Уикипедия

Международна кампания за забрана на противопехотните мини

Международната кампания за забрана на противопехотните мини е коалиция на неправителствени организации, поставила си за цел забраната на производството и употребата на противопехотни мини.

International Campaign to Ban Landmines

Тя е основана от 5 организации през 1992 г., а към 2003 г. има над 1100 членуващи организации. Най-големият успех на Кампанията е влизането в сила през 1999 на Отавския договор, въпреки че страни като САЩ, Русия и Китай все още отказват да се присъединят към него.[1]

През 1997 г. организацията и нейният основен говорител Джоди Уилямс получават Нобелова награда за мир.

Чрез наблюдатели организацията следи ситуацията с противопехотните мини в световен мащаб. Целта е чрез лобиране да се постигне подписването на Договора от Отава за забрана на противопехотните мини.

Структура и доклади редактиране

Организацията се ръководи от петчленен ръководен комитет и комитет от 22 организации, които изпълняват функциите на съветници. Централата на организацията е в Женева.

Организацията следи ситуацията с противопехотните мини в световен мащаб, чрез мрежа от наблюдатели, които изготвят доклади на базата, на които се прави ежегоден доклад за използването и жертвите на противопехотни мини.[2]

Всяка година организацията съставя и публикува доклад за жертвите на противопехотните мини и за действията предприети от различни държави. Според доклада от 2009 в 70 държави съществуват минни полета с обща площ от над 3000 квадратни километра.[3][4] За периода 1999 – 2008 година според наблюденията на организацията от мини и други експлозивни апарати са пострадали 73 576 души в 119 държави. С приемането на Договора от Отава през 1999 се предполага, че 15 държави използват противопехотни мини. Към 2009 единствените държави, които продължават употребата им са Бирма и Русия.

В доклада от 2008 се казва, че 35 страни, които не са подписали договора имат запаси от около 160 милиона мини. Най-голяма е бройката им в Китай – 110 милиона, Русия – 24,5 милиона и САЩ – 10,4 милиона. Също така в 19 държави от подписалите договора се наблюдава използване на противопехотни мини от организации, които не са част от въоръжените сили. Към 2008 само 3 такива държави са споменати в доклада.[5]

Въпреки спада в употребата на противопехотни мини се наблюдава увеличение в използването на експлозивни апарати подобни на мини, най-вече в Афганистан и Колумбия.[6]

Договор от Отава редактиране

Договорът е отворен за подпис през декември 1997 г. и затворен на 1 март 1999 г. След тази дата към договора държавите могат само да се присъединят. За да влезе в сила договорът, трябва да е ратифициран от 40 членки на ООН.[7] Пълното име на договора е Конвенция за забрана на употреба, съхранение, производство и продажба на Противопехотна мина и тяхното унищожение. 160 държави са подписали договора. Освен забрана за употреба и производство, всяка държава по договора, трябва да унищожи всичките си налични запаси от мини, в срок от четири години. До десет години от подписването всяка държава трябва да е разминирала всичките си минни полета (ако има такива).

Договорът се отнася само за противопехотните мини, в него не се включват противотанкови мини, клейморни мини и други статични взривни апарати.[8] Според Доклад от 2009, 44 милиона мини са били унищожени от страните по договора, от влизането му в сила. 86 държави са унищожили запасите си, а други 63 са обявили, че нямат запаси.[9] Член 3 на договора, позволява съхраняването на ограничено количество мини за обучение за търсене и деактивиране. Счита се, че около 200 хил. мини съществуват под тази форма в 71 държави.[10]

През 2008, 11 държави са изчистили всички известни минни полета на тяхна територия. Това са България, Коста Рика, Ел Салвадор, Франция, Гватемала, Хондурас, Северна Македония, Малави, Суринам, Свазиленд и Тунис. На срещата в Картагена (Колумбия) през декември 2009 Албания, Гърция, Руанда и Замбия също заявяват това. На 18 юни 2010 Никарагуа е обявена за чиста от противопехотни мини, на 14 юни 2011 Непал, а от декември 2011 и Бурунди.[11]

Държави ратифицирали или присъединили се към договора редактиране

Държава Подписан В сила Метод
  Афганистан 11 септември 2002 Присъединяване
  Албания 8 септември 1998 29 февруари 2000 Ратификация
  Алжир 3 декември 1997 9 октомври 2001 Ратификация
  Андора 3 декември 1997 29 юни 1998 Ратификация
  Ангола 4 декември 1997 5 юли 2002 Ратификация
  Антигуа и Барбуда 3 декември 1997 3 май 1999 Ратификация
  Аржентина 4 декември 1997 14 септември 1999 Ратификация
  Австралия 3 декември 1997 14 януари 1999 Ратификация
  Австрия 3 декември 1997 29 юни 1998 Ратификация
  Бахамски острови 3 декември 1997 31 юли 1998 Ратификация
  Бангладеш 7 май 1998 6 септември 2000 Ратификация
  Барбадос 3 декември 1997 26 януари 1999 Ратификация
  Беларус 3 септември 2003 Присъединяване
  Белгия 3 декември 1997 4 април 1998 Ратификация
  Белиз 27 февруари 1998 23 април 1998 Ратификация
  Бенин 3 декември 1997 25 септември 1998 Ратификация
  Бутан 18 август 2005 Присъединяване
  Боливия 3 декември 1997 9 юни 1998 Ратификация
  Босна и Херцеговина 3 декември 1997 8 септември 1998 Ратификация
  Ботсвана 3 декември 1997 1 март 2000 Ратификация
  Бразилия 3 декември 1997 30 април 1999 Ратификация
  Бруней 4 декември 1997 24 април 2006 Ратификация
  България 3 декември 1997 4 септември 1998 Ратификация
  Буркина Фасо 3 декември 1997 16 септември 1998 Ратификация
  Бурунди 3 декември 1997 22 октомври 2003 Ратификация
  Камбоджа 3 декември 1997 28 юли 1999 Ратификация
  Камерун 3 декември 1997 19 септември 2002 Ратификация
  Канада 3 декември 1997 3 декември 1997 Ратификация
  Кабо Верде 4 декември 1997 14 май 2001 Ратификация
  Централноафриканска република 8 ноември 2002 Присъединяване
  Чад 6 юли 1998 6 май 1999 Ратификация
  Чили 3 декември 1997 10 септември 2001 Ратификация
  Колумбия 3 декември 1997 6 септември 2000 Ратификация
  Коморски острови 19 септември 2002 Присъединяване
  Демократична република Конго 4 май 2001 Присъединяване
  Острови Кук 3 декември 1997 15 март 2006 Ратификация
  Коста Рика 3 декември 1997 17 март 1999 Ратификация
  Кот д'Ивоар 3 декември 1997 30 юни 2000 Ратификация
  Хърватия 4 декември 1997 20 май 1998 Ратификация
  Кипър 4 декември 1997 17 януари 2003 Ратификация
  Чехия 3 декември 1997 26 октомври 1999 Ратификация
  Демократична република Конго 2 май 2002 присъединяване
  Дания 4 декември 1997 8 юни 1998 Ратификация
  Джибути 3 декември 1997 18 май 1998 Ратификация
  Доминика 3 декември 1997 26 март 1999 Ратификация
  Доминиканска република 3 декември 1997 30 юни 2000 Ратификация
  Еквадор 4 декември 1997 29 април 1999 Ратификация
  Салвадор 4 декември 1997 27 януари 1999 Ратификация
  Екваториална Гвинея 16 септември 1998 1 март 1999 Присъединяване
  Еритрея 27 август 2001 Присъединяване
  Естония 12 май 2004 Присъединяване
  Етиопия 3 декември 1997 17 декември 2004 Ратификация
  Фиджи 3 декември 1997 10 юни 1998 Ратификация
  Финландия 28 ноември 2011 9 януари 2012 Ратификация
  Франция 3 декември 1997 23 юли 1998 Ратификация
  Габон 3 декември 1997 18 септември 2000 Ратификация
  Гамбия 4 декември 1997 23 септември 2002 Ратификация
  Германия 3 декември 1997 23 юли 1998 Ратификация
  Гана 4 декември 1997 30 юни 2000 Ратификация
  Гърция 3 декември 1997 25 септември 2003 Ратификация
  Гренада 3 декември 1997 19 август 1998 Ратификация
  Гватемала 3 декември 1997 26 март 1999 Ратификация
  Гвинея 4 декември 1997 8 октомври 1998 Ратификация
  Гвинея-Бисау 3 декември 1997 22 май 2001 Ратификация
  Гаяна 4 декември 1997 5 август 2003 Ратификация
  Хаити 3 декември 1997 15 февруари 2006 Ратификация
  Ватикан 4 декември 1997 17 февруари 1998 Ратификация
  Хондурас 3 декември 1997 24 септември 1998 Ратификация
  Унгария 3 декември 1997 6 април 1998 Ратификация
  Исландия 4 декември 1997 5 май 1999 Ратификация
  Индонезия 4 декември 1997 16 февруари 2007 Ратификация
  Ирак 15 август 2007 Присъединяване
  Ирландия 3 декември 1997 3 декември 1997 Ратификация
  Италия 3 декември 1997 23 април 1999 Ратификация
  Ямайка 3 декември 1997 17 юли 1998 Ратификация
  Япония 3 декември 1997 30 септември 1998 Приемане
  Йордания 11 август 1998 13 ноември 1998 Ратификация
  Кения 5 декември 1997 23 януари 2001 Ратификация
