Уикипедия

Любомир Николов (писател, р. 1950)

български писател (р. 1950)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Любомир Николов.

Любомир Николов е български писател, преводач и редактор, известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които издава книги-игри. Той е „бащата на жанра“ книга-игра в България.[1] Николов е един от уважаваните толкинисти и е известен с преводите на четири от книгите на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“.[2] Любомир Николов е автор на множество приказки за деца, книги-игри, фантастични разкази и романи.

Любомир Николов
български писател
Роден
10 януари 1950 г. (74 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
ПсевдонимКолин Уолъмбъри
Тим Дениълс
Нарви
ПериодОт 1978 г.
Жанровенаучна фантастика, книга-игра
Награди„Еврокон“, Гравитон“, „Соцкон“ и др.

Биография редактиране

Любомир Славов Николов е роден на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък.[3][4] Той е брат на писателя Сим Николов.[5] Женен е и има една дъщеря. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия.[4] През 1977 г. завършва журналистика в СУ „Климент Охридски“. По време на следването си работи в Българската телевизия,[6] където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“[6] и в периодичния печат. Николов е писател във фантастичния жанр, а след 1991 г. е преводач на свободна практика.[6] Членува в клуба за фантастика „Иван Ефремов“[6] към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване.

Творчество редактиране

Любомир Николов е автор на фантастичните романи „Съдът на поколенията“ (заедно с Георги Георгиев),[4][7] „Къртицата“,[4] „Червей под есенен вятър“,[4][7] „Десетият праведник“,[7] повестта „По стената“ и други.[4] Негов е разказът „Гребенче за таласъма“,[8] по който е направен телевизионен филм.[9]

Любомир Николов е първият български автор на книги-игри.[1] Той започва да пише книги-игри през 1992 г., след като случайно закупува книга-игра написана на френски език от антикварен магазин.[10] Вдъхновен от нея, решава да напише сам своя.[10][7] Първата книга-игра която пише, носи името „В лабиринта на времето“,[3] но е издадена от Плеяда като трета негова. Първата издадена е „Огнена пустиня“ от Еквус Арт (под истинското му име),[10] която е и първата издадена книга-игра от български автор.[11] Следва „Замъкът на таласъмите“ (вече под псевдонима Колин Уолъмбъри), издадена от Плеяда.[11] Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици – тази за емблематичния му персонаж, археологът Дик Ченси, няколкото книги-игри за таласъми, исторически базираните „Конникът на Апокалипсиса“ и „Сянката на Сатаната“, както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят – „Реката от която никой не се завръща“, „Нокти срещу огън“ и „Леденият вихър на смъртта“. Книгите му игри се характеризират със сравнително простите игрови системи и акцента върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралните избори; Колин винаги награждава смелостта, приятелството и благородството.[9]

Под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс пише над 30 книги[12][13] преди залеза на книгите-игри през 1999 г.

Награди редактиране

Любомир Николов е носител на наградите „Еврокон“ (Франция, 1987),[4] „Соцкон“ (1989)[7] и „Гравитон“ (2001)[14] за цялостно творчество, Читателска награда за най-добър фантастичен роман на десетилетието (2002),[15] Награда на Съюза на преводачите[14][16] и Награда „Кръстан Дянков“.[6][16] „Ледената цитадела“ печели награда за „Българска книга на годината“ за 2014 г.[17] и за „Най-добра книга-игра“ от Национални фантастични награди 2015. На същите награди, Любомир Николов печели приза за най-добър преводач.[18]

Произведения редактиране

Романи редактиране

  • „Съдът на поколенията“ (съвместно с Георги Георгиев), 1978 г.
  • „Къртицата“, 1981 г.
  • „Червей под есенен вятър“, 1986 г. (получил наградата „Еврокон“ за 1987 г.)
  • „Десетия праведник“, 1999 г. (получил „Читателска награда за най-добър роман на десетилетието“)
  • „Сивият път“ част I: „Наследникът“, 2014 г.
  • „Забравени сказания“, 2014 г.

Повести редактиране

  • „По стената“, 1989 г.

