Музей на минното дело

Музей в Перник

Музеят на минното дело в Перник е създаден през 1986 г. Той е част от подземна минна галерия, в която между 1891 и 1966 г. са се добивали кафяви въглища. Музеят е единствен по рода си на Балканския полуостров.[1][2][3][4]

Музей на минното дело
Музеят на минното дело
МестоположениеПерник
Тематикаистория, техника
Основан26 август 1986 г.
Обект на БТС 39
Работно време
Лятно работно време10:00 – 16:00 ч.
(почивни дни: неделя)
Зимно работно време10:00 – 16:00 ч.
(почивни дни: събота и неделя)
Допълнителна информация
Адресул. „Физкултурна“
Перник 2300
Телефон076/ 603737
42.6092° с. ш. 23.0289° и. д.
Местоположение в Перник
Музей на минното дело в Общомедия

История редактиране

Открит на 26 август 1986 г. Разположен е в запазените галерии на първия български рудник „Старите рудници“, който е открит през 1891 г. В него се добиват кафяви въглища до 1966 г., когато залежите му са изчерпани и е закрит. През 1980-те години по подобие на солната мина „Величка“ в Полша, се взима решение да се направи музей на минното дело в Перник.[1][2][3][4][5]

Експозиция редактиране

Музеят се помещава в две минни галерии с дължина 630 m, в които са показани около 30 експозиции, представящи развитието на минното дело в България. Чрез автентични експонати се проследява развитието на техниката за добив на въглища. Представени са различни съоръжения за укрепване и осветление. Проследява се развитието на транспортната техника – локомотиви и пътнически вагонетки.[1][2][3][4][5]

В музея има мултимедийна зала, в която се правят мултимедийни презентации и се представя първият документален филм за Перник. От 2012 г. е поставен иконостас на Св. Иван Рилски – небесен покровител на миньорите.[1]

До входа на музея е запазено вкаменено дърво на повече от 50 млн. години. То е наречено „дърво на щастието“. При влизане в мината миньорите са го докосвали за щастие.[2]

Галерия редактиране

Туризъм редактиране

Музеят на минното дело от 2013 г. е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се под № 39.[1]

В музея се влиза с екскурзовод при наличието на група не повече от 20 души. Обиколката е с продължителност около 40 минути, като е задължително слагането на каски, които се раздават при влизане. За по-добър комфорт на посетителите е необходимо наличието на връхна дреха, поради постоянната ниска температура в галериите, която е малко над 0 °C.[3][4][5]

Източници редактиране

  1. а б в г д №39a. гр. Перник – Подземен минен музей // Български туристически съюз. Посетен на 10.08.2013.[неработеща препратка]
  2. а б в г Подземен минен музей – Перник // bulgariabook.com, 18.04.2011. Посетен на 10.08.2013.
  3. а б в г Музей по минно дело – град Перник // Официален туристически портал на България. Архивиран от оригинала на 2014-12-29. Посетен на 10.08.2013.
  4. а б в г Янева, Мира. Перник: Музей на миньора // peika.bg, 21.02.2013. Посетен на 10.08.2013.
  5. а б в Ненкова, Даниела. За града // pernikmedia.net. Архивиран от оригинала на 2012-08-05. Посетен на 10.08.2013.