Киселецът (Rumex acetosa) е вид многогодишно тревисто растение от семейство Лападови, растящо в изобилие по поляните в по-голямата част от Европа и отглеждано като листен зеленчук. Наричан е още гластар, живовник, киселок, козилячка, лопош, козя брада[1]

Киселец
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Карамфилоцветни (Caryophyllales)
семейство:Лападови (Polygonaceae)
триб:Rumiceae
род:Лапад (Rumex)
вид:Киселец (R. acetosa)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Киселец в Общомедия
[ редактиране ]

Киселецът е стройно растение, високо около 60 cm, със сочни стъбла и листа. Има кръгово разположени класове от червеникаво-зелени цветове, които цъфтят през юни и юли. Листата са продълговати, като по-ниските са дълги 7 – 15 cm, донякъде стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени.

С увеличаването на размера на цветовете, те придобиват червеникав цвят. Тичинките и пестиците са на различни растения. Семената, когато узреят, са кафяви и лъскави. Многогодишните корени навлизат дълбоко в земята.

Листата са кисели и служат за храна на ларвите на няколко вида пеперуди.

Киселецът е отглеждан културно в продължение на векове, въпреки че с времето популярността му е намаляла. Годните за ядене листа имат вкус, много близък до този на кивито или на кисели ягоди. Поради слабокиселия си вкус, се твърди, че гаси жаждата и се смята за полезен за повишаване на апетита. Листата могат да се добавят в салати за подсилване на вкуса. Често се пюрират в супи и сосове и са основна съставка в супа от киселец. Растението съдържа оксалова киселина, която допринася за характерния му вкус. Поради това растението е противопоказно за хора с ревматоидни оплаквания, камъни в бъбреците или пикочния мехур и др. подобни. Киселецът е също разслабително средство.

Химичен състав[1] редактиране

Съдържа витамин C, провитамин A, оксалова киселина, калиев биоксалат, силициева киселина, флавоновия гликозид кверцетин-галактозид, минерални соли, главно калциеви и манганови, желязо, хиперин, рутин, гликозида витексин, витамин B1, белтъчни вещества. [1]

Разпространение редактиране

Растението е разпространено в много части на света: Северна Африка, Азия, Европа и Западна Австралия. В планините се среща до алпийския пояс.

Повсеместно се използва като хранително или лекарствено растение.

Предпочита влажни и богати почви със слабокисела или неутрална реакция.

  1. а б в Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. София, изд. „Труд“, 2016. ISBN 978-954-398-483-1. с. 205.