Уикипедия

Кръстан Дянков (награда)

Годишната награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен англоезичен роман е учредена през 2007 г. от фондация „Елизабет Костова“ и се връчва ежегодно през ноември, месеца, в който е роден преводачът Кръстан Дянков, на когото е посветена.

Годишна награда „Кръстан Дянков“
ОтФондация „Елизабет Костова“
Датаноември/декември
МястоСофия
ДържаваБългария
Възнаграждение3000 лева
Първо връчване2007 г.

Регламент редактиране

Наградата се дава за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност. Оригиналното издание трябва да е публикувано на английски език след 1980 г., а преводът на български език между 1 януари на предходната година и 23 септември на годината, в която се връчва наградата.

Журито се определя от средите на изявени преводачи от английски език.

Наградата включва диплом и премия, която в началото е в размер 2000 щатски долара, а след това – 3000 лева. От 2009 г. насам фондацията предоставя и една поощрителна награда в размер на 1500 лева.

В процеса на номиниране могат да участват издатели, литературни критици, редактори, преводачи и институции, специализирани в практикуването или оценяването на художествен превод (преводачески и писателски съюзи, университетски катедри и др.). Всеки номиниращ има право на не повече от 3 номинации. Номиниран преводач може да бъде всеки, чийто превод отговаря на изискванията на наградата, независимо от гражданството на кандидата. Един и същи преводач може да бъде номиниран за повече от един превод. Издателството на номинираните преводи осигурява 3 броя от книгите на български език и поне 1 брой от оригиналното заглавие на английски език.[1]

