Леки крайцери тип „Кума“
Кума (на японски: 球磨型軽巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. В началото са класифицирани като крайцери 2-ри ранг, фактически се използват като лидери на флотилиите разрушители.
| Леки крайцери тип „Кума“ 天龍型軽巡洋艦 | |
 „Китаками“ през 1935 г. | |
| Флаг |  Япония |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от типа „Кума“ |
| Следващ тип | Леки крайцери тип „Нагара“ |
| Предшестващ тип | Леки крайцери тип „Тенрю“ |
| Производител | Морски арсенал в Сасебо и др., Япония. |
| Планирани | 5 |
| Построени | 5 |
| В строеж | 1917 г. – 1921 г. |
| В строй | 1920 г. – 1946 г. |
| Утилизирани | 1 |
| Загуби | 4 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 5580 t (стандартна); 5926 t (пълна) |
| Дължина | 162,2 m |
| Дължина по водолинията | 158,5 m |
| Ширина | 14,17 m |
| Газене | 4,8 m |
| Броня | пояс: 63 mm (38+25,4); палуба: 28,6 mm; бойна рубка: 50,8 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Mitsubishi-Parsons-Gihon (на „Ои“ – Brown-Curtis); 12 водотръбни котли Kampon |
| Мощност | 90 000 к.с. (67,1 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 36 възела (67 km/h) |
| Далечина на плаване | 6000 морски мили при 14 възела ход; Запас гориво: 350 t въглища, 1260 t нефт |
| Екипаж | 450 души |
| Кръстени в чест на: | река Кума в префектура Кумамото |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 7x1 140 mm; |
| Зенитна артилерия | Първоначално: 2x1 76 mm; 2x1 6,5 mm картечници Тип 3 |
| Минноторпедно въоръжение | 4x2 533 mm ТА; 16 торпеда Тип 6; 48 мини |
| Самолети | Само на „Кисо“: 1 катапулт; 1 изтребител Тип 10 |
| Леки крайцери тип „Кума“ в Общомедия | |
В периода 1918−1921 г. в корабостроителниците на Сасебо, Йокосука и Кобе са построени пет кораба. Всички те се намират в състава на флота през междувоенния период и нееднократно са модернизирани. Активно участват във Втората световна война, в хода на която загиват 4 от 5 единици, оцелелият „Китаками“ е разкомплектован през 1947 г.
Конструкция редактиране
Въоръжение редактиране
Екипаж и условия на обитаемост редактиране
Щатно екипажът на всеки от крайцерите се състои от 37 офицера и 413 подофицера и матроса. Освен това, обичайно на тях допълнително има и щаб на ескадра разрушители (5 офицера и 22 нисши чина)[1].
Каютите на офицерите, с площ 430,92 m² и обем 874,76 m³ (10,69 m² и 21,83 m³ на човек), са разположени в кърмовата част на кораба на долната палуба, зад машинните отделения. Свързаните с това проблеми са аналогични на тези при типа „Тенрю“ – т.е. високо ниво на шум и вибрации[1].
Кубриците за нисшите чинове, с площ 656,87 m² и обем 1411,1 m³ (1,56 m² и 3,38 m³ на човек), се намират в носовата част на кораба на горната палуба и в полубака. В най-отдалеченият, седми кубрик, поради съседството с котелното отделение, е много горещо, особено при плаване през лятото и в южните морета[2].
И в двата случая осветлението и вентилацията са естествени.
История на службата редактиране
| Име | Построен в | Заложен | Спуснат на вода | Въведен в експлоатация | Съдба |
|---|---|---|---|---|---|
| „Кума“ (球磨) |
Морски арсенал, Сасебо | 29 август 1918 г.[3] | 14 юли 1919 г.[3] | 31 август 1920 г.[3] | Торпилиран от британската подводница „Тели Хо“ на 10 март 1944 г. |
| „Тама“ (多摩) |
Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки | 10 август 1918 г.[3] | 10 февруари 1920 г.[3] | 29 януари 1921 г.[3] | Потопен в сражението в залива Лейте на 25 октомври 1944 г. |
| „Китаками“ (北上) | Морски арсенал, Сасебо | 1 септември 1919 г.[3] | 3 юли 1920 г.[3] | 15 април 1921 г.[3] | Предаден за скрап през 1947 г. |
| „Ои“ (大井) | Корарабостроителница на „Кавазаки“, Кобе | 24 ноември 1919 г.[3] | 15 юли 1920 г.[3] | 3 октомври 1921 г.[3] | Торпилиран от американската подводница „Флешър“ западно от Манила на 19 юли 1944 г. |
| „Кисо“ (木曾) |
Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки | 10 юни 1919 г.[3] | 14 декември 1920 г.[3] | 4 май 1921 г.[3] | Потопен от американската палубна авиация западно от Манила на 13 ноември 1944 г. |
Източници редактиране
Литература редактиране
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
- Иванов С. В. Лёгкие крейсера Японии. Белорецк, Нота, 2005, 156 с.
- Михайлов А. А. Лёгкие крейсера Японии. 1917 – 1945 гг. Санкт-Петербург, 2005, 120 с.
- Патянин С., Дашьян А., Балакин К., Барабанов М., Егоров К. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. Москва, Яуза, ЭКСМО, 2007, 352 с.
Външни препратки редактиране
- KUMA light cruisers (1920 – 1921) ((en))
- Легкие крейсера типа „Kuma“. Крейсера. А. Дашьян. Корабли Второй мировой войны. ВМС Японии. Часть 1 ((ru))
- Тип „Кума“. А. А. Михайлов. Легкие крейсера Японии (1917 – 1945) ((ru))
- Крейсера типа „Кума“. С. В. Иванов. Легкие крейсера Японии и h ttps://coollib.net/b/282631/read#t5 ((ru))
- «Китаками» и „Оои“: „многоликие“ корабли японского флота Архив на оригинала от 2018-08-26 в Wayback Machine. ((ru))
- Parshall, Jon. Imperial Japanese Navy Page (Combinedfleet.com) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Кума“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кума““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |