Конституционно право
Конституционното право е отрасъл на правото, регламентиращ обществените отношения между гражданите и държавата и инкорпориращ в себе си конституционните характеристики на публичното образувание, установени по силата на нейния основен закон, както и организацията на държавната власт и устройство, ведно с всички други правоотношения от конституционноправно естество.
Особености редактиране
Не всички съвременни национални държави имат кодифицирани конституции, макар че всички държави имат jus commune, или право на страната, което може да се състои от различни императивни и консесуални регламенти.
Исторически конституционното право в съвременния му смисъл е терминологично понятие на съвременната епоха с възникването на позитивното право, т.е. на писания (писмен) закон, за разлика от устния закон (виж и правен позитивизъм). В зависимост от правната система някои държави нямат конституция в съвременния смисъл на понятието, а тази функция се изпълнява от т.нар. заместващи я правни актове, примерно Великобритания (виж конституция на Великобритания) и някои страни, възприели общото право или прилагащи традиционното обичайно право, което може да бъде и религиозно такова. Тези своеобразни конституции, подобно на историческите такива, могат да включват обичайно право, конвенти, статутно право, прецедентно право или възприети международни правила и норми и т.н.
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constitutional law в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |