Уикипедия

Красимир Иванов

български хирург и онколог

Красимир Димитров Иванов е български хирург и онколог, професор, доктор на медицинските науки, два последователни мандата ректор на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна в периода 2012 – 2020[1][2], изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна (до 2010).

Красимир Иванов
български хирург и онколог
Роден
Красимир Димитров Иванов
10 март 1960 г. (64 г.)
Учил вМедицински университет - Варна
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий (2020)

Биография редактиране

Роден е на 10 март 1960 г. в гр. Варна. Завършва Медицински университет – Варна[3] – Варна).

Придобива специалност по хирургия и по онкология, магистърска степен по „Стопанско управление“ и има научни степени „Доктор“ и „Доктор на медицинските науки“[4]. През 2002 г. се хабилитира като доцент, а през 2009 г. – като професор към Катедра по обща и оперативна хирургия, анестезиология и интензивно лечение; ръководител на катедрата до избирането му за ректор.

От 2001 г. до 2010 г. заема длъжността изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, а след 2010 г. е председател на Борда на директорите[5]. Национален консултант по хирургия (2012)[6].

Проф. д-р Кр. Иванов е 12-ият ректор на Медицински университет – Варна (първи мандат от 19.03.2012, втори мандат от 14.03.2016[7]), като през мандата му се създават нови филиали[8] и университетска инфраструктура[9], както и институционални звена и центрове на МУ-Варна[10].

От 2020 г. е Председател на Общото събрание на Медицински университет – Варна.[2]

През май 2020 г. е избран за председател на Асоциацията на университетските болници в България (АУБРБ)[11].

Научни интереси редактиране

Работи в областта на висцералната хирургия, преподавател по коремна хирургия, практикуващ хирург-онколог, експерт в диагностиката на ректалния карцином, специалист по здравен мениджмънт. Основните му интереси са свързани с доброкачествените и злокачествените заболявания на гастроинтестиналния тракт (онкологична хирургия), лапароскопската хирургия, телемедицината и телехирургията. През 1996 г. работи върху нов подход в диагностиката на ректалния карцином – триизмерна оценка на ендоректалната ехография посредством новосъздаден софтуер, по-късно внедрен в ехографските станции[12][13].

Преподавателската му дейност обхваща обучение на студенти, медицински сестри и специализанти, а под научното му ръководство докторанти защитават дисертации и хабилитации и развиват бъдещата си професионална реализация. Владее английски и руски език. Автор на над 350 научни публикации[14], автор и редактор на учебници и ръководства по хирургия[15]. Главен редактор на специализираните медицински списания „Scripta Scientifica Medica“[16] и „Варненски медицински форум“[17], член на редакционните колегии на списание „Хирургия“ (София), „World Journal of Gastrointestinal Surgery“ и редактор на „Biomedical Reviews“[18].

Членство в организации и отличия редактиране

  • Член на: IASGO (International Associtation of Surgeons, Gastroenterologist, and Oncologist) – Международна организация на хирурзи, гастроентеролози и онколози; ISUCRS – Международна организация на университетските преподаватели по колоректална хирургия; Българско хирургично дружество; Български лекарски съюз; Съюз на учените в България.
  • На 15.08.2020 г. е обявен за почетен гражданин на Варна за „безспорни и дългогодишни усилия и постигнатите ярки резултати в развитието на здравеопазването и медицинското образование в морската столица“.[19][20]
  • С президентски указ от 22.06.2020 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за значим принос в областта на медицинската наука и образование в Република България.[21]
  • През март 2020 г. е награден от Варненски и Великопреславски митрополит Йоан с орден „Свети Апостол Андрей Първозвани" за заслуги към Варненска и Великопреславска епархия.[22][23]
  • Удостоен с академичното звание „Доктор хонорис кауза“ на Висше военноморско училище (Варна) за реализирането на каузата за откриване на съвместна специалност „Военен лекар“[24] между Морско училище, МУ-Варна и ВМА (5 май 2019)[25].
  • Отличаван още с: почетен член на Немското хирургическо дружество в Мюнхен заради постиженията си в колоректалната и миниинвазивната хирургия, както и за активна научна дейност и заслуги в изграждането и развитието на медицинската школа в МУ-Варна и обучението на стотици немски студенти (2019)[26]; почетен гражданин на гр. Сливен за принос в развитието на общината (2017)[27]; „Наградата на Шумен“ в категория „Личност на годината“ за увеличаване на академичните структури в града (2017)[28], статуетка „Лесес Кепра“ „За уникален принос в университетското образование по здравни грижи“ от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) (2017)[29], почетен златен знак „За заслуги към Варна", 2015 (развитие на науката и медицината)[30]; награда „Варна“, 2006 (с екип медици от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна)[31] и 2010 (разкриване на отделение за трансплантации от жив донор)[32]; награда на Българското хирургическо дружество за активна дейност, 2008; почетен член на Румънското хирургическо дружество, юни 2008; почетен знак „Български лекар"; почетна златна значка за особени заслуги в развитието на миниинвазивната хирургия; награда „Мениджър на годината", в-к „Форум Медикус".

