Уикипедия

Кинугаса (тежък крайцер, 1926)

Кинугаса (на японски: 衣笠) е тежък крайцер[Коментари 1] на Императорските ВМС на Япония, вторият представител на типа „Аоба“.

„Кинугаса“
衣笠
Тежкият крайцер „Кинугаса“ след влизането му в строй
Флаг Япония
Клас и типТежък крайцер типа „Аоба“
ПроизводителKawasaki Heavy Industries в Кобе, Япония.
Служба
ПоръчанЮни 1923 г.
Заложен23 януари 1924 г.
Спуснат на вода24 октомври 1926 г.
Влиза в строй30 септември 1927 г.
Потъналпотопен на 13 ноември 1942 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост8300 t (стандартна);
10 583 t (пълна)[1]
След модернизацията:
8738 t (стандартна);
11 660 t (пълна)[2]
Дължина185,2 m
Дължина между перпендикулярите
177,5 m
Дължина по водолинията
183,5 m
Ширина16,5 m
след модернизацията: 17,6 m
Газене5,66 m (след модернизацията)
Броняпояс: 76 mm;
палуба: 32 – 35 mm;
кули ГК: 25 – 19 mm;
След модернизацията е добавена 35 mm броня на мостика и
57 mm барбети
Задвижване4 парни турбини Kawasaki-Curtis;
12 водотръбни котли Kampon (10 след модернизацията)
Мощност102 000 к.с. (76,1 МВт)
след модернизацията през 1939 г.:
110 000 (82 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост34 възела
(63 km/h)
Далечина на
плаване		7000 морски мили при 14 възела ход (проектна);
Запас гориво: 1400 t нефт и 400 t въглища
След модернизацията:: 8000 мили
Екипаж622 души (по проект);
632 – 647 фактически (1927 – 1938 г.);
657 след модернизацията
Радиолокационни
станции (РЛС)		1943: Тип 21;
1944: Тип 22 № 4
Кръстен в чест напланината Кинугаса в префектура Киото
Въоръжение
Артилерия3x2 200 mm;
Зенитна артилерия4x1 120 mm;
2 7,7 mm картечници
След модернизацията:
4x1 120 mm;
4x2 25 mm;
2x2 13,2 mm Тип 93 картечници
Торпедно
въоръжение		6x2 610 mm ТА Тип 12
(12 торпеда Тип 8)
След модернизацията:
2x4 610 mm ТА Тип 92;
(16 торпеда Тип 93)
Самолети1 хидроплан Тип 14
1 катапулт (от 1928 – 1929 г.)
След модернизацията:
до 2 хидроплана
Тип 90;
1 катапулт
„Кинугаса“ в Общомедия

Името си носи в чест на планина в префектура Киото.

Построен е в Кобе в периода 1925 – 1927 г. Активно се използва в междувоенния период, в периода 1933 – 1940 г. преминава в Сасебо голяма модернизация.

В хода на бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война, в периода 1941 – 1942 г., в състава на 6-а дивизия крайцери участва в превземането на Гуам, Уейк, Рабаул и Лае, сраженията в Коралово море, при остров Саво, при нос Есперанс и първото сражение при Гуадалканал. В хода на последното, на 13 ноември 1942 г., е потопен от американската авиация.

Строителство редактиране

Поръчката за строителството на втората двойка 7500-тонни крайцери в рамките на „Нова програма за попълнение на флота“, на стойност по 15 млн. йени е дадена хода на 46-та сесия на японския парламент[3].

На 11 август 1922 г. на третия кораб (и първи в двойката) е присвоено названието „Кинугуса“, в чест на планина в префектура Киото. На 23 януари 1924 г. неговият корпус е заложен в корабостроителницата на компанията „Кавазаки“ в Кобе със заводски номер 541[4].

На вода крайцера е спуснат на 24 октомври 1926 г[4]. На ходовите изпитания, на 18 юли 1927 г. в пролива Кий, при водоизместимост от 8610 тона и мощност на машините 106 959 к.с. той развива скорост от 35,486 възела, надвишавайки така контрактната величина от 34,5 възела[5].

На 20 септември същата година „Кинугаса“ е предаден на флота[4].

История на службата редактиране

След влизането в строй „Кинугаса“, заедно с еднотипния „Аоба“, са зачислени в „червения“ флот за участие в ежегодните есенни учения и морски преглед на 30 октомври 1927 г. в Йокосука. След завършването им крайцера е назначен за флагман на 5-та дивизия[Коментари 2] крайцери, включваща също „Аоба“, „Фурутака“ и „Како“. През март на следващата година на него е поставен полагащия му се по проект катапулт Тип №1[6].