Журита, номинирани и лауреати по години редактиране

№ Година Жури Номинирани Лауреати
1 2007[2]
2 2008[3]
  • Ангел Игов за „Книга на илюзиите“ на Пол Остър („Колибри“),
  • Елика Рафи за „Американски пасторал“ на Филип Рот („Колибри“),
  • Иглика Василева за „Морето“ на Джон Банвил („Алтера“),
  • Йордан Костурков за „Месията от Стокхолм“ на Синтия Озик („Панорама“),
  • Невена Дишлиева-Кръстева за „За красотата“ на Зейди Смит („Прозорец“),
  • Магдалена Куцарова-Леви за „Бонбонените обувки“ на Джоан Харис („Прозорец“),
  • Павел Главусанов за „Креватните тайни на майсторите готвачи“ на Ървин Уелш („Колибри“),
  • Петя Петкова за „Пътят на светлината“ на Киран Десаи („Прозорец“).
3 2009[4]
  • Александър Маринов – Санчо за „Битниците“ на Тоби Лит („Рива“),
  • Ангел Игов за „Изкупление“ на Иън Макюън („Колибри“),
  • Зорница Христова за „Бял Шум“ на Дон ДеЛило („Алтера“),
  • Марин Загорчев за „Замък в гората“ на Норман Мейлър („Фама“),
  • Милен Русков за „Пари“ на Мартин Еймис („Фама“),
  • Милен Русков за „Играта на Де Ниро“ на Рауи Хадж („Жанет 45“),
  • Надежда Радулова за „Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх“ на Сам Савидж („Жанет 45“),
  • Надежда Радулова за „Човешкото петно“ на Филип Рот („Алтера“).
4 2010[5][6]
5 2011[7][8][9]
6 2012[11][12]
  • Владимир Молев за „Флорънс и Джайлс“ на Джон Хардинг (Колибри“),
  • Жени Колева за „Нека големият свят се върти“ на Колъм Маккан (Жанет 45“),
  • Невена Дишлиева-Кръстева за „Неохотният фундаменталист“ на Мохсин Хамид (Жанет 45“),
  • Анна Орешкова за „Измамен чар“ от Елизабет Франк („Сиела“),
  • Здравка Славянова за „Американски дервиш“ на Аяд Актар (Обсидиан“),
  • Ралица Кариева за „Стая“ на Ема Донахю (Милениум“),
  • Любомир Николов за „Предчувствие за край“ на Джулиан Барнс („Обсидиан“).
7 2013[13][14]
8 2014[15][16]
  • Ангел Игов за превода на „Думата на обвиняемия“ от Джон Банвил („Алтера“),
  • Ангелин Мичев за превода на „Изцелението на Шопенхауер“ от Ървин Ялом („Хермес“),
  • Владимир Молев за превода на „Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт („Милениум“),
  • Елена Павлова за превода на „Слепоглед“ от Питър Уотс („Изток-Запад“),
  • Милена Попова за превода на „Лято без мъже“ от Сири Хуствет („Колибри“),
  • Надежда Розова за превода на „Създания от време“ от Рут Озеки („Милениум“),
  • Светлозара Лесева за превода на „В сянката на свещеното дърво“ от Вадей Ратнър („Хермес“).
  • Голяма награда: Светлозара Лесева за превода ѝ на „В сянката на свещеното дърво“ от Вадей Ратнър („Хермес“),
  • Специална награда: Надежда Розова за превода ѝ на „Създания от време“ от Рут Озеки („Милениум“).
9 2015[17][18]
  • Голяма награда: Иглика Василева за превода ѝ на „Недосегаемият“ от Джон Банвил („Колибри“),
  • Специална награда: Бистра Андреева за превода ѝ на „Английски за гълъби“ от Стивън Келман („Жанет 45“).
10 2016[19]
  • Александър Маринов за превода на „Аз, Ърл и умиращото момиче“ от Джеси Андрюс („Прозорец“),
  • Ана Пипева за превода на „Кръгът“ от Дейв Егърс („Жанет 45“),
  • Ангел Игов за превода на „Колекционерът на изгубени неща“ от Джеръми Пейдж („Smart Books“),
  • Елка Виденова за превода на „И тогава стигнахме края“ от Джошуа Ферис („Жанет 45“),
  • Маргарита Дограмаджян за превода на „Котешката маса“ от Майкъл Ондатджи („Лъчезар Минчев“),
  • Надежда Радулова за превода на „Каквото ти принадлежи“ от Гарт Грийнуел („Блек Фламинго Пъблишинг“),
  • Светлана Комогорова-Комата за превода на „Галвестън“ от Ник Пизолато („Оргон“).
  • Голяма награда: Ангел Игов за превода му на „Колекционерът на изгубени неща“ от Джеръми Пейдж („Smart Books“),
  • Специална награда: Маргарита Дограмаджян за превода ѝ на „Котешката маса“ от Майкъл Ондатджи („Лъчезар Минчев“).
11 2017[20]
  • Василена Мирчева за превода на „Телекс от Куба“ от Рейчъл Къшнър („Жанет 45“),
  • Милена Попова за превода на „Пламтящият свят“ от Сири Хуствет („Колибри“),
  • Надежда Розова за превода на „Сърце на вятъра“ от Донал Райън („Колибри“),
  • Радосвета Гетова за превода на „Законът за детето“ от Иън Макюън („Колибри“),
  • Стефан Русинов за превода на „Къщата на улица Манго“ от Сандра Сиснерос („Лист“).
  • Голяма награда: Радосвета Гетова за превода ѝ на романа „Законът за детето“ от Иън Макюън („Колибри“),
  • Специална награда: Милена Попова за превода ѝ на романа „Пламтящият свят“ от Сири Хуствет („Колибри“).
12 2018[21][22]
  • Ангел Игов за превода на „Подземната железница“ от Колсън Уайтхед („Лист“),
  • Венцислав Венков за превода на „Шпионско наследство“ от Джон льо Каре („Колибри“),
  • Владимир Молев за превода на „Художник на променливия свят“ от Казуо Ишигуро („Лабиринт“),
  • Владимир Полеганов за превода на „На ръба на света“ от Томас Пинчън („Колибри“),
  • Иглика Василева за превода на „4321“ от Пол Остър („Колибри“),
  • Петя Петкова за превода на „Ето ме“ от Джонатан Сафран Фоер („Лист“).
  • Голяма награда: Петя Петкова за превода ѝ на „Ето ме“ от Джонатан Сафран Фоер („Лист“),
  • Специална награда: Ангел Игов за превода му на романа „Подземната железница“ от Колсън Уайтхед („Лист“).
13 2019[23][24]
  • Боряна Даракчиева за превода на „Онзи в мен“ от Сам Шепърд („Лист“),
  • Бистра Андреева за превода на „Отивам си е възвратен глагол“ от Тайе Селаси („Жанет 45“),
  • Герасим Славов за превода на „Гладният прилив“ от Амитав Гхош („Жанет 45“),
  • Зорница Христова за превода на „Кладата на суетата“ от Том Улф („Лист“),
  • Стефан Аврамов за превода на „Лунно сияние“ от Майкъл Шейбон („Еднорог“).
  • Голяма награда: Зорница Христова за превода ѝ на „Кладата на суетата“ от Том Улф („Лист“).

