Сименс Дезиро

Siemens Desiro
	Siemens Desiro
	Електрическа мотриса Сименс Дезиро на Централна гара София
Производител	Сименс Мобилити
Производство	от 1999 г.
Междурелсие	1435 mm
Предназначение	пътнически влак
Спецификации
Дължина	41 700 mm
Ширина	2830 mm
Височина	около 5000 mm
Маса	88 000 kg
Макс. мощност	198 720 kW
Макс. скорост	120 km/h
Мощност	2×275 и 2×360 kW
Вид ток и напрежение	25 kV променл. ел. ток; ел. честота 50 Hz
	Сименс Дезиро в Общомедия

„Сименс Дезиро“ е семейство пътнически влакове, произвеждани от компанията „Сименс Мобилити“, подразделение на германския конгломерат Siemens AG.^[1]

Предлагат се електрически и дизелови мотриси. Мотрисата „Сименс Дезиро“ има следните модификации: Сименс Дезиро Класик, Сименс Дезиро ML, Сименс Дезиро Сити и Сименс Дезиро Рус (за Русия). Тези влакове се използват предимно за междуградски и регионални съобщения с кратки разстояния.

Сименс Дезиро в България редактиране

През 2005 и 2006 година Български държавни железници започват да експлоатират мотрисите Сименс Дезиро. Доставени са първо 25 броя дизелови мотриси, след това – 25 електрически мотриси. Фирмата „Сименс“ има планове да създаде предприятие в България в град Варна, заедно с БДЖ.

Влаковете Сименс Дезиро в България се движат по следните направления: Варна-Търговище-Павликени-София-Ихтиман-Пловдив-Крумово-Свиленград (електрически мотриси), Асеновград-Пловдив (електрически мотриси), Панагюрище-Пловдив (дизелови мотриси), Царева ливада-Габрово (електрически мотриси), Черквица-Плевен (дизелови мотриси), Банкя-София (електрически мотриси), Радомир-Кюстендил (дизелови мотриси), Карлово-Чернозем-Пловдив-Ихтиман-София (електрически мотриси), Свищов-Левски (дизелови мотриси), София-Перник (електрически мотриси), Подкова-Димитровград (дизелови мотриси), Самуил-Силистра (дизелови мотриси), Горна Оряховица-Полски Тръмбеш-Русе (електрически мотриси), Кардам-Варна (дизелови мотриси), Враца-Мездра (електрически мотрисен влак), Комунари-Шумен (електрически мотриси) и други.

Оператори на мотрисите Сименс Дезиро редактиране

Австрия (Австрийски железници – ÖBB) – 60 мотриси
България (Български държавни железници – БДЖ) – 50 (дизелови и електрически)
Чехия (частна компания Radio Jet) – използва под наем 2 мотриси: наети от немската фирма „Trains Alfa"
Дания (Датски железници – DSB) – наема 12 мотриси
Германия (Германски железници – DB) – 305 мотриси
Гърция (Гръцки железници – OSE) – 8 дизелови мотриси и 20 електрически мотриси
Унгария (Унгарски железници – MAV) – 31 дизелови мотриси
Малайзия – 12 електрически мотриси
Румъния (Румънски железници – CFR) – 120 дизелови мотриси
Словения (Словенските железници – SZ) – 30 електрически мотриси
САЩ (Американска железопътна компания Sprinter) – 12 дизелови мотриси

Сименс Дезиро в Германия редактиране

През 2000 г. започва експлоатацията на две дизелови мотриси Сименс Дезиро. Тяхната максимална скорост е 120 km/h. Те се използват по междуградски маршути на къси разстояния. Известни са още с името клас 642. През 2007 г. са закупени двеста тридесет и четири мотриси. Мотрисата Сименс Дезиро има дизелови двигатели Mercedes с мощност от 275 или 315 kW (369 или 422 к.с.) и хидро-механична трансмисия. Влаковете разполагат със сто места, когато са съединени по двойки (две мотриси).