Отваря главното меню

Wiwaxia са род изкопаеми безгръбначни животни с меко тяло покрито от варовикови люспи и игли. Първите фосили са известни от канадските шисти Бърджис, но днес се откриват повсеместно[1][2][3]. Най-едрите представители от рода достигали до 5 cm, а най-дребните са около 2 mm. Организмите са населявали Земята в долен и среден камбрий.

Wiwaxia
Wiwaxia Smithsonian.JPG
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Mollusca Мекотели ?
семейство: Wiwaxiidae
род: Wiwaxia
Научно наименование
Уикивидове Wiwaxia
Видове

Wiwaxia corrugata (Matthew, 1899)
Wiwaxia taijiangensis Zhao, Qian & Lee, 1994
Wiwaxia sp. Butterfield 1994, Smith 2014

Обхват на вкаменелости
Wiwaxia в Общомедия

Известни са с наличието на остри варовикови игли, наречени склерити. Тяхната дължина варира от 3,4 mm до 50,8 mm. На външен вид наподобявал на миниатюрен таралеж. Вероятно склеритите са служили за защита.

Наличието на крак, с който са се придвижвали е предпоставка да бъдат свързвани с мекотелите. Класификацията му е обект на спор, но се предполага, че това е родствена група на съвременните мекотели, полихети и раменоноги.

Кладограма по Conway Morris & Peel (1995)[4]

ИзточнициРедактиране

  1. Zhao, Y.L.; Qian, Y.; Li, X.S. (1994). "Wiwaxia from Early-Middle Cambrian Kaili Formation in Taijiang, Guizhou". Acta Palaeontologica Sinica 33 (3): 359–366.
  2. Conway Morris, S. (1985). "The Middle Cambrian metazoan Wiwaxia corrugata (Matthew) from the Burgess Shale and Ogygopsis Shale, British Columbia, Canada". Philosophical Transactions of the Royal Society of London B 307 (1134): 507–582. Bibcode:1985RSPTB.307..507M. doi:10.1098/rstb.1985.0005. JSTOR 2396338
  3. Smith, M. R. (2014). "Ontogeny, morphology and taxonomy of the soft-bodied Cambrian ‘mollusc’ Wiwaxia". Palaeontology 57 (1): 215–229. doi:10.1111/pala.12063
  4. Conway Morris, S., and Peel, J. S.. Articulated Halkieriids from the Lower Cambrian of North Greenland and their Role in Early Protostome Evolution. // Philosophical Transactions of the Royal Society B 347 (1321). 1995. DOI:10.1098/rstb.1995.0029. с. 305–358.