Източници редактиране

  1. ↑ „Годишен конкурс за наградата „Кръстан Дянков“, 2014 Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  2. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2007 Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  3. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2008 Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  4. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2009 Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  5. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2010 Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  6. ↑ „Връчена беше наградата за превод „Кръстан Дянков“, в. „Дневник“, 1 декември 2010 г.
  7. ↑ Мая Стефанова, „Иглика Василева получи голямата награда за превод „Кръстан Дянков“ 2011“, в. „Дневник“, 10 ноември 2011 г.
  8. ↑ „Иглика Василева получи голямата награда за превод „Кръстан Дянков“, Mediapool.bg, 10.11.2011 г.
  9. ↑ „Наградите Кръстан Дянков ‘2011“, в. „Култура“, бр. 39 (2657), 18 ноември 2011 г.
  10. ↑ „Преводач къща не храни“, интервю на Теодора Мусева, Karieri.bg, 14 ноември 2011 г.
  11. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2012 Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  12. ↑ Александър Кръстев, „Ани Орешкова е носителят на наградата за превод „Кръстан Дянков“ за 2012 година“, в. „Дневник“, 29 ноември 20132 г.
  13. ↑ Светослав Тодоров, „Преводи по Франзен и Джефри Мур спечелиха наградите „Кръстан Дянков“, в. „Дневник“, 12 ноември 2013 г.
  14. ↑ „Награди за превод „Кръстан Дянков“ 2013 Архив на оригинала от 2014-02-09 в Wayback Machine., ContemporaryBulgarianWriters.com.
  15. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2014 Архив на оригинала от 2021-05-07 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  16. ↑ „Романът „Под сянката на свещеното дърво“ получи наградата за превод „Кръстан Дянков“, в. „Дневник“, 28 ноември 2014 г.
  17. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015 Архив на оригинала от 2021-05-07 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  18. ↑ „Десет преводачи са в краткия списък за наградата „Кръстан Дянков“ 2015“, AzCheta.com, 10 декември 2015 г.
  19. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015 Архив на оригинала от 2021-05-07 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  20. ↑ „Радосвета Гетова и Милена Попова: лауреати на наградата за превод „Кръстан Дянков“, 2017 г.[неработеща препратка], сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  21. ↑ „Кратък списък за наградата „Кръстан Дянков“, 2018 г. Архив на оригинала от 2021-06-18 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  22. ↑ „Кръстан Дянков“ 2018“, в-к „К“, 14 декември 2018.
  23. ↑ „Кратък списък с отличените преводи за наградата „Кръстан Дянков“ за 2019 г. Архив на оригинала от 2019-12-06 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  24. ↑ „Лауреат на наградата „Кръстан Дянков“ през 2019 г.“ Архив на оригинала от 2019-12-06 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръстан_Дянков_(награда)&oldid=12126303“.