Отваря главното меню

W и Z бозоните са елементарни частицикалибровъчни бозони, които пренасят слабото взаимодействие. Тяхното откритие през 1983 г. се смята за един от най-големите успехи на стандартния модел на физиката на елементарните частици.

W частицата е наречена така, защото е преносител на слабото (англ. Weak) взаимодействие. Името на Z бозона е такова, защото полу на шега се е смятало, че това е последната частица, която трябва да се открие (Z е последната буква в английската азбука). Друго обяснение е, че името на Z бозона идва от факта, че тя има нулев (англ. Zero) електрически заряд.

Основни свойстваРедактиране

Съществуват два вида W бозона. Те обуславят протичане на заредени токове между частиците (токове с промяна на електрическия заряд). Единият е зареден с +1, а другия с -1 елементарен електрически заряд. W+ е античастицата на W-. Z бозонът (или Z0) е електрически неутрален (протичане на токове без смяна на заряд) и е античастица на себе си. Трите частици имат кратко време на живот със средна продължителност около 3 x 10-25 s.

Тези бозони са сред най-тежките представители на елементарните частици. С маса 80.4 GeV/c2 и 91.2 GeV/c2, съответно, W и Z бозоните са 100 пъти по-тежки от протона – дори по-тежки от атомите на желязото. Масите на тези бозони са значителни и затова пренасят взаимодействие на много малки разстояния. При електромагнитните взаимодействия е обратно – неограниченият обсег на действие е обусловен от нулевата маса на фотоните, които са преносители на електромагнитни взаимодействия между частиците. Всичките три частици имат спин 1.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „W and Z bosons“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.