Хоро

колективен народен танц
(пренасочване от Право хоро)

Хорото (от гръцки: χορός, хорос – танц; на македонска литературна норма: оро) е колективен народен танц. Характерен е за българския фолклор, както и за други балкански народи.

Македонско оро. Скопие, 2007 г.

Характеристики редактиране

Хората се танцуват от неограничен брой участници, но най-малко четирима. Те се подреждат един до друг, като в миналото най-често се залавят за пояса на съседния участник, с дясна ръка зад лявата. Залавянето за ръце първоначално е характерно за Северна България, но постепенно се разпространява, първо в градовете и техните околности. В някои региони на Северозападна и Южна България има хора, наричани плетеница, при които участниците се залавят за ръце през един. Като цяло основните танцови движения при хората се извършват с крака, като при поясното и плетеничното захващане движението на ръцете е много ограничено.[1]

Веригата на хорото обикновено се движи от ляво надясно, като при