Уикипедия

Морски кончета

род риби
(пренасочване от Морско конче)

Морските кончета са род риби от семейство иглови (Syngnathidae). Тялото им е с дължина от 4 до 20 cm, напомня на шахматната фигура кон. Обхваща около 30 вида, разпространени по крайбрежията на моретата и океаните с умерен, тропичен и субтропичен климат. Морското конче плува с помощта на гръбна перка.

Морски кончета
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
(без ранг):Твърдоперки (Acanthopterygii)
серия:Syngnatharia
разред:Иглообразни (Syngnathiformes)
семейство:Иглови (Syngnathidae)
подсемейство:Hippocampinae
род:Морски кончета (Hippocampus)
Научно наименование
Rafinesque, 1810
Обхват на вкаменелости
Морски кончета в Общомедия
[ редактиране ]
Тази статия е за рибите. За насекомите вижте Водни кончета.

Местообитание редактиране

Морските кончета се намират предимно в плитките тропически и умерени солени води по целия свят, от около 45° ю.ш. до 45° с.ш. Те живеят в защитени зони като лехи от морска трева, естуари, коралови рифове и мангрови гори. Четири вида се срещат във водите на Тихия океан от Северна до Южна Америка. В Атлантическия океан H. erectus варира от Нова Скотия до Уругвай. H. zosterae се среща на Бахамите.

Колонии са намерени и в европейски води, например в естуара на река Темза.[1]

Три вида живеят в Средиземно море: H. guttulatus, H. hippocampus и H. fuscus. Тези видове образуват територии; мъжките стоят в рамките на 1 m2 от местообитанието, докато женските варират около сто пъти от това.

Физически характеристики редактиране

Морските кончета са с размери от 1,5 до 35,5 cm.[2] Наречени са по този начин заради външния си вид – огъната шия и удължена глава, последвани от отличителните им тяло и опашка. Въпреки че са костни риби, те нямат люспи, а по-скоро тънка кожа, опъната върху серия костни плочи, които са подредени в пръстени по цялото тяло. Всеки вид има различен брой пръстени.[3] Арматурата от костни плочи ги предпазва от хищници и поради този външен скелет, те нямат ребра.[4] Морските кончета плуват изправени – друга характеристика, която не се споделя от близките им роднини, които плуват хоризонтално. Aeoliscus strigatus са единствените други риби, които плуват вертикално. Те плуват изправени като се движат с гръбната перка. Гръдните перки, разположени от двете страни на главата, се използват за маневриране. Липсват характерните за рибите опашни перки. Тяхната захващаща опашка може да бъде отключена само в най-екстремни условия. Те са умели в камуфлажа с възможност да растат и да реабсорбират бодливи придатъци в зависимост от тяхното местообитание.

Морските кончета плуват сравнително зле, бързо трептят гръбната перка и използват гръдни перки (разположени зад очите), за да управляват. Най-бавно движещата се риба в света е H. zosterae, с максимална скорост от около 1,5 m/h. Тъй като те са лоши плувци, често стоят с опашка, навита около неподвижен предмет. Те имат дълги муцуни, които използват, за да смучат храната, а очите им могат да се движат независимо едно от друго като тези на хамелеона.[5]

Еволюция и фосилни данни редактиране

Анатомични доказателства, подкрепени от молекулярни, физически и генетични доказателства, показват, че морските кончета са силно модифицирани морски игли. Фосилните данни на морски кончета обаче са много оскъдни. Най-известните и най-добре проучени вкаменелости са екземпляри от H. guttulatus, от образуванието в река Марекия в провинция Римини, Италия, датираща от долния плиоцен, около преди 3 милиона години. Най-ранните известни вкаменелости на видове морски игли, H. sarmaticus и H. slovenicus, от копролитен хоризонт на хълмовете Тунице, среден миоценен лагерщет в Словения, датиращ на около 13 милиона години.[6] Молекулярно датиране открива, че морските игли и морски кончета се отделят по време на късния олигоцен. Това довежда до спекулации, че морските кончета се развиват в резултат на големи площи с плитки води, новосъздадени в резултат на тектонски събития.

Размножаване редактиране

 
Цикъл на живот при морските кончета

Когато настъпи размножителният период – от май до август – морските кончета се събират по двойки. Мъжките и женските изпълняват хармоничен брачен танц, с дълбоки поклони, последвани от бавен валсов кръг. Женската на морското конче снася яйцата в джоб, който се намира върху тялото на мъжкия. Когато се излюпят, мъжкото конче ги ражда от джоба. Новородените морски кончета са копия на възрастните, но са много тромави. Главата и гръбната перка са много по-развити от останалата част на тялото. Веднага щом напуснат люпилното джобче, малките заживяват самостоятелно.

Моногамия редактиране

Въпреки че морските кончета не са с един партньор доживот, много видове образуват връзки, които продължават поне през размножителния период. Някои видове показват по-висока степен на вярност от други.[7] Въпреки това много видове лесно сменят партньорите си, когато възникне такава възможност. H. abdominalis и H. breviceps се размножават в групи, без да показват непрекъснато предпочитание на половинки. Навиците на повечето видове не са изследвани, така че не е известно колко видове са всъщност моногамни или колко дълго продължават тези връзки.