  Кирибати 7 септември 2000 Присъединяване
  Кувейт 31 юли 2007 Присъединяване
  Латвия 1 юли 2005 Присъединяване
  Лесото 4 декември 1997 2 декември 1998 Ратификация
  Либерия 23 декември 1999 Присъединяване
  Лихтенщайн 3 декември 1997 5 октомври 1999 Ратификация
  Литва 26 февруари 1999 12 май 2003 Ратификация
  Люксембург 4 декември 1997 14 юни 1999 Ратификация
  Северна Македония 9 септември 1998 Присъединяване
  Мадагаскар 4 декември 1997 16 септември 1999 Ратификация
  Малави 4 декември 1997 13 август 1998 Ратификация
  Малайзия 3 декември 1997 22 април 1999 Ратификация
  Малдиви 1 октомври 1998 7 септември 2000 Ратификация
  Мали 3 декември 1997 2 юни 1998 Ратификация
  Малта 4 декември 1997 7 май 2001 Ратификация
  Мавритания 3 декември 1997 21 юни 2000 Ратификация
  Мавриций 3 декември 1997 3 декември 1997 Ратификация
  Мексико 3 декември 1997 9 юни 1998 Ратификация
  Молдова 3 декември 1997 8 септември 2000 Ратификация
  Монако 4 декември 1997 17 ноември 1998 Ратификация
  Черна гора 23 октомври 2006 Приемане
  Мозамбик 3 декември 1997 25 август 1998 Ратификация
  Намибия 3 декември 1997 21 септември 1998 Ратификация
  Науру 7 август 2000 Присъединяване
  Нидерландия 3 декември 1997 12 април 1999 Ратификация
  Нова Зеландия 3 декември 1997 27 януари 1999 Ратификация
  Никарагуа 4 декември 1997 30 ноември 1998 Ратификация
  Нигер 4 декември 1997 23 март 1999 Ратификация
  Нигерия 27 септември 2001 Присъединяване
  Ниуе 3 декември 1997 15 април 1998 Ратификация
  Норвегия 3 декември 1997 9 юли 1998 Ратификация
  Палау 19 ноември 2007 Присъединяване
  Панама 4 декември 1997 7 октомври 1998 Ратификация
  Папуа Нова Гвинея 28 юни 2004 Присъединяване
  Парагвай 3 декември 1997 13 ноември 1998 Ратификация
  Перу 3 декември 1997 17 юни 1998 Ратификация
  Филипини 3 декември 1997 15 февруари 2000 Ратификация
  Португалия 3 декември 1997 19 февруари 1999 Ратификация
  Катар 4 декември 1997 13 октомври 1998 Ратификация
  Румъния 3 декември 1997 30 ноември 2000 Ратификация
  Руанда 3 декември 1997 8 юни 2000 Ратификация
  Сейнт Китс и Невис 3 декември 1997 2 декември 1998 Ратификация
  Сейнт Лусия 3 декември 1997 13 април 1999 Ратификация
  Сейнт Винсент и Гренадини 3 декември 1997 1 август 2001 Ратификация
  Самоа 3 декември 1997 23 юли 1998 Ратификация
  Сан Марино 3 декември 1997 18 март 1998 Ратификация
  Сао Томе и Принсипи 30 април 1998 31 март 2003 Ратификация
  Сенегал 3 декември 1997 24 септември 1998 Ратификация
  Сърбия 18 септември 2003 Присъединяване
  Сейшели 4 декември 1997 2 юни 2000 Ратификация
  Сиера Леоне 29 юли 1998 25 април 2001 Ратификация
  Словакия 3 декември 1997 25 февруари 1999 Ратификация
  Словения 3 декември 1997 27 октомври 1998 Ратификация
  Соломонови острови 4 декември 1997 26 януари 1999 Ратификация
  Сомалия 16 април 2012 Присъединяване
  ЮАР 3 декември 1997 26 юни 1998 Ратификация
  Южен Судан 9 юли 2011 Наследен
  Испания 3 декември 1997 19 януари 1999 Ратификация
  Судан 4 декември 1997 13 октомври 2003 Ратификация
  Суринам 4 декември 1997 23 май 2002 Ратификация
  Свазиленд 4 декември 1997 22 декември 1998 Ратификация
  Швеция 4 декември 1997 30 октомври 1998 Ратификация
  Швейцария 3 декември 1997 24 март 1998 Ратификация
  Таджикистан 12 октомври 1999 присъединяване
  Танзания 3 декември 1997 13 октомври 2000 Ратификация
  Тайланд 3 декември 1997 27 ноември 1998 Ратификация
  Източен Тимор 7 май 2003 Присъединяване
  Того 4 декември 1997 9 март 2000 Ратификация
  Тринидад и Тобаго 4 декември 1997 27 април 1999 Ратификация
  Тунис 4 декември 1997 9 юли 1999 Ратификация
  Турция 25 септември 2003 Присъединяване
  Туркменистан 3 декември 1997 19 януари 1998 Ратификация
  Тувалу 13 септември 2011 Присъединяване
  Уганда 3 декември 1997 25 февруари 1999 Ратификация
  Украйна 24 февруари 1999 27 декември 2005 Ратификация
  Великобритания 3 декември 1997 31 юли 1998 Ратификация
  Уругвай 3 декември 1997 7 юни 2001 Ратификация
  Вануату 4 декември 1997 16 септември 2005 Ратификация
  Венецуела 3 декември 1997 14 април 1999 Ратификация
  Йемен 4 декември 1997 1 септември 1998 Ратификация
  Замбия 12 декември 1997 23 февруари 2001 Ратификация
  Зимбабве 3 декември 1997 18 юни 1998 Ратификация

Държави – подписали но не ратифицирали редактиране

Държава Подписан
  Маршалови острови 4 декември 1997
  Полша 4 декември 1997

Не подписали редактиране

Държава
  Армения
  Азербайджан
  Бахрейн
  Мианмар
  Китай
  Куба
  Египет
  Микронезия
  Грузия
  Индия
  Иран
  Израел
  Казахстан
  Северна Корея
  Южна Корея
  Киргизстан
  Лаос
  Ливан
  Либия
  Монголия
  Мароко
  Непал
  Оман
  Пакистан
  Русия
  Саудитска Арабия
  Сингапур
  Шри Ланка
  Сирия
  Тонга
  Обединени арабски емирства
  САЩ
  Узбекистан
  Виетнам

Източници редактиране

 
Общомедия
  1. ↑ United Nations Treaty Collection: Convention on the Prohibition of the Use, Stockpiling, Production and Transfer of Anti-Personnel Mines and on their Destruction Архив на оригинала от 2021-02-03 в Wayback Machine.. Посетен на 8 януари 2012.
  2. ↑ ICBL: History, www.icbl.org/index.php/icbl/About-Us/History
  3. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p.1.
  4. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p. 34.
  5. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p. 46.
  6. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p.4.
  7. ↑ ICBL Website, www.icbl.org
  8. ↑ ICBL, Mine Ban Treaty: Other Obligations
  9. ↑ Landmine Monitor Report 2009, pp. 16 – 17.
  10. ↑ Landmine Monitor Report 2009, p. 19.
  11. ↑ ICBL, Four New Countries Declared Mine-Free at Landmine Summit, (4 декември 2009)

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Международна_кампания_за_забрана_на_противопехотните_мини&oldid=11976341“.