Уикипедия

Фабио Фонини

италиански тенисист

Фабио Фонини (роден на 24 май 1987 г. в Санремо, Италия) е професионален италиански тенисист.

Фабио Фонини
Fabio Fognini
Фонини на турнира в Монте Карло, 2022 г.
Фонини на турнира в Монте Карло, 2022 г.
Информация
Държава Италия
Роден
24 май 1987 г. (1987-05-24) (36 г.)[1]
Живее вТаджа, Италия
Височина / Тегло178 cm / 74 kg
Играе сдясна (бекхенд с 2 ръце)
Кариера
Професионална2004
Пари от наградни фондове$ 18 130 582 [2]
Сингъл
Победи-загуби411–373
Титли от ATP9
Най-висока позиция9 (15 юли 2019)[3]
Настояща позиция107 (1 януари 2024)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияОсминафиналист (2014, 2018, 2020, 2021)
Ролан ГаросЧетвъртфиналист (2011)
Уимбълдън3-ти кръг (2010, 2014, 2017, 2018, 2019, 2021)
ОП на САЩОсминафиналист (2015)
Двойки
Победи-загуби223–221
Титли от ATP8
Най-висока позиция7 (20 юли 2015)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияПолуфинал (2013)
Ролан Гарос2-ри кръг (2009, 2011)
Уимбълдън1-ви кръг (2009, 2010, 2012, 2013)
ОП на САЩПолуфинал (2011)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия2-ри кръг (2013)
Уимбълдън2-ри кръг (2012, 2013)
Отборно
Световна отборна купаИталия
Четвъртфинал 2013
Информацията е актуална към 14 декември 2023
Фабио Фонини в Общомедия

Любимата му настилка е червеният клей, на която той спечели две ATP титли на сингъл в Щутгарт и Хамбург, достига четвъртфиналите на Ролан Гарос 2011 и полуфиналите на Монте Карло Мастърс през 2013 г.

Ранен живот редактиране

Фонини е роден в семейството на Силвана и Фулвио, който е бизнесмен. Има и по-малка сестра, която се казва Фулвия. Започва да играе тенис, когато е на 4 години. Освен тениса, той е фен и на футбола и е привърженик на ФК Интер и ФК Дженоа. Харесва и мотоциклетизма и е почитател на Валентино Роси. Фонини владее Италиански, Английски, Испански и Френски език, а прякорът му е „Фоня“ ("Fogna").[4]

Кариера редактиране

2004 – 2006 редактиране

Фонини започва професионалната си кариера с участия в много Фючърс и Чалънджър турнири. През 2005 г. той печели първите си два Фючърс турнира. През същата година стига и до още един финал на такова ниво. През 2006 г. влиза в основната схема на ATP турнир, провеждащ се в Буенос Айрес. След като преминава квалификациите, той отпада в първи кръг от евентуалния шампион Карлос Моя.

2007 редактиране

През 2007 г. Фонини участва в първия си турнир от Големия шлем. Той преминава квалификациите на Ролан Гарос 2007, но е отстранен в първи кръг от световния No.35 Хуан Монако в пет сета.

На турнирите Чалънджър той играе финали в Сантяго де Чиле, Санремо и Фюрт, като във всеки един от тях губи в три сета. Партнирайки си с Фредерико Жил, той отстъпва и във финала на двойки на Чалънджъра във Фюрт.

За първи път Фонини завършва сезон в топ 100 на света (под No.94).

2008 редактиране

През 2008 г. Фонини стига до полуфиналите на турнирите, провеждащи се във Варшава и Умаг. Също така той печели и два Чалънджър турнира на клей в Торино и Генуа.

2009 редактиране

През месец април 2009 г. Фонини стига до трети кръг на Монте Карло Мастърс 2009 като квалификант. Той побеждава последователно Томаш Бердих и Марин Чилич, но в трети кръг е спрян от световния номер 4 Анди Мъри в два сета 6–7(11–13), 4–6, след като Фонини изпуска преднина от 5–0 в първия сет.

2010 редактиране

 
Фонини през 2010 г.

На Ролан Гарос 2010 Фонини записва две последователни петсетови победи над Николас Масу и 13-ия поставен Гаел Монфис. В трети кръг бива надигран от Станислас Вавринка в три сета.

През юни 2010 г. на турнира Уимбълдън 2010, Фонини отстранява 8-ия поставен в схемата Фернандо Вердаско в първи кръг, а след това и Майкъл Ръсел. В трети кръг губи от Жюлиен Бенето в четири сета.

