STS-135

STS-135
Данни за кораба
Име на кораба	„Атлантис“
Полет на совалка №	135
Полет на „Атлантис“ №	33
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт	8 юли 2011 15:29:03 UTC
Скачване	10 юли 2011 15:07 UTC
Място на скачване	РМА-2 на МКС
Разкачване	19 юли 2011 06:28 UTC
Кацане	21 юли 2011 09:57:54 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета	12 денонощия 18 часа 28 минути 50 секунди
Брой обиколки	200
Изминато разстояние	~8 505 161 км
Височина на орбитата	226 км
Наклон на орбитата	51,6°
Период	91,6 мин
Маса	При старта: 120 700 кг; ; при кацането: 102 682 кг; ; полезен товар: 12 890 кг
NSSDC ID	2011-031A
NORAD ID	37736
Данни за екипажа
Членове на екипажа	4
Снимка на екипажа
	; От ляво надясно: Уолхайм, Хърли, Фергюсън, Магнус
Свързани космически мисии
STS-134	край на програмата
	STS-135 в Общомедия

STS-135 (ISS-ULF7) e сто и тридесет и петата, последна мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл, тридесет и трети полет на совалката Атлантис, полет ULF7 (37^-и полет на совалка) към Международната космическа станция (МКС). Последен полет на совалката „Атлантис“.

Екипаж редактиране

Съгласно плановете на НАСА при този полет няма совалка-спасител поради факта, че мисията е последна за програмата и другите совалки са свалени от експлоатация. За спасителен кораб е предвиден руският Союз и затова тя е изпълнена с екипаж от четирима души за първи път от април 1983 г. насам (полет STS-6).

Пост	Астронавт
Командир	Кристофър Фергюсън трети космически полет
Пилот	Дъглас Хърли втори космически полет
Специалист на мисията 1	Сандра Магнус трети космически полет
Специалист на мисията 2	Рекс Уолхайм трети космически полет

Полетът редактиране

Стартът на STS-135

Основната цел на мисия STS-135 е доставка в орбита на научно оборудване и резервни части за Международната космическа станция. Това е необходимо за осигуряване на нейната дългосрочна работа предвид прекратяването полетите на совалките. Полезния товар, разположен в модула „Рафаело“ е около 3900 кг и включва:

резервни части за системите за жизнено обезпечаване, електрооборудването, електронни възли и компютри с тегло около 2058 кг;
предмети за хигиена и дрехи за екипажа на МКС – 362 кг;
продоволствия – 760 кг;

Около 900 кг товари се намират и на средната палуба на совалката. Обратно на Земята в модула „Рафаело“ се връщат около 2700 кг ненужно оборудване и отпадъци.

По време на полета са достигнати следните постижения:

166^-и пилотиран полет на НАСА;
135^-а мисия на совалка;
33^-ти полет на „Атлантис“;
82^-ри старт от КЦ „Кенеди“
3^-ти полет на совалка през 2011 г.;
37^-а мисия на совалка до МКС;
110^-а мисия след катастрофата на совалката Чалънджър;
22^-ра мисия след катастрофата на совалката Колумбия;
133^-то кацане на совалка изобщо, 78^-о в КЦ „Кенеди“, 26^-о нощно и 20^-о нощно в КЦ „Кенеди“.

Параметри на мисията редактиране

Стартово тегло на цялата система: 2 050 756 кг
Маса на совалката при изстрелването: 120 700 кг
Маса на совалката при приземяването: 102 682 кг
Маса на полезния товар: 12 890 кг
Инклинация: 51,6°
Орбитален период: 91.6 мин

Скачване с „МКС“

Скачване: 10 юли 2011, 15:07 UTC
Разделяне: 19 юли 2011, 06:28 UTC
Време в скачено състояние: 8 денонощия, 15 часа, 21 минути.

Космическа разходка редактиране

По време на съвместния полет на совалката с МКС е осъществена една космическа разходка, в която учства екипажът на Експедиция 28:

№	Участници	Начало	Край	Продължителност
1	Майкъл Фосъм и Роналд Гаран	12 юли 2011 13:22 UTC	12 юли 2011 19:53 UTC	6 часа 31 минути

Това е 160-^то излизане в открития космос, свързано с МКС, 4-^то излизане за Роналд Гаран и 7-^мо за Майкъл Фосъм.

Галерия редактиране

Плакат на мисията.
Старта, гледан от самолет.
Външният резервоар малко след отделянето от совалката
Кристофър Фергюсън и Дъглас Хърли в пилотската кабина на совалката.
Совалката се приближава към МКС.
Сандра Магнус в модула „Рафаело“.
Майкъл Фосъм в открития космос.
Двата екипажа по време на хранене.
Групова снимка на двата екипажа.
Поглед към „Атлантис“ след отделянето от МКС.
Последното кацане на совалката
Снимка на екипажа пред совалката след приземяването.
Последно теглене на совалката към хангара за подготовка, но вече за пенсиониране.