Бележки редактиране

  1. ↑ Проф. д-р Валентин Игнатов е новият ректор на МУ-Варна // 2020-03-09. Посетен на 2020-03-10.
  2. ↑ а б Медицинският университет във Варна с нов ректор, избират нов шеф на „Св. Марина“ // 2020-03-09. Посетен на 2020-03-10.
  3. ↑ 55 години Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна: Минало, настояще, бъдеще, МУ-Варна, 2016, 143 с.
  4. ↑ Дисертационни трудове Архив на оригинала от 2018-05-26 в Wayback Machine. – (Посетен 2017-07-10)
  5. ↑ Структура на УМБАЛ „Св. Марина“ – ръководство (Посетен 2017-07-10)
  6. ↑ Списък на МЗ с националните консултанти към 2016 г. – (Посетен 2017-07-10)
  7. ↑ Статия – (Посетен 2017-07-10)
  8. ↑ Филиал Сливен (2013) – новина; Филиал Шумен (2015) – репортаж; Филиал Велико Търново (2015) – новина (Посетен 2017-07-10)
  9. ↑ Новата сграда на Факултета по фармация, откриване 2015 – новина – (Посетен 2017-07-10)
  10. ↑ Новина за първия у нас Университетски медико-дентален център; репортаж за първия в Източна България Център по транслационна медицина и клетъчна терапия в УМБАЛ „Св. Марина“; първата у нас университетска телевизия, лицензирана от СЕМ. През 2014 бе възстановен Международният фестивал на червенокръстките и здравни филми, МУ-Варна съвместно с БЧК и Община Варна–(Посетен 2017-07-10)
  11. ↑ Проф. Красимир Иванов е новият председател на Асоциацията на университетските болници // БНР. Радио Варна. 2020-05-19. Посетен на 2020-05-22.
  12. ↑ Иванов, Красимир Димитров. Към диагностиката и хирургичното лечение на ректалния карцином. Дисертация. Варна, ВМИ, 1996. 115 с.
  13. ↑ ResearchGate – (Посетен 2017-07-10)
  14. ↑ Актуално към 2017 г.
  15. ↑ Иванов, Красимир и др. Съдова ехография. Ред. Красимир Иванов, Веселин Петров. Варна, Университетско издателство МУ-Варна, 2015. 182 с. (Посетен 2018-09-26)
  16. ↑ Архив на най-старото англоезично научно списание на МУ-Варна (от 1962) – (Посетен 2017-07-10)
  17. ↑ Архив ВМФ – (Посетен 2017-07-10)
  18. ↑ Архив BMR – (Посетен 2017-07-10)
  19. ↑ Венков, Божидар. Проф. д-р Красимир Иванов бе удостоен с престижното звание „Почетен гражданин на Варна“ // Новини и здравни консултации — Medconsult.bg. 2020-08-16. Посетен на 2020-08-27.
  20. ↑ Проф. д-р Красимир Иванов е удостоен с престижното звание „Почетен гражданин на Варна“ // Телевизия MU-Vi TV. 2020-08-15. Посетен на 2020-08-27.
  21. ↑ Венков, Божидар. Президентът награждава проф. Красимир Иванов с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие // Новини и здравни консултации — Medconsult.bg. 2020-07-02. Посетен на 2020-08-27.
  22. ↑ Проф. д-р Красимир Иванов отбеляза 60-годишния си юбилей в присъствието на колеги и приятели // Инфоакадемика XXI-2020-1. 2020-05-22. с. 9.
  23. ↑ Проф. д-р Красимир Иванов отбеляза 60-годишния си юбилей в присъствието на колеги и приятели // 2020-03-10. Посетен на 2020-05-22.
  24. ↑ Първият випуск военни лекари започна обучение във Варна и София (новина) // 20171007. Посетен на 2019-10-11.
  25. ↑ Проф. д-р Красимир Иванов стана „Доктор хонорис кауза“ на ВВМУ (новина) // 2019-05-21. Посетен на 2019-10-11.
  26. ↑ Новина и репортаж – (Посетен 2019-04-10)
  27. ↑ По време на церемония по завършването на първите абсолвенти във Филиал Сливен на МУ-Варна – новина. – (Посетен 2017-01-25)
  28. ↑ Репортаж Архив на оригинала от 2017-10-25 в Wayback Machine. – (Посетен 2017-07-10)
  29. ↑ Новина – (Посетен 2017-06-07)
  30. ↑ Новина – (Посетен 2017-07-10)
  31. ↑ Репортаж Архив на оригинала от 2017-10-25 в Wayback Machine. – (Посетен 2017-07-10)
  32. ↑ Носители на награда Варна 1972 – 2010 / Състав. Полина Стоева. – Варна: Славена, 2010. – 68 с.; 23 см.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Красимир_Иванов&oldid=11971729“.