2011 редактиране

През 2011 г. Фонини стига до четвъртфинал на турнир от Големия шлем за първи път в своята кариера. Това става на Ролан Гарос 2011, където той побеждава Денис Истомин в първи кръг и квалификанта Стефан Робер във втори. В трети кръг Фонини надиграва поставения под No.30 в схемата Гилермо Гарсия–Лопес в четири сета. Фонини си извоюва място в четвъртфиналите на турнира след драматичен мач с испанеца Алберт Монтанес, продължил 4 часа и 22 минути.[5] Едва движещ се по корта в края на двубоя, Фонини в крайна сметка надделява и затваря мача с 11–9 в петия сет. В четвъртфиналната фаза го очаква световният номер 2 Новак Джокович, но още преди срещата Фонини обявява, че не може да излезе за мача, тъй като според докторите би било „опасно“ да играе.[6] Независимо от това, Фонини става първият италианец в четвъртфиналите на Ролан Гарос след 1995 г. и първият, стигнал тази фаза на турнир от Големия шлем след 1998 г.

Заедно със сънародника си Симоне Болели, Фонини стига до полуфиналите на Ю Ес Оупън 2011 за двойки мъже.

2012 редактиране

 
Фонини на Ролан Гарос през 2012 г.

През месец април 2012 г. Фонини стига до първия си ATP финал. Това става на турнира БРД Настасе Тириак Трофи 2012, където той отстъпва на Жил Симон в мача за титлата с 4–6, 3–6.

Във втори кръг на Ролан Гарос 2012 Фонини побеждава Виктор Троицки в 5 сета след като спасява 2 мач бола. В следващия си мач губи от световния номер 5 Жо-Вилфрид Цонга.

На Уимбълдън 2012 Фонини се справя с Микаел Льодра в първи кръг, но във втори е отстранен от евентуалния шампион Роджър Федерер.

На Летните олимпийски игри 2012 в Лондон Фонини се изправя в първи кръг срещу Новак Джокович. Италианецът взима първия сет след като изостава с 3–5 и спасява два сет бола, но в крайна сметка Фонини отпада в три сета.

В края на август Фонини участва на Ю Ес Оупън 2012, където стига до трети кръг. В първия си мач, той побеждава Едуар Роже-Васлен в пет сета. В следващия си двубой надиграва Гилермо Гарсия–Лопес в три сета, но е спрян в трети кръг от представителя на домакините Анди Родик в четири сета, 5–7, 6–7(1–7), 6–4, 4–6.

През месец септември Фонини играе във втория си ATP финал за годината на турнира Санкт Петербург Оупън 2012, където отстъпва на Мартин Клижан с 2–6, 3–6.[7]

2013 редактиране

 
Ролан Гарос 2013
 
Фонини на Уимбълдън през 2013 г.

В началото на годината на Аустрелиън Оупън 2013 Фонини отпада още в първи кръг след загуба от Роберто Баутиста Агут.[8] На двойки обаче заедно с Болели, той стига до полуфиналите, където италианците са спрени от братята Боб и Майк Брайън.

В трети кръг на Ролан Гарос 2013 Фонини е отстранен от евентуалния шампион Рафаел Надал с 6–7(5–7), 4–6, 4–6.

На Уимбълдън 2013 Фонини отпада в първи кръг, губейки от Юрген Мелцер в четири сета, 7–6(7–5), 5–7, 3–6, 2–6.[9]

В турнира Мерцедес Къп 2013 в Щутгарт Фонини играе третия си финал, отстранявайки по пътя си Томи Хаас. В мача за трофея италианецът надиграва втория поставен Филип Колшрайбер в три сета, триумфирайки с първата си ATP титла. През следващата седмица на турнира Открито първенство по тенис на Германия 2013 Фонини увеличава успешната си серия на 10 поредни победи. Той преодолява последователно Алберт Рамос, Марсел Гранойерс и отново Томи Хаас, за да се класира за полуфиналите. Там той отстранява Николас Алмагро в два сета - с тази победа Фонини стига за втори пореден път ATP финал, първия на турнир от сериите 500. Фонини печели титлата след като побеждава квалификанта Федерико Делбонис, изоставайки с 1–4 във втория сет и спасявайки три мач бола в тайбрека на втория сет. В резултат на добрите си резултати в тези две седмици, италианецът влиза за първи път в топ 20 на света. Седем дни по-късно той отново стига до финал, този път в Умаг, като отстранява по пътя си Тимо де Бакер, Мартин Клижан и Гаел Монфис. Серията му от 13 поредни спечелени мача е прекъсната във финалния двубой от Томи Робредо.

ATP финали на сингъл (9 титли; 19 финала) редактиране

Легенда
Турнири от Големия шлем (0–0)
Финали на Световния Тур на ATP (0–0)
Турнири от Сериите Мастърс 1000 (1–0)
Турнири от Сериите 500 (1–2)
Турнири от Сериите 250 (7–8)
Финали по настилка
Твърда (1–4)
Трева (0–0)
Клей (8–6)
Килим (0–0)
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 29 април 2012   Румъния Оупън 250 серии Клей   Жил Симон 4–6, 3–6
Загуба 0–2 23 септември 2012   Санкт Петербург Оупън 250 серии Твърда (з)   Мартин Клижан 2–6, 3–6
Победа 1–2 14 юли 2013   Щутгарт Оупън 250 серии Клей   Филип Колшрайбер 5–7, 6–4, 6–4
Победа 2–2 21 юли 2013   Германия Оупън 500 серии Клей   Федерико Делбонис 4–6, 7–6(10–8), 6–2
Загуба 2–3 28 юли 2013   Хърватия Оупън 250 серии Клей   Томи Робредо 0–6, 3–6
Победа 3–3 2014   Чили Оупън 250 серии Клей   Леонардо Майер 6–2, 6–4
Загуба 3–4 2014   Аржентина Оупън 250 серии Клей   Давид Ферер 4–6, 3–6
Загуба 3–5 2014   Бавария Оупън 250 серии Клей   Мартин Клижан 6–2, 1–6, 2–6
Загуба 3–6 2015   Рио Оупън 500 серии Клей   Давид Ферер 2–6, 3–6
Загуба 3–7 2015   Германия Оупън 500 серии Клей   Рафаел Надал 5–7, 5–7
Победа 4–7 2016   Хърватия Оупън 250 серии Клей   Андрей Мартин 6–4, 6–1
Загуба 4–8 2016   Кремлин Къп 250 серии Твърда (з)   Пабло Каренио Буста 6–4, 3–6, 2–6
Победа 5–8 2017   Суис Оупън 250 серии Клей   Яник Ханфман 6–4, 7–5
Загуба 5–9 2017   Санкт Петербург Оупън 250 серии Твърда (з)   Дамир Джумхур 6–3, 4–6, 2–6
Победа 6–9 2018   Брасил Оупън 250 серии Клей (з)   Николас Джари 1–6, 6–1, 6–4
Победа 7–9 2018   Швеция Оупън 250 серии Клей   Ришар Гаске 6–3, 3–6, 6–1
Победа 8–9 2018   Лос Кабос Оупън 250 серии Твърда   Хуан Мартин дел Потро 6–4, 6–2
Загуба 8–10 2018   Чънду Оупън 250 серии Твърда   Бърнард Томич 1–6, 6–3, 6–7(7–9)
Победа 9–10 2019   Монте Карло Мастърс Мастърс 1000 Клей   Душан Лайович 6–3, 6–4

(з) = В зала

ATP финали на двойки (8 титли; 20 финала) редактиране

Легенда
Турнири от Големия шлем (0–0)
Финали на Световния Тур на ATP (0–0)
Турнири от Сериите Мастърс 1000 (0–0)
Турнири от Сериите 500 (0–2)
Турнири от Сериите 250 (2–2)
Финали по настилка
Твърда (0–0)
Трева (0–0)
Клей (2–4)
Килим (0–0)
Изход No. Дата Турнир Настилка Партньор Опоненти Резултат
Финалист 1. 14 юли 2008   Кроейша Оупън, Умаг, Хърватия Клей   Карлос Берлок   Михал Мертиняк
  Петр Пала 		6–2, 3–6, [5–10]
Финалист 2. 27 февруари 2010   Абиерто Мехикано Телсел, Акапулко, Мексико Клей   Потито Стараче   Лукаш Кубот
  Оливер Марах 		0–6, 0–6
Победител 1. 30 юли 2011   Студена Кроейша Оупън, Умаг, Хърватия Клей   Симоне Болели   Марин Чилич
  Ловро Зовко 		6–3, 5–7, [10–7]
Финалист 3. 14 април 2012   Гран При Хасан Втори, Казабланка, Мароко Клей   Даниеле Брачали   Дъстин Браун
  Пол Хенли 		5–7, 3–6
Победител 2. 24 февруари 2013   Копа Кларо, Буенос Айрес, Аржентина Клей   Симоне Болели   Николас Монро
  Симон Щадлер 		6–3, 6–2
Финалист 4. 2 март 2013   Абиерто Мехикано Телсел, Акапулко, Мексико Клей   Симоне Болели   Лукаш Кубот
  Давид Мареро 		5–7, 2–6

Източници редактиране

  1. ↑ Fabio Fognini // Посетен на 15 April 2019.
  2. ↑ ATP Prize Money Leaders
  3. ↑ ATP rankings
  4. ↑ www.atpworldtour.com
  5. ↑ www.tennis.com
  6. ↑ www.tennis.com
  7. ↑ www.taipeitimes.com
  8. ↑ latino.foxnews.com
  9. ↑ www.tennisworldusa.org

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фабио_Фонини&oldid=12110643“.