Антоанета Алипиева

българска литературна историчка

Антоанета Алипиева е българска литературна историчка, професор по „Нова и най-нова българска литература“ в Шуменския университет „Епископ К. Преславски“[1] и Белградския университет[2].

Антоанета Алипиева
българска литературна историчка
Родена
8 август 1956 г. (67 г.)
Националност България
Работилауниверситетски преподавател
Научна дейност
Областлитературознание
Работила вШуменски университет
Белградски университет
Титлапрофесор
Семейство
БащаПетър Алипиев
МайкаВълка Алипиева
ДецаСтоил Алипиев, Петър Савов Алипиев

Биография редактиране

Родена е на 8 август 1956 г. в гр. Койнаре, Врачанско. Дъщеря е на поета Петър Алипиев и на Вълка Алипиева – видна фигура в българското образование през 70-те и 80-те години от ХХ век. Научните ѝ интереси са в областта на литературната критика и литературната история. Автор е на монографии върху българската литература от края на ХIХ век до ден днешен и на множество статии и студии в България и чужбина.

Библиография редактиране

  • „Четене на себе си“. Варна: Галактика, 1998 (2 изд. 2004)
  • „Национална идентичност в българската литература“. Пловдив: Макрос 2001, 1999 (2 изд. 2006)
  • „Български комплекси“. Варна: Славена, 2001 (2 изд. 2004)[3][4]
  • „Българската поезия от 60-те години на ХХ век. На повърхността. Под повърхността“. Велико Търново: Слово, 2004 (2 изд. 2010)
  • „Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век“. София: Просвета, 2007
  • „Българската лирика през 70-те години на ХХ век. Тенденции, модели, имена“. Велико Търново: Слово, 2010 (2 изд. 2012)[5]
  • „В театъра на литературата. Сюжети, типажи и случки, видени откъм опакото“. Велико Търново: Слово, 2012 (2 изд. 2016)[6][7]
  • „Българска лирика: „забутаното поколение“ от 80-те години на ХХ век“. Велико Търново: Слово, 2014 (2 изд. 2016)
  • „Литература и национализъм в България от последното десетилетие на ХХ век до ден днешен. Поглед отвътре“. Велико Търново: Слово, 2017 (2 изд. 2019)[8]
  • „Четири гласа за поета и критика Пламен Дойнов“ (2019), в съавторство с Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков и Михаил Неделчев (2019)
  • „Вера Мутафчиева – между литературата, историята, политиката и геополитиката“. София: Издателство на НБУ, 2020[9]
  • „Вълкът единак. Богомил Райнов“. София: Издателство „Балкани“, 2022.[10][11]
Съставителство
  • сб. „Списание „Българска мисъл“ (1999)
  • „Петър Алипиев. Лирика“ (2000)
  • антологията „Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология“ (2004)

Награди редактиране

Удостоена е със златен медал от българското дружество „Иван Вазов“ в град Николаев, Украйна, за приноса ѝ в работата с български малцинства зад граница.[12]

Източници редактиране

  1. Биография в Литернет.
  2. Антоанета Алипиева в Scopus.com.
  3. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Български комплекси“, рец. в електронно списание LiterNet, 26 март 2002, № 3 (28).
  4. „Балансът на комплексите“ , интервю на Десислава Неделчева с Антоанета Алипиева по повод нейната книга „Български комплекси“, LiterNet, 19 септември 2002.
  5. Антония Велкова-Гайдаржиева, „За лирическото десетилетие на 70-те“, рец. в електронно списание LiterNet, 7 февруари 2012, № 2 (147).
  6. Яни Милчаков, „Колко може да е интересна душата на литературоведа“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., рец. в „Литературен вестник“, 31 октомври 2012, бр. 35, с. 3.
  7. Пламен Пенев, „Пътуване към сърцето на традицията“, рец. в електронно списание LiterNet, 8 октомври 2015, № 10 (191).
  8. Биография на Антоанета Алипиева в „Приятели“ Архив на оригинала от 2017-12-28 в Wayback Machine..
  9. Георги Гроздев, „Непознатата и позната Вера Мутафчиева“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 29 от 2020 г.
  10. Десислава Неделчева, „Никъде етос“, рец. в сп. Култура, бр. 1 (2994), Януари 2023.
  11. Пламен Антов, „Опит за улавяне на единак“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 1 май 2023.
  12. „Високо отличие за проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева“[неработеща препратка], сайт на Шуменския университет, 2017.

Външни препратки редактиране