Aerojet Mk56 mod 1 Aerojet Mk56 Atlantic Research Mk30 mod 1
(от RIM-2)
Диаметр×Длина, м 0,34×2,75
Пълна/суха маса (гориво), кг 411/ (309[11])
Тяга, кН 3,64
Специфичен импулс, секунди 240 – 250
Време на работата, с
Състав на горивото HTPB (Hydroxyl-terminated polybutadiene) + Al + NH4ClO4
Стартов РДТГ няма Hercules Mk12 (от RIM-2)
Стойност на ракетата $495000[2] $601500[2]
Произведени ракети 1194[12] 1665[12] 2141[2]

Експлоатанти и носители редактиране

Снети от въоръжение редактиране

  •   САЩ:
    • Фрегати тип „Оливър Хазард Пери“
    • Разрушители тип „Форест Шърман“ – 4 разрушителя постройка 1956 – 1959 г., в периода 1965 – 1968 г. преминават модернизация получават ЗРК „Тартар“ (в едноканалния му вариант) и ЗУР SM-1MR, списани в периода 1982 – 1983 г.
    • Разрушители тип „Кунц“ – 10 кораба в строй от 1959 – 1961 г. със ЗРК „Териер“, SM-1ER получават в хода на модернизация в периода 1970 – 1977 г., в края на 1970-те – началото на 1980-те години в рамките на реализацията на програмата NTU получават SM-2ER, списани в периода 1989 – 1992 г.
    • Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“ – 23 кораба в строй 1960 – 1964 г. със ЗРК „Тартар“ (14 кораба с ПУ Mk 11, останалите с Mk 13), по-късно модернизирани за SM-1MR, списани в периода 1989 – 1993 г.
      •   Гърция – 4 разрушителя от типа „Чарлз Ф. Адамс“ списани от САЩ, модернизирани за SM-1MR (RIM-66E-5[13]) и переданы Греции в 1990 – 1994 г., где прослужили до 2002 – 2004 г.
    • Атомен ракетен крайцер USS Long Beach (CGN-9) – в строй от 1961 до 1994 г.
    • Ракетни крайцери тип „Лийхи“‎ – 9 кораба 1962 – 1964 г. постройка, SM-1ER получават в хода на модернизация 1966 – 1968 г., от 1985 е заменена със ЗУР SM-2, списани в периода 1993 – 1995 г.
    • Атомен ракетен крайцер USS Bainbridge (CGN-25) – 1962 г. постройка, SM-1ER получава в хода на модернизация 1974 – 1976 г., в периода 1983 – 1985 заменени със ЗУР SM-2, списан през 1996 г.
    • Ракетни крайцери тип „Белнап“‎ – 9 кораба 1964 – 1967 г. постройка, SM-1ER получават в хода на модернизация от началото на 1980-те г., в края на 1980-те – началото на 1990-те, в хода на модернизация по програмата NTU получават възможност да използват ЗУР SM-2ER, списани в периода 1993 – 1995 г.
    • Атомен ракетен крайцер USS Truxtun (CGN-35) (до 1975 г. – атомна фрегата) – в строй от 1967 до 1995 г. (SM-1ER)
    • Фрегати тип „Брук“ – 6 кораба в строй от 1966 – 1967 г. със ЗРК „Тартар“, в периода 1972 – 1973 г. модернизирани за SM-1MR, списани в периода 1988 – 1989 г., от 1989 по 1993 г. 2 фрегати влизат в състава на ВМС на Пакистан
    • Ракетни крайцери тип „Калифорния“ – 2 крайцера 1974 – 1975 г. постройка, списани през 1999 г.
    • Ракетни крайцери тип „Вирджиния“ – 4 крайцера 1976 – 1980 г. постройка, от 1984 г. по програмата „Нова заплаха“ (NTU) модернизирани за замяна на SM-1 със SM-2, корабите са списани в периода 1994 – 1998 г.
    • Разрушители тип „Кид“ – 4 кораба в строй от 1981 – 1982 г., с възможност да използват, както SM-1MR, така и SM-2MR (RIM-66D, по други данни само SM-1MR), в периода 1988 – 1990 г. модернизирани за SM-2ER (RIM-156H), списани през 1998 г. и в средата на 2000-те продадени и предани на Тайван
  •   Австралия:
    • Фрегати тип „Аделаида“ (модификация на „Оливър Хазард Пери“) – 2 от 4 кораба американска постройка 1981 – 1984 г. и още 2 кораба австралийска постройка 1992 – 1993 г., от 2004 г.преминават модернизация за SM-2 (до това използват RIM-66E), пуск на SM-2 от първата модернизирана фрегата е през януари 2010 г.[14], по състояние към 2011 г. всичките 4 останали фрегати имат SM-2MR[15]
    • Разрушители тип „Пърт“ (модификация на „Чарлз Ф. Адамс“) – 3 кораба американска постройка 1965 – 1967 г., модернизирани за SM-1MR (RIM-66A/B) в периода 1974 – 1979 г., в периода 1985 – 1990 г. модернизирани за SM-1MR block VIA (RIM-66E-5), списани в периода 1999 – 2001, потопени
  •   Германия:
    • Разрушители тип „Лютенс“ (тип 103, модификация на „Чарлз Ф. Адамс“) – 3 кораба американска постройка 1969 – 1970 г. със ЗРК „Териер“, в периода 1976 – 1980 г. модернизирани по проекта 103A за SM-1MR (RIM-66A/B, по други данни – за SM-2MR block I (RIM-66D)), в периода 1982 – 1986 г. преминават модернизация по проекта 103B за SM-1MR (RIM-66E), списани в периода 1998 – 2003 г.
  •   Нидерландия:

