Безоаров козел

	Безоаров козел
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:	Кухороги (Bovidae)
род:	Кози (Capra)
вид:	Безоаров козел (C. aegagrus)
	Научно наименование
	Capra aegagrus Erxleben, 1777
	Обхват на вкаменелости
	пиячензий – настояще, 2,6019 – 0 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т
	Безоаров козел в Общомедия
	[ редактиране ]

Безоаровият козел (Capra aegagrus), известен още като безоаров козирог, брадат козирог или егагър, се смята за дивия предшественик на Домашната коза (Capra hircus или Capra aegagrus hircus). В някои източници се определя и като дива разновидност на козата: Capra hircus aegagrus;^[2] или като подвид Алпийски козирог: Capra ibex aegagrus. Спорове се водят и около класификацията на дивите козли от остров Крит (Capra aegagrus creticus). Напоследък битува мнението, че те са по-скоро вторично подивели домашни кози, отколкото местни безоарови козли.

Разпространение редактиране

Безоаровият козел се среща във високопланинските райони на Предна Азия: от Пакистан и Афганистан в Иран и Кавказкия регион (Армения, Азербайджан, Грузия, Южна Русия), до Югозападна Турция. През древността се е срещал и в пределите на България.

Обща характеристика редактиране

Дължина на тялото 120 – 160 cm, височина в холката 70 – 100 cm. Мъжките имат характерна дълга черна брада и големи, извити дъговидно и леко встрани рога. Окраската на безоаровия козел е кафеникава, с характерна черна ивица през плещите и отстрани на корема. Предните страни на краката и опашката също са черни, а задните страни на краката и корема – бели. Около очите, на шията и отстрани на тялото има характерни светли области.

Безоаровите козли се срещат в скалисти високопланински райони, но понякога слизат и по гористите склонове. Избягват райони със засилено човешко присъствие. Мъжките обикновено живеят сами, а женските се събират с малките си на неголеми стада (до 15 животни). Излизат на паша рано сутрин и привечер, а през деня си почиват в скални ниши или пещери с добра видимост към околността.