STS-72 e седемдесет и втората мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и десети полет на совалката Индевър. Основната задача на мисията е прибиране на японския изследователски спътник „SFU“ (от английски: Space Flyer UnitEuropean).

STS-72
Данни за кораба
Име на корабаИндевър
Полет на совалка №74
Полет на „Индевър“ №10
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт11 януари 1996 09:41:00 UTC
Кацане10 януари 1996 07:41:40 UTC
Място на кацанеКЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета8 денонощия 22 часа 00 минути 40 секунди
Брой обиколки142
Изминато разстояние~6 100 000 км
Височина на орбитата463 км
Апогей470 км
Перигей185 км
Наклон на орбитата28,45°
Период91,1 мин
Масапри старта: 112 182
приземяването: 98 549 кг
полезен товар: 6510 кг
NSSDC ID1996-001А
NORAD ID23762
Данни за екипажа
Членове на екипажа6
Снимка на екипажа

от ляво надясно: У. Скот, Джет, Чао, Ваката, Дъфи, Бари
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-74 STS-75
STS-72 в Общомедия

Екипаж редактиране

Пост Астронавт
Командир Браян Дъфи
трети космически полет
Пилот Брент Джет
първи космически полет
Специалист на мисията 1
Лерой Чао
втори космически полет
Специалист на мисията 2 Уинстън Скот
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Коичи Ваката (JAXA)
първи космически полет
Специалист на мисията 4 Даниел Бари
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът редактиране

На третия ден от 9-дневния си полет екипажа на совалката „Индевър“, с помощта на роботизираната ръка на совалката успешно „прибира“ в товарния отсек японският възвръщаем спътник „SFU“. Той е изстрелян от космодрума Танигашима с помощта на ракета-носител H-II на 18 март 1995 г. Масата му е 3577 кг, а роботизираната ръка е управлявана от японския астронавт Коичи Ваката.

По време на мисията е „пуснат“ в свободен полет и научноизследователския спътник SPARTAN-206 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-204) или OAST-Flyer (от английски: Office of Aeronautics and Space Technology Flyer). На борда му се извършват експерименти за изследване на влиянието на замърсяването на космическото пространство върху кораби на ниска околоземна орбита и влиянието на слънчевата радиация на експлозиви на борда на спътника, тестове на GPS-оборудване. След около 50 часа автономен полет на разстояние от совалката до 72 км спътникът е отново прибран в товарния отсек.

По време на полета са осъществени две излизания в открития космос. Тяхната цел е отработване на методи по монтажи, които ще се използват при строежа на Международната космическа станция. Първото е осъществено от астронавтите Лерой Чао и Уинстън Скот, а във второто освен Чао участва и Даниел Бари. По време на второто астронавтът Скот изпитва нова система за терморегулация на скафандъра си в екстремни условия (температура до −75 °C).

По време на полета се провеждат медицински и биологични изследвания, както и на озоновия слой на атмосферата и върху точното измерване на разстоянието до Земята.

Параметри на мисията редактиране

  • Маса:
    • При старта: 112 182 кг
    • При кацане: 98 549 кг
    • Маса на полезния товар: 6510 кг
  • Перигей: 185 км
  • Апогей: 470 км
  • Инклинация: 28,45°
  • Орбитален период: 91,1 мин.

Космически разходки редактиране

Участници Начало Край Продължителност
1 Лерой Чао и Даниел Бари 15 януари 1996 05:35 UTC 15 януари 1996 11:44 UTC 6 часа 09 минути
2 Лерой Чао и Уинстън Скот 17 януари 1996 05:40 UTC 17 януари 1996 12:34 UTC 6 часа 54 минути

Външни препратки редактиране

Галерия редактиране