Перспективи редактиране

През 2012 г. на срещата на Международната група на ползватели на ракетите „Стандарт“ ISMUG (на английски: International STANDARD Missile Users Group) представители на ВМФ на САЩ обявяват за край на поддръжката на ЗУР „Стандарт-1“ през 2020 г. и приканват собствениците на такива ракети да започнат планирането за замяна на SM-1 на тези кораби, които ще бъдат оставени в състава на флота след указаната дата[16].

Като възможна замяна се предлага да се разгледа ЗУР SM-2 във варианта Block IIIA. По данни на компанията „Raytheon“. За това, да може да се осигури безопасно използване на ракетите SM-2 от ПУ Mk 13 са необходими две изменения в конструкцията на ЗРК и двете изменения носят незначителен характер. Така, не са необходими доработки нито на пусковата установка, нито на носителя, радиолокационните станции за насочване на ракетите (от типовете SPG-51, STIR 180, STIR 240), които по принци също не трябва да се модернизират или заменят. Измененията касаят устройствата за непрекъснато излъчване за подсветка на целите, в частта добавяне в състава им на допълнителни апаратни средства и програми, необходими за инициализация, осъществяване на пуска и управление на ЗУР от типа SM-2. Също, на известна доработка трябва да бъде подложена и системата за бойно управление, за да може да се отчете значително нарастналата при SM-2 в сравнение със SM-1 зона на поразяване на целите[16].

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Данните са представени за SM-1MR, block I
  2. ↑ а б в г д е ж Friedman 1997, с. 416.
  3. ↑ Statement of Rear. Adm. William I. Martin, Acting Deputy Chief of Naval Operations (Air). ((en)) / Hearings on Military Posture, and H.R. 4016: Hearings before the Committee on Armed Services, 89th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1965. – P.909 – 910 – 1556 p.
  4. ↑ Противокорабните версии на SM-1 се изстрелват по балистична траектория в района на целта и лесно се засичат от радарите на противника.
  5. ↑ а б в Friedman 1997, с. 414.
  6. ↑ Сайт NSNLookup. Посетен на 7 ноември 2012. (на английски)
  7. ↑ 1410-01-306-0434 - GUIDED MISSILE,INTERCEPT-AERIAL - 1410013060434,013060434,RIM-7M H-BUILD,917AS9001-2,1410-PV72 // Посетен на 2021-12-07. (на английски)
  8. ↑ U.S. Navy Standard Missile Family // The Big Book of Warfare and other stuff. Сайт „Alternate Wars“. Архивиран от оригинала на 2012-12-02. Посетен на 30 октомври 2012. (на английски)
  9. ↑ 283 януари 1410 – 8243 (RIM-66E-6, 5246986 – 16, 01-283-8243) Guided Missile, Intercept-Aerial // Сайт NSNLookup. Посетен на 7 ноември 2012. (на английски)
  10. ↑ Alvaro Mora Pardo. Fragatas clase „Karel Doorman“ y „Jacob Van Heemskerck“ de la Armada de Chile // Saorbats.com.ar, 8 януари 2008. Архивиран от оригинала на 21 ноември 2012. Посетен на 31 октомври 2012. (на испански)
  11. ↑ а б 1410-01-326-7778 (5246986 – 25, RIM-66E-7) Data // Сайт NSN Lookup. Посетен на 7 ноември 2012. (на английски)
  12. ↑ а б Friedman 1997, с. 415.
  13. ↑ До това, в процеса на службата във ВМС на САЩ корабите са модернизирани отначало за SM-1MR (RIM-66A/B), а по-късно за SM-2MR block I (RIM-66D).
  14. ↑ John Eagles. Royal Australian Navy Test-Fires Raytheon Standard Missile-2 // Оф. сайт Raytheon, 18 януари 2010. Архивиран от оригинала на 3 декември 2012. Посетен на 2 ноември 2012. (на английски)
  15. ↑ Military Balance 2011 , с. 224.
  16. ↑ а б Cassard class guided-missile destroyers (DDG) // Сайт „Navy Recognition“. Архивиран от оригинала на 20 ноември 2012. Посетен на 31 октомври 2012. (на английски)

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SM-1 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=SM-1&oldid=12001438“.