Дядо Благо
Стоян Стойков Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо е български учител и писател. Той е един от съоснователите на Съюза на българските писатели и има голям принос за формирането на традициите на българската детска литература.
| Стоян Русев (Дядо Благо) | |
| български детски писател | |
 | |
| Роден | Стоян Стойков Русев
2 февруари 1864 г.
село Заберново, Османска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Литература | |
| Псевдоним | Дядо Благо[1] |
Биография редактиране
Роден е в малкотърновското село Заберново в многолюдно семейство, най-малкото от общо деветнадесет деца (18 братя и 1 сестра).
Завършва втори прогимназиален клас в Бургас, а гимназия – в Сливен. След това в продължение на 53 години работи като учител: първо в бургаските села Горица и Росен, а след 1889 година – в София. Наред с това се занимава със събирането на народни мъдрости и приказки, пословици, гатанки, басни, както и с описанието на народни обичаи като коледуване и сурвакане. Сам той е автор на много приказки, стихове, поговорки и скоропоговорки, възприемани като народни умотворения.[2]
През 1889 година в Бургас е публикувана първата стихосбирка на Русев, „Звезда“, която съдържа лирически и епически стихотворения за възрастни. Това е единственият сборник с негови творби за възрастни, останалата част от творчеството му е посветена на децата. Стихосбирката е дело на печатаря Иван Кираджиев и е първата художествена творба, отпечатана в Бургас.[3]
През същата година Стоян Русев се мести в София, където продължава да работи като учител в училищата „Братя Миладинови“ (1989 – 1900) и „Кирил и Методий“ (1900 – 1928) и до края на живота си сътрудничи на детски периодични издания. През 1896 година за първи път на български език превежда и публикува приказките на Братя Грим. Работи като редактор за списание „Градинка“ (1894 – 1897), списание „Росна китка“ (1905 – 1907), вестник „Славейче“ (1906 – 1910), вестник „Бисер“ (1931).
Издава сборника на Русев „Гатанки“ през 1926 година, под съставителството на Дора Габе и с илюстрации на Вадим Лазаркевич. През 1930 година е публикуван и сборникът му „Кръгосветче“, съдържащ приказки, гатанки, стихове, поговорки и басни. Година по-късно Русев отпечатва замисленото като периодично издание „Росна капка“. През 1933 г. като притурка на вестник „Земеделско знаме“ е издадено неговото вестниче „Земеделче“.[4]
Стоян Русев използва различни псевдоними като Дядо Рою, Нанин, Рою,[5] но най-често се подписва с псевдонима Дядо Благо, с който остава известен. За първи път този псевдоним използва през 1906 г. във вестник „Славейче“.[4]
Умира на 16 януари 1938 г. в София. В негова чест на площада в Малко Търново пред читалище „Просвета“ е издигнат паметник. Паметник има и в родното му село Заберново. Намира се близо до площада (мегдана) на селото.
Произведения редактиране
- Сказания на двадесети век (1935)[6]
Източници редактиране
- ↑ js2007400513 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, издателство на БАН, София, 1986
- ↑ Информация за Стоян Стойков Русев – Дядо Благо, сайт www.bourgas.org
- ↑ а б Статия за Стоян Русев (Дядо Благо) Архив на оригинала от 2012-08-04 в Wayback Machine., енциклопедия Знам.БГ
- ↑ Речник на българските псевдоними, Иван Богданов, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978
- ↑ „Сказания на двадесети век“, 1935 г. Севлиево