Михаил Кутузов (лек крайцер, 1952)

Михаил Кутузов e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“, модификация 68-А. Името си носи в чест на Михаил Кутузов.

„Михаил Кутузов“
Стоянката на крайцера в Новоросийск, юли 2005 г.
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
ПроизводителЗавод № 444[1] в Николаев, СССР.
Служба
Заложен23 февруари 1951 г.
Спуснат на вода29 ноември 1952 г.
Влиза в строй31 януари 1955 г.
Изведен от
експлоатация
2000 г.
Състояниекораб музей
Основни характеристики
ИМО номер7721249
Водоизместимост13 600 t (стандартна);
16 640 t (пълна)
Дължина210,0 m
Дължина по водолинията205,0 m
Ширина22,8 m
Газене7,3 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 130 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване
9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност30 дни
Екипаж1200 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
2 РЛС „Залп“;
2 РЛС „Якорь“;
8 радиодалекомера „Штаг-Б“;
РЛС „Заря“
Хидроакустическа
система (ХАС)
2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпаса „Курс-3“;
2 лага „Гаус-50“;
автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2;
радиопеленгатор РПН-47-01 и
4 магнитни компаса
Кръстен в чест нафелдмаршал Михаил Кутузов
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
16x2 37 mm
(след модернизацията добавени 8x2 30 mm)
Минноторпедно
въоръжение
2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени);
мини
„Михаил Кутузов“ в Общомедия

История на строителството редактиране

Заложен е на 22 февруари 1951 г. в Николаев, в Николаевския корабостроителен завод „Н. И. Носенко“, със заводски № 385. Спуснат на вода на 29 ноември 1952 г., На 9 август 1954 г. на крайцера е издигнат Военноморския флаг, зачислен е в състава на Червенознаменният Черноморски флот със заповед на Министъра на Отбраната на СССР от 31 януари 1955 г.

История на службата редактиране

Служи в състава на 50-та дивизия крайцери на Ескадрата на Черноморския флот. Базира се в главната база на Черноморския флот – в града-герой Севастопол.

През май 1955 г. на борда на крайцера се провеждат изпитанията на първите корабни вертолети Ка-15 и Ми-1.

Има визити в Румъния през 1955 г., Сплит (Югославия) през 1956 и 1964 г. Отряд черноморскии кораби в състав крайцера „Михаил Кутузов“, есминците „Безукоризненный“ и „Бессменный“, начело с командващия флота адмирал В. А. Касатонов, в периода май – юни 1956 г. посещава порт Драч[2] (Албания), както и през 1957 г. Варна (България) през 1964 г., Алжир през 1968 г.

По време на взрива на линкора „Новоросийск“, „Михаил Кутузов“ се оказва най-близкия съд до линкора. От 93 души аварийно-спасителна команда, изпратена от крайцера за оказване на помощ на екипажа на „Новоросийск“, загиват 27 матроса.

През лятото на 1957 г. крайцерът извършва поход Севастопол – Ленинград – Севастопол, за да участва в праздниците по повод Деня на Военноморския флота на Нева. Изминати са 4500 мили.

На 14 септември 1958 г. на борда на крайцера „Михаил Кутузов“ в Новоросийск е доставен Вечният огън от Севастопол, от Малахов курган. Вечният огън е запален на площада на Героите в град Новоросийск.

През 1961 г. на крайцера са снимките на филмаОтпуска на брега“. По спомените на Владимир Висоцки, участвал с епизодична роля във филма и прекарал месец на крайцера, през същата година на „Кутузов“ е има визита Юрий Гагарин[3][4]. Този факт също се потвърждава от фотографиите в архива на семейството на капитана 1-ви ранг Борис Александрович Мясников, тогава на служба в Севастопол (виж източниците).

През юни 1964 г. „Михаил Кутузов“, големият противолодъчен кораб (БПК) „Сознательный“, БПК „Комсомолец Украины“ отплават за Средиземно море за носене на бойна служба.

Арабо-Израелски конфликт редактиране

През юни 1967 г., се намира в зона на военни действия, изпълнявайки бойна задача по оказване на помощ на въоръжените сили на Египет, а в периода от 1 август до 31 декември 1968 г. на Въоръжените сили на Сирия.

На 31 март 1969 г. крайцерът „Михаил Кутузов“ става флагмански кораб на 30-та дивизия надводни кораби на ЧФ.

Последваща служба редактиране

В периода март – април 1970 г. крайцерът взема участие в общофлотските учения „Океан“, в които са задействани всички флоти[5].

През 1987 г. е преведен в резерва на ВМФ. Изключен е от състава на ВМФ на 3 юли 1992 г., намира се на стоянка в Севастопол, разглежда се въпроса за превръщането му в музей или продажбата му за скрап. На 23 – 25 август 2001 г. е предислоциран в град Новоросийск и влиза в състава на Новоросийската военноморска база, войскова част 99005.

Музей редактиране

На 28 юли 2002 г., в Деня на ВМФ, е отворен за посещения като кораб-музей.

От своя първи поход до края на службата си изминава 211900 мили и има 15 далечни морски похода. Над 700 негови моряка са наградени с ордени и медали на СССР.

На крайцера има филиал на музея на Военноморския флот, който сега функционира.

История на създаването на музея редактиране

През 1994 г. президиумът на съвета на ветераните на крайцера „Михаил Кутузов“ излиза с инициативата са се съхрани последния представител на крайцерите от проекта 68бис, оставяйки го за историята, като образец за корабостроенето на 50-те години и като неповторим паметник за техническа архитектура, превръщайки го в център за военнопатриотично възпитание на младежта и музей, пропагандиращ традициите на Военноморския флот. През 1996 г. международната организация ЮНЕСКО взема решение за включването на крайцера „Михаил Кутузов“ в каталога на големите кораби, превърнали се в исторически музеи и центрове от национално значение.

На 14 юли 1999 г. излиза директивата на командващия ЧФ ДК-09 „За организиране на крайцера „Михаил Кутузов“ на филиал на музея на Черноморския флот“.

В края на 1999 г. от главнокомандващия на ВМФ на РФ е взето решението за превеждането на крайцера „Михаил Кутузов“ в порт Новоросийск. През пролетта на 2000 г. крайцерът е поставен в „Плавдок-30“ за подготовка за прехода му в Новоросийск. На 23 август 2001 г. корабът, в съпровождение на буксира „Шахтер“, напуска Севастопол, а вече на 25 август пристига в порт Новоросийск.

Със заповед № 216 от 6 февруари 2012 г. на Министъра на отбраната на РФ „Корабът на бойната слава „Михаил Кутузов““ е включен в щата на Централния военноморски музей[6].

Съвременно използване редактиране

Крайцерът се намира в резерва на ВМФ, артилерията и силовата установка са напълно функциониращи. На крайцера е разположена базова станция на компанията МТС, която осигурява високо качество на радиосигнала в центъра на града и на територията на морската гара, където се провеждат гродските празнични мероприятия, парадите и концертите[7].

Също така крайцера е отворен за посещения музей. Има и платени екскурзии. Разглеждат се въпросите за музификация и ремонт на крайцера[8]. През 2014 г. е планиран ремонт на крайцера в Новоросийския кораборемонтен завод[9].

През 2014 г., след събитията в Крим, живееща в Севастопол група ветерани, служили по различно време на крайцера, повдига инициатива за превод на кораба обратно в Севастопол.

В Деня на Победата, на 9 май 2016 г., в Новоросийск крайцера „Михаил Кутузов“ произвежда артилерийски салют по време на военния парад[10].

Закрит е за ремонт през 2018 г., край на ремонта – 2020 г[11].

Към средата на юли крайцерът се намира в пристанището на Новоросийск и успешно приема туристически екскурзии от целия свят.

Има статус на кораб музей, влиза в състава на Черноморския флот на РФ.

Командири на кораба редактиране

  • От 12 декември 1954 г. – капитан 2-ри ранг М. З. Любичев.
  • От 8 октомври 1955 г. – капитан 2-ри ранг Г. Е. Голота.
  • От 27 септември 1958 г. – капитан 2-ри ранг С. М. Федоров.
  • От 4 септември 1961 г. – капитан 2-ри ранг В. М. Леоненков.
  • От 12 август 1966 г. – капитан 2-ри ранг Н. К. Федоров.
  • От 24 октомври 1969 г. – капитан 2-ри ранг К. И. Жилин.
  • От 19 февруари 1971 г. – капитан 2-ри ранг А. А. Гусев.
  • От 28 септември 1973 г. – капитан 2-ри ранг В. В. Распутин.
  • От 18 декември 1976 г. – капитан 2-ри ранг А. А. Гармашов.
  • От 15 октомври 1979 г. – капитан 2-ри ранг Н. И. Малинка.
  • От 22 юни 1985 г. – капитан 2-ри ранг Ю. Н. Рябенький.
 
Историческата справка на борда на крайцера „Михаил Кутузов“

Източници редактиране

  1. RussianShips.info
  2. Спирин А. Н. Ответственная миссия „Адмирала Нахимова“. Независимая газета, 2004.
  3. Высоцкий В. Выступление в строительно-дорожном институте. Усть-Каменогорск, октябрь 1970 года.
  4. Г.Б.Иванова. Русский: Космонавты Юрий Гагарин и Герман Титов во время посещения крейсера „Михаил Кутузов“, Севастополь, 1961 год // 14 януари 2017. Посетен на 14 януари 2017.
  5. Боевой путь корабля // navalmuseum.ru. Архивиран от оригинала на 2019-10-22. Посетен на 2019-10-22.
  6. История создания филиала Архив на оригинала от 2022-04-19 в Wayback Machine. // Центральный военно-морской музей.
  7. МТС обеспечивает безопасность мореплавания в Азовском и Чёрном море – Москва и Подмосковье[неработеща препратка]
  8. Рогозин поручил музеефицировать крейсер „Михаил Кутузов“. 23 декември 2013
  9. В 2014 году крейсер-музей „Михаил Кутузов“ покинет своё место и отправится на ремонт в док Новороссийского судоремонтного завода
  10. В День Победы в Новороссийске Крейсер-музей „Михаил Кутузов“ произведет артиллерийский салют: Министерство обороны Российской Федерации
  11. Крейсер-музей „Михаил Кутузов“ в Новороссийске отремонтируют к 2020 году // Архивиран от оригинала на 2018-11-15. Посетен на 2018-11-15.

Литература редактиране

  • Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Михаил Кутузов (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​