Въпреки че моногамията при рибите не е често срещана, тя изглежда съществува за някои видове.

Хранителни навици редактиране

 
Морските кончета разчитат на хитрост, за да засадят малка плячка като копеподи

Морските кончета използват дългите си муцуни, за да ядат храната си с лекота. Въпреки това те са бавни да консумират храната си и имат изключително прости храносмилателни системи, които нямат стомах, следователно трябва да се хранят постоянно, за да останат живи. Морските кончета не са добри плувци и затова трябва да се закотвят за водорасли, корали или каквото и да е неподвижно. Хранят се с малки ракообразни, които плават във водата или пълзят на дъното. Мизиди (вид скарида) и други малки ракообразни са фаворити, но някои морски кончета ядат други видове безгръбначни и дори ларвени риби.

Заплаха от изчезване редактиране

Тъй като липсват данни за размерите на различните популации на морските кончета, както и други въпроси, включително колко морски кончета умират всяка година, колко са родените и броя на използваните за сувенири, няма достатъчно информация за оценка на риска от изчезване, но рискът остава загриженост. Някои видове, като H. paradoxus[8] може вече да са изчезнали. Кораловите рифове и лехите от водорасли се влошават, което намалява жизнеспособните местообитания за морски кончета. Освен това приловът в много области причинява високи кумулативни ефекти върху морските кончета, като приблизително 37 милиона се отстраняват годишно в над 21 държави.[9]

Употреба в китайската медицина редактиране

 
Изсушено морско конче

Смята се, че популациите на морските кончета са застрашени в резултат на прекомерния риболов и унищожаването на местообитанията. Въпреки липсата на научни изследвания или клинични проучвания, консумацията на морски кончета е широко разпространена в традиционната китайска медицина, предимно във връзка с импотентност, хриптене, нощна енуреза, болка, както и индукция на раждане. Всяка година вероятно се улавят до 20 милиона морски кончета за продажба за такива цели. Предпочитани видове включват H. kellogii, H. histrix, H. kuda, H. trimaculatus и H. mohnikei. Морските кончета се консумират и от индонезийците, централните филипинци и много други етнически групи.

Вносът и износът на морски кончета се контролира от CITES от 15 май 2004 г. Индонезия, Япония, Норвегия и Южна Корея обаче избират да се откажат от търговските правила, установени от CITES.

Проблемът може да бъде изострен от растежа на хапчета и капсули като предпочитан метод за поглъщане на морски кончета. Хапчетата са по-евтини и по-достъпни от традиционните, индивидуално пригодени рецепти за цели морски кончета, но съдържанието е по-трудно за проследяване. Морските кончета преди е трябвало да бъдат с определен размер и качество, преди да бъдат приети от практикуващите на традиционна китайска медицина и потребителите. Днес почти една трета от морските кончета, продавани в Китай, са опаковани, което увеличава натиска върху вида.[10]

Класификация редактиране

 
Hippocampus barbouri
 
Hippocampus elongatus
 
Hippocampus whitei

Род Морските кончета

Източници редактиране

  1. ↑ Rare seahorses breeding in Thames, BBC News
  2. ↑ Seahorses, Seahorse Pictures, Seahorse Facts, National Geographic
  3. ↑ Observatoire Océanologique de Banyuls sur mer, www.obs-banyuls.fr
  4. ↑ The galloping evolution in seahorses: Entire genome of the seahorse sequenced – ScienceDaily
  5. ↑ Lourie, Sara (2016). Seahorses: A Life-size Guide to Every Species. Ivy Press. ISBN 978-1-78240-321-0
  6. ↑ Žalohar J.; Hitij T.; Križnar M. (2009). „Two new species of seahorses (Syngnathidae, Hippocampus) from the Middle Miocene (Sarmatian) Coprolitic Horizon in Tunjice Hills, Slovenia: The oldest fossil record of seahorses“. Annales de Paléontologie. 95 (2): 71 – 96. doi:10.1016/j.annpal.2009.03.002.
  7. ↑ Kvarnemo C; Moore G.I; Jones A.G; Nelson W.S; Avise J.C. (2000). „Monogamous pair bonds and mate switching in the Western Australian seahorse Hippocampus subelongatus“. J. Evol. Biol. 13 (6): 882 – 8. doi:10.1046/j.1420-9101.2000.00228.x.
  8. ↑ "New species of seahorse found... after sitting in a museum for more than a decade". Daily Mail. 17 February 2011
  9. ↑ Lawson, J. M., Foster, S. J., & Vincent, A. C. J. (01/2017). Low bycatch rates add up to big numbers for a genus of small fishes American Fisheries Society.10.1080/03632415.2017.1259944
  10. ↑ Parry-Jones, Rob & Vincent, Amanda (3 January 1998). Can we tame wild medicine?, New Scientist
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Морски_кончета&oldid=12206114“.