На 29 март 1928 г. четирите крайцера на 5-та дивизия отплават от залива Ариаке и 9 април пристигат в Рюджун, откъдето на 19-ти преминават в Циндао, където прикриват десанта на войските (Втора Шангунгска експедиция, започната под предлог защита правата на японските граждани на Шандунския полуостров). На 20 – 24 април на „Кинугаса“ са проведени работи по укрепването на горната палуба в района на третата кула на ГК. През есента на 1928-ма всичките четири крайцера участват в поредните маневри, а на 4 декември – в тържествения преглед на флота в Йокосука, за коронацията на император Хирохито[6].

На 28 март 1929 г. 5-та дивизия излиза в района на Циндао, на 3 април пристига в Рюджун и по-късно се връща обратно[6].

От 18 юли до 2 декември 1929 „Кинугаса“ преминава ремонт в Йокосука, в хода на който е подобрена работата на турбините и вентилацията на цистерните с течно гориво. В хода на това от 30 ноември ролята на флагман на съединението е предадена на „Аоба“. В периода март-април 1930 г. 120-мм установки тип B са заменени с щитовите тип B2[7].

На 17 май 1930 г. „Кинугаса“ заедно с „Аоба“ и „Како“ отплава от Нагоя за Южните морета, връщат се в Йокосука на 19 юни. Есента те участват в ежегодните маневри и преглед на флота, на 26 октомври в Кобе[7].

От 1 декември 1930 г. „Кинугаса“ е изваден в резерв и към януари 1931 катапулта Тип №1 е сменен с по-съвършения Тип №2[7].

На 1 декември 1932 г. „Кинугаса“, „Аоба“ (флагман) и „Како“ отново са включени в състава на 5-та дивизия. Към февруари 1933 на крайцера са поставени две сдвоени 13,2-мм картечници на мостика[8]. През април трите кораба участват в маневри и стрелби при остров Ошима по кораба-цел „Хайкан № 2“ (бившият крайцер „Тоне“, потопен впоследствие от авиобомбите на палубната авиация на 30-то число), а на 20 май са придадени от 5-та на 6-та дивизия. На 29 юни крайцерите отплават от Сасебо към крайбрежието на Южен Китай, на 5 юли пристигат в Мако, на 13-ти са в Такао и се връщат в Токийския залив на 21 август. Там те участват в морския преглед на 25-то число[9].

В средата на септември „Кинугаса“ заедно с „Аоба“ и „Фурутака“ пристигат в Руджун, на 27-ми правят поход в района на Циндао и се връщат в Сасебо на 5 октомври. През 29 март – 4 април 1935 г. те плават към устието на Яндзъ и обратно. С връщането си „Кинугаса“ преминава ремонт от 17 май до 14 юни, в хода на който получава нова радиостанция. Есента на същата година всичките 3 крайцера на 6-та дивизия участват в маневрите на флота[10].

 
„Кинугаса“ в Куре, втората половина на 1936 г.

На 15 ноември 1935 г. „Кинугаса“ и „Аоба“ са придадени в състава на 7-ма дивизия. На 4 февруари 1936 те участват в учебни стрелби в пролива Бунго. На 15-ти към тях се присъединява „Фурутака“ и до края на месеца те изпълняват маневри в района на залива Ариаке. На 13 април всички 3 крайцера отплават от Фукуока за района на Циндао и се връщат в Сасебо на 22-ри. На 1 май те участват във високоскоростните маневри в залива Юя[11]. От 20 юни 1936 до 31 март 1937 г. на „Кинугаса“ са заменени подемниците за полузарядите с кофични[12].

Във връзка с началото на войната с Китай „Кинугаса“ и „Аоба“ през 20 – 24 август 1937 г. съпровождат военни транспорти. На 1 септември те са извадени в резерва, но работите по модернизацията на крайцер в Сасебо започват на 15 октомври 1938 (по довоенни планове тя трябва да започне през лятото на 1937)[13].

