Брунето Латини

Брунето Латини (който подписва името си Burnectus Latinus на латински и Burnecto Latino на италиански ; ок. 1220 –1294) е италиански философ, учен, нотариус, политик и държавник. Той е сред онези, които спомагат за утвърждаване на основните идеи на ранната италианска поезия.

Брунето Латини
Роден	около 1220 г. Флоренция, Флорентинска република
Починал	1294 г.
Националност	Италия
Работил	писател, поет, философ, политик, дипломат
Литература
Известни творби	Livres do Tresor
Повлиял	Данте
Брунето Латини в Общомедия

Биография

Брунето Латини е роден във Флоренция през 1220 г. в тосканско благородническо семейство, син на Буонакорсо Латини, принадлежащ към партията на гвелфите. Той е нотариус и учен човек, много уважаван от своите съграждани и прочут с умението си на оратор. Той препоръчва писанията на Цицерон като ръководство в обществените дела.

Livres do Tresor

Латини е достатъчно високопоставен, за да бъде изпратен в Севиля като пратеник при Алфонсо X от Кастилия, за да потърси помощ за Флоренция срещу сиенците; но мисията е неуспешна. На връщане от Испания, пътувайки през прохода Ронсево, той среща студент от Болоня, яхнал муле, който му разказва за поражението на гвелфите в битката при Монтаперти. Като последица Латини е изгонен от родния си град. Той намира убежище във Франция между 1261 и 1268 г., като работи като нотариус в Монпелие, Арас, Бар-сюр-Об и Париж.

През 1269 г., когато политическата ситуация вече го позволява, той се завръща в Тоскана и за около двадесет години заема последователни високи длъжности. През 1273 г. е назначен за секретар на Съвета на републиката на Флоренция. През 1280 г. допринася за временното помирение между партиите на гвелфите и гибелините и през 1284 г. председателства конференция, на която е договорена атака срещу Пиза. Накрая, през 1287 г., той е издигнат до „приор“ като един от 12-те магистрати, установени чрез конституцията от 1282 г.

Джовани Вилани казва: „той беше велик философ и съвършен майстор на реториката, като не само знаеше да говори добре, но и пишеше добре“. Автор е на различни произведения в проза и стихове. Латини умира през 1294 г., оставяйки след себе си дъщеря, Бианка Латини, която се омъжва за Гуидо Ди Филипо Де' Кастильончи през 1284 г. Гробът му се намира в църквата Санта Мария Маджоре, Флоренция, вляво от главния олтар.

Трудове

Докато живее във Франция, той написва Съкровище (Tesoretto) на италиански, алегорична поема за небето и земята, в която чрез земните явления и особено добродетелите се дават наставления на поета. Вторият му труд е Livres do Trésor, написан на френски и представлява обобщение на тогавашните знания за Бог, природата, историята на древните и по-нови времена, за изкуството; дава наставления за управлението на дома и на държавата. Тя се счита за първата енциклопедия на съвременен европейски език, но никога не е издавана. Италианският превод от XIII век, известен като Tesoro, е погрешно приписан на Bono Giambon. Латини също така превежда на италиански Rettorica и три речи на Цицерон. Италианският превод на Никомаховата етика на Аристотел често се приписва погрешно на Брунето Латини, но той е дело на Тадео Алдероти.

Данте и Вергилий разпитват Брунето, поставен сред содомитите, от коментара на Гуидо да Пиза за Commedia, ок. 1345

Герой в Божествена комедия

Латини е настойник на Данте след смъртта на баща му. Ранните коментатори на Данте, както и самият Данте, говорят за Брунето като за негов учител. Виторио Имбриани оспорва тази концепция, защото Брунето е бил твърде зает човек, за да бъде просто учител. Данте го увековечава в Божествената комедия (вж. Ад, XV. 22 – 87). Смята се също, че е имало интелектуална и приятелска връзка между възрастния мъж и младия поет. Може би Латини е този, който е накарал Данте да прочете Цицерон и Боеций след смъртта на Беатриче.

Много от героите, както и политическите събития, в които Латини е участвал, са споменати в „Ад“, макар че доста от тях са станали преди раждането на Данте през 1265. Поради това се смята, че вероятно Латини запознал Данте с историята на града и с правните и дипломатически документи, написани от него на латински. В музея Барджело във Флоренция има портрет на Латини редом с Данте (между тях е Корсо Донати), за който някога се е смятало, че е от Джото. В гравюра на дърво Гюстав Доре представя същата сцена от „Ад XV“, 1861 г.

Литература

• Julia Bolton Holloway, Twice-Told Tales: Brunetto Latino and Dante Alighieri, Berne: Peter Lang, 1993.
• Napolitano, David. Brunetto Latini's Tesoro in print // Ex Historia 5. 2013. с. 19–47.
• Turco, Jeffrey. "Restaging Sin in Medieval Florence: Augustine, Brunetto Latini, and the Streetscape of Dante's Vita nuova." Italian Studies 73 (2018): 15 – 21.

Външни препратки

• Livres dou Tresor. Venezia, Giovanni Antonio Nicolini da Sabbio & fratelli, 1528. (на италиански)
• Il Tesoro di Brunetto Latino, Maestro di Dante Alighieri. Regione Toscana, Firenze, 2021. (на италиански)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brunetto Latini в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​