Разкази редактиране

  • „Главният свидетел“
  • „Капка воля“
  • „Кораб в бутилка“
  • „Гребенче за таласъма“
  • „Гората“
  • „Лекарство против мързел“
  • „Бар „Никъде““
  • „До края на зимната нощ“
  • „Пиршеството на хуните“
  • „Започва ваканцията“
  • „Вестоносецът на Истарите“
  • „Принитател за друлки“

Книги-игри редактиране

  • „Нощта на върколака“
  • „Синът на светлината“
  • „Пъклената кула“
  • „Последната врата“
  • „Огнена пустиня“
  • „Замъкът на таласъмите“
  • „В лабиринта на времето“
  • „Операция „Звезден гост““
  • „Ледените пирати“
  • „Реката, от която никой не се завръща“
  • „Полетът на грифона“
  • „Нокти срещу огън“
  • „Леденият вихър на смъртта“
  • „Гримоар“
  • „Спасете „Титаник““
  • „Таласъмите се завръщат“
  • „Тайната на таласъмите“
  • „Гората на демона“
  • „Черното огледало“
  • „Проклятието на замъка Муш-Мурок“
  • „Конникът на Апокалипсиса“
  • „Сянката на Сатаната“
  • „Конан и играта на боговете“
  • „Колоните на вечността“
  • „Гробището на слоновете“
  • „Подземен бяг (страт)“
  • „Господарят на зверовете“ (под псевдонима Тим Дениълс)
  • „Трите камъка на съдбата“ (под псевдонима Тим Дениълс)
  • „Светилището на Хиперборея“ (под псевдонима Тим Дениълс)
  • „Ледената цитадела“ (награда „Златна никса“ за най-добра книга-игра през 2014 г., награда за най-добра българска книга за 2014 г. на „Цитаделата“)

Сборници редактиране

  • „Новите приказки от цял свят“, 2012 г.

Преводи редактиране

Любомир Николов превежда над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:

Източници редактиране

  1. ↑ а б Книгите-игри като приключение // ТВ7. Архивиран от оригинала. Посетен на 23 април 2013.
  2. ↑ Любомир Николов – автор и преводач // chitanka.info. Посетен на 23 април 2013.
  3. ↑ а б Дамян Христов. Интервю с писателя Любомир „Колин Уолмбъри“ Николов // citadelata.com. Посетен на 23 април 2022.
  4. ↑ а б в г д е ж Елена Владова. Преводачът на „Властелинът на пръстените“ Любомир Николов // liternet.bg. Посетен на 23 април 2013.
  5. ↑ Дамян Христов. Сим Николов за книгите-игри, интервю в сайта „Цитаделата“ // citadelata.com. Посетен на 24 април 2013.
  6. ↑ а б в г д Любомир Николов – първият лауреат на фондация „Елизабет Костова“ // vesti.bg. Посетен на 23 април 2013.
  7. ↑ а б в г д Десислава Бакърджиева. Любомир Николов: „Българската фантастика се намира в много труден период на съзряване!“ // factor-news.net. Посетен на 23 април 2013.
  8. ↑ Любомир Николов – Гребенче за таласъма // chitanka.info. Посетен на 10 февруари 2014.
  9. ↑ а б Мария Станкова. На лов за фантаст // slovo.bg. Посетен на 23 април 2013.
  10. ↑ а б в Кунев, Янчо. Интервю с Любомир Николов (Колин Уолъмбъри) // knigi-igri.com. Посетен на 22 април 2022.
  11. ↑ а б Константин Мравов. С Майкъл Майндкрайм за книгите-игри // БНР. Посетен на 22 април 2022.
  12. ↑ Книги-Игри – Колин Уолъмбъри // knigi-igri.com. Посетен на 10 февруари 2014.
  13. ↑ Книги-Игри – Тим Дениълс // knigi-igri.com. Посетен на 11 август 2022.
  14. ↑ а б Клуб „Иван Ефремов“ – Любомир николов // Посетен на 23 април 2013.
  15. ↑ „Десетият праведник“ е най-добрата наша фантастична книга за последните 10 г. // vesti.bg. Посетен на 23 април 2013.
  16. ↑ а б Тайната и проклятието на Толкин е бавното писане // в-к Сега. Посетен на 23 април 2013.
  17. ↑ Цитаделата, Наградите за 2014-та година! // citadelata.com. Посетен на 22 април 2022.
  18. ↑ Национални фантастични награди 2015 – резултати, архив на оригинала от 3 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170203143656/http://nfnagradi.net/results-2015/, посетен на 19 май 2016 

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любомир_Николов_(писател,_р._1950)&oldid=12196855“.