Алусиан

Алусиан е български и византийски политик и предводител, втори син на българския цар Иван Владислав.

Алусиан
стратег на Теодосиополис претендент за българския престол
Лични данни
Преданост	Византия
Седалище	Теодосиополис, Анатолия
Кариера	Въстание на Петър Делян
Религия	Православие
Роден	11 век
Починал	след 1068 г.
Семейство
Народност	българин
Род	Комитопули
Баща	Иван Владислав
Потомци	Василий Алусиан Самуил Алусиан Анна Алусиан
Алусиан в Общомедия

Произход

Той е вторият син на българския цар Иван Владислав и на съпругата му Мария. Има пет братя и шест сестри, сред които:

• Пресиян II, владетел на България
• Аарон, пълководец, катепан на Васпуркан, управител на Иверия, дук на Едеса
• Траян, княз
• Радомир, патриций
• Екатерина, императрица на Византия като съпруга на Исак I Комин
• сестра, омъжена за Роман Куркуа, ослепен 1026 по обвинение в заговор срещу император Константин VIII

Биография

След падането на Българското царство през 1018 г. Алусиан получава достойнството на патриций и е приютен във византийския императорски двор. По-късно е уличен в злоупотреби и е заточен в Армения заедно с потомците на последните български царе.

Обвързан е с голямото въстание на Петър Делян от 1040 – 1041 г. В началото му Алусиан се присъединява към въстаналите българи, но след загубата при Солун дезертира и предава Петър Делян, след като собственоръчно го осакатява. Като награда за личните му заслуги при потушаването на въстанието Алусиан е провъзгласен за „магистър“, децата му са издигнати на високи военни постове в Анатолия и Сирия, а дъщеря му е омъжена за най-видния анатолийски военачалник. Внуците от дъщеря му са неизменни управители на т. нар. Сръбски земи до идването не власт на Тихомир Завидович и династията на Неманичите. Внучките от дъщеря му са омъжени за управляващите Унгария и Чехия – Арпади и Пршемисловци.

Участие във въстанието от 1040 – 1041 г.

Алусиан при Петър Делян

Към 1040 г. Алусиан е патриций и стратег на Теодосиупол (днес Ерзурум в Армения). Изпадайки в немилост (забранено му е да се появява в Константинопол), през септември 1040 г. Алусиан, възползвайки се от въстанието на братовчед си Петър Делян, пристига в българските земи, за да претендира за трона. След неуспешен опит да намери привърженици сред приближените на рода си, той се обръща към Петър Делян. Последният му предоставя 40-хилядна войска, с която да атакува Солун, но опитът на Алусиан да превземе града приключва с погром за българите. Пред стените на крепостта загиват 15 000 български бойци. След като Алусиан се завръща, през 1041 г. 20-годишната му византийска служба го води в заговор срещу Петър Делян. Той го приканва на среща и заедно с приближените си го обезоръжава, отрязва му носа и му изважда очите. Така Алусиан завзема командването над въстанието, но през лятото на 1041 г. преминава на страната на Византия, изоставяйки войската си. Приет е радушно в императорския лагер в Масинопол, където е реабилитиран, получава дворцова титла „магистър“ и е изпратен с почести в Константинопол.

Междувременно император Михаил IV Пафлагон организира войската си и от Солун атакува въстаниците. В сражението при Острово изоставените българи претърпяват очаквана загуба. Осакатеният Петър Делян е отведен в Константинопол, където историческите сведения за него прекъсват. С това приключва първият широкомащабен опит за отхвърляне на византийското господство.

Участието на Алусиан във въстанието е описано в съчинения като „Времепис“ на Михаил Псел.

Потомство

Алусиан има двама сина и една дъщеря:

• Василий Алусиан, дук на Едеса
• Самуил Алусиан, стратег и военачалник на Византия
• Анна Алусиан, първа съпруга на византийския император Роман IV Диоген, от когото има син Константин Диоген

Литература

• БОЖИЛОВ, Иван, ГЮЗЕЛЕВ, Васил. История на средновековна България VII-XIV век, София, ИК Анубис, 1999. ISBN 954-426-204-0

Пресиян II

→

Печат на Първото българско царство претендент за цар на България (1040 – 1041)

→

Петър Делян