Командири редактиране

  • 24.10.1926 – 10.3.1928 капитан 1-ви ранг (тайса) Сигехико Тамура (на японски: 田村重彦);
  • 10.3.1928 – 10.12.1928 капитан 1-ви ранг (тайса) Канекото Ивамура (на японски: 岩村兼言)[14];
  • 10.12.1928 – 1.11.1929 капитан 1-ви ранг (тайса) Кийоши Китагава (на японски: 北川清)[15];
  • 1.11.1929 – 1.12.1930 капитан 1-ви ранг (тайса) Томисабуро Отагаке (на японски: 大田垣富三郎)[16];
  • 1.12.1930 – 1.3.1931 капитан 1-ви ранг (тайса) Кейджо Сомекава (на японски: 染河啓三);
  • 1.3.1931 – 14.11.1931 капитан 1-ви ранг (тайса) Сиоджи Сибуя (на японски: 渋谷荘司);
  • 14.11.1931 – 1.12.1932 капитан 1-ви ранг (тайса) Йошио Осаки (на японски: 大崎義雄);
  • 1.12.1932 – 15.11.1933 капитан 1-ви ранг (тайса) Кунджи Танге (на японски: 丹下薫二)[17];
  • 15.11.1933 – 15.11.1934 капитан 1-ви ранг (тайса) Икута Сакамото (на японски: 坂本伊久太)[18];
  • 15.11.1934 – 15.11.1935 капитан 1-ви ранг (тайса) Мориджи Такеда (на японски: 武田盛治)[19];
  • 15.11.1935 – 1.4.1937 капитан 1-ви ранг (тайса) Коичиро Хатакеяма (на японски: 畠山耕一郎)[20];
  • 1.4.1937 – 1.12.1937 капитан 1-ви ранг (тайса) Джиро Мацунага (на японски: 松永次郎)[21];
  • 1.12.1937 – 3.6.1938 капитан 1-ви ранг (тайса) Мицухара Мацуяма (на японски: 松山光治)[22];
  • (изпълняващ длъжността) 3.6.1938 – 15.6.1938 капитан 1 ранг (тайса) Суето Хироше (на японски: 広瀬末人)[23];
  • 15.6.1938 – 15.11.1939 капитан 1-ви ранг (тайса) Цутому Сато (на японски: 佐藤勉)[24];
  • 15.11.1939 – 25.9.1940 капитан 1-ви ранг (тайса) Сукеюки Намба (на японски: 難波祐之);
  • 25.9.1940 – 20.8.1941 капитан 1-ви ранг (тайса) Такахико Кийота (на японски: 清田孝彦)[25];
  • 20.8.1941 – 14.11.1942 капитан 1-ви ранг (тайса) Масао Сава (на японски: 沢正雄)[26].

Коментари редактиране

  1. ↑ При влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък).
  2. ↑ В оригинала подразделението се именува 戦隊 (сентай), БЯРС (Большой словарь японского языка) дава възможни преводи като „бригада“ или „дивизия“, в рускоезичната историческа литература за Тихоокеанската война се предпочита използването на втория вариант.

Източници редактиране

  1. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 805.
  2. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 806.
  3. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 53.
  4. ↑ а б в Лакруа и Уэллс 1997, с. 804.
  5. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 73.
  6. ↑ а б в Лакруа и Уэллс 1997, с. 77.
  7. ↑ а б в Лакруа и Уэллс 1997, с. 78.
  8. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 76.
  9. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 79.
  10. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 80.
  11. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 80 – 81.
  12. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 76, 81.
  13. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 81.
  14. ↑ Iwamura, Kanekoto // Imperial Japanese Navy. Посетен на 27 януари 2014.[неработеща препратка]
  15. ↑ Kitagawa, Kiyoshi // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
  16. ↑ Otagaki, Tomisaburo // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-04. Посетен на 27 януари 2014.
  17. ↑ Tange, Kunji // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
  18. ↑ Sakamoto, Ikuta // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
  19. ↑ Takeda, Moriji // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
  20. ↑ Hatakeyama, Koichiro // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
  21. ↑ Matsunaga, Jiro // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
  22. ↑ Matsuyama, Mitsuharu // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2012-07-10. Посетен на 27 януари 2014.
  23. ↑ Hirose, Sueto // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 27 януари 2014.
  24. ↑ Sato, Tsutomu // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2012-07-10. Посетен на 27 януари 2014.
  25. ↑ Kiyota, Takahiko // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-29. Посетен на 27 януари 2014.
  26. ↑ Sawa, Masao // Imperial Japanese Navy. Посетен на 27 януари 2014.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кинугаса (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кинугаса_(тежък_крайцер,_1926)&oldid=11970025“.