Йоан Палеолог (севастократор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоан Палеолог.
Йоан Дука Ангел Палеолог (на гръцки: Ἱωάννης Κομνηνός Δούκας Ἄγγελος Παλαιολόγος) е византийски военачалник, велик доместик на Византия (1258 – 1259), севастократор (1259 – 1259) и деспот (1259 – 1273/1274), по-малък брат на византийския император Михаил VIII Палеолог (упр. 1259 – 1282).
| Йоан Палеолог Ἱωάννης Δούκας Παλαιολόγος | |
| византийски военачалник | |
| Роден |
1225 г.
|
|---|---|
| Починал | 1275 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Андроник Комнин Палеолог |
| Майка | Теодора Ангелина Палеологина |
| Братя/сестри | Константин Палеолог Ирина Комнина Палеологина Михаил VIII Палеолог Неизвестна по име Закария Палеологина Мария-Марта Палеологина |
Той е син на Андроник Дука Комнин Палеолог (* ок. 1190; † 1248/52), велик доместик на Византия, родоначалник на династията на Палеолозите, и съпругата му Теодора Ангелина Палеологина, дъщеря на деспот Алексий Комнин Палеолог († 1203), който от 1199 г. е престолонаследник на Алексий III Ангел.
По неизвестни причини император Теодор II Ласкарис го изпраща в Родос. През 1258 г. той участва в държавния преврат на брат си Михаил Палеолог против Георг Музалон († 25 август 1258), регентът на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис. След убийството на Музалон, Михаил Палеолог поставя Йоан IV под опеката на Йоан и полубрат им Константин. Михаил поема управлението и назначава Йоан за велик доместик, поверявайки му командването на никейските войски в Македония.
По случай коронизацията на брат му за съимператор в началото на 1259 г. Йоан получава титлата севастократор, а Михаил VIII му урежда брак с дъщеря на ггенераа Константин Комнин Торникий. Малко след това Йоан получава задачата да нападне Епирското деспотсво, управлявано от Михаил II Комнин. В Лампсак той е награден за успехите си с деспотска титла.
Около 1282/1273 г. Йоан Палеолог ръководи голямата кампания против Йоан I Дука от Тесалия. След това той се отказва от деспотската си титла и умира малко след това, през 1273/1274 или 1274/1275 г. според различните датировки на тесалийския поход.
Фамилия редактиране
Йоан Палеолог се жени 1259 г. за Торникина, дъщеря на севастократор генерал Константин Комнин Торникий (ок. 1220 – ок. 1274), управител на Солун. Той става зет на Йоан I Комнин († ок. 1281/1289), женен за нейната сестра Торникина. Те имат децата:
- син или дъщеря, родител на Деметрий Торникий Палеолог
- Анна Комнина Дукина Палеологина Филантропена († 1280), монахиня в Антуса, омъжена 1267 г. за Николай Комнин Дука Ангел Вриений Малиасен, благородник от Тесалия.
Родословие редактиране
Източници редактиране
- Acta et diplomata monasteriorum et ecclesiarum Orientis 1, 342 – 344 und 384 – 389 (ed. Franz von Miklosich/Joseph Müller, Acta et diplomata Graeca Medii Aevi, sacra et profana (ADGMA) Bd. 4, 1871, Nachdruck 1996)
- Георги Акрополит: 77; 80 – 82; 89 (ed. Peter Wirth, Wilhelm Blum, Bibliothek der griechischen Literatur (BGL) Bd. 28, 1989)
- Морейска хроника: 306 (ed. John Schmitt, 1904, Nachdruck 1967)
- Ephraim von Ainos: 9355; 9420 (ed. Immanuel Bekker, Corpus scriptorum historiae Byzantinae (CSHB)Bd. 21, 1840)
- Никифор Григора: 1, 72; 79; 119 (ed. Ludwig Schopen, Corpus scriptorum historiae Byzantinae (CSHB), 1829)
- Георги Пахимер: 283 – 291; passim (ed. Albert Failler, CFHB Ser. Paris. Bd. 24/1, 1984)
- Theodoros Skutariotes: 539; 542; 546 (ed. Konstantin Sathas, Bibliotheca Graeca Medii Aevi (BGMAE) Bd. 7, 1892, 1972; Digitalisat)
Литература редактиране
- Angold, Michael (1975). London: Oxford University Press, pp. 82, 181, 282
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), p. 178, doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- Ферјанчић, Божидар (1960). Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама, Византолошки институт САНУ, кн. 8 – Посебна издања, 336. Београд: Научно дело, p. 32, https://hdl.handle.net/21.15107/rcub_dais_9278
- Ферјанчић, Божидар (1968). Севастократори у Византији. – Зборник радова Византолошког института, 11, 141 – 192, ISSN – 9888 0584 – 9888, http://www.4shared.com/web/preview/pdf/VM5DBf1nba
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, p. 1558, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Macrides, Ruth (ed). George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford: Oxford University Press, pp. 347, 350, ISBN 978-0-19-921067-1, https://books.google.com/books?id=v_0LdWboHXwC
- ((en)) Macrides, Ruth; Munitiz, Joseph A.; Angelov, Dimiter (2013). Pseudo-Kodinos and the Constantinopolitan Court: Offices and Ceremonies, Birmingham Byzantine and Ottoman Studies, 15. Farnham: Ashgate; Centre for Byzantine, Ottoman and Modern Greek Studies, University of Birmingham, pp. 27, 45, 195, 320, 382, 430 f., ISBN 978-0-7546-6752-0, https://bg1lib.org/book/2774212/ab3f20[неработеща препратка]
- Magdalino, Paul (1976). Notes on the Last Years of John Palaiologos, Brother of Michael VIII. – Revue des études byzantines, 34, 143 – 149, doi:10.3406/rebyz.1976.2049, ISSN 0766-5598, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1976_num_34_1_2049
- Maksimović, Ljubomir (1988). The Byzantine provincial administration under the Palaiologoi. Amsterdam: Adolf M. Hakkert, p. 119, ISBN 90-256-0968-6
- Nicol, Donald M. (1957). The Despotate of Epiros. Oxford: Basil Blackwell,, pp. S. 173 – 192 passim
- Nicol, Donald M. (1993). The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Cambridge: Cambridge University Press, pp. 47, 59, 85, ISBN 0-521-43991-4
- Papadopulos, Averkios Th. (1962) [first published in 1938]. Versuch einer Genealogie der Palaiologen, 1259 – 1453. Amsterdam: Nachdruck Adolf M. Hakkert, pp. 4 – 5 Nr. 2
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up
- Treadgold, Warren (1997). A History of the Byzantine State and Society. Stanford CA: Stanford University Press, p. 819, ISBN 0-8047-2630-2
- Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor MI: University of Michigan Press, pp. 170, 188, ISBN 0-472-08260-4, http://books.google.ru/books?id=Hh0Bu8C66TsC&redir_esc=y
- Geanakoplos, Deno John (1959). Emperor Michael Palaeologus and the West 1258 – 1282. A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge MA: Harvard University Press, pp. 41, 62 – 72 passim, 283, http://books.google.ru/books?id=MPscAAAAYAAJ&redir_esc=y