Гьотитът е желязна руда. Формулата му е α-FeOOH или FeO (OH).[1] Съдържа 62,9% желязо. В химията се нарича хидратиран железен оксид. Цветът му е черен, оранжев, червен, кафяв и жълта охра или в по-редки случаи е разноцветен. Твърдостта на гьотита е 5,0 – 5,55 по скалата на Моос. Има блясък, а цветът на чертата му е жълтеникавокафяв. Полупрозрачен е и решетъчната му система е орторомбична.

Гьотит
Гьотит
Общи
КатегорияОксиди
Формула
(повтаряща се единица)
α-Fe3+O(OH)
Класификация на Щрунц4.FD.10
Класификация на Дана6.1.1.2
Кристална симетрияГроздовидна или кубична
Характеристики
ЦвятКафяв, червен, оранжев и в по-редки случаи лилав, шамфастъковозелен, син или сребърен
Кристална системаОрторомбична
ЛомСтъклен и перлен
Твърдост по Моос5 - 5,5
БлясъкДиамантен, копринен
Цвят на чертатаЖълтеникавокафява
Прозрачностполупрозрачен до непрозрачен
Блясък (полиран)Относително лесно
Гьотит в Общомедия
Ванадинит с гьотит
Ванадинит с гьотит

Кръстен е на поета Йохан Волфган фон Гьоте през 1806 г. по предложение на немския учен Йохан Ленц от минераложката комисия.

Шарен гьотит

Гьотитът оцветява и минерали като яспис и калцит (оцветяват се в червено). Образува се в хидротермални находища. Присъства в кварцит и авантюрин.

  1. Костов-Китин, Владислав. Гьотит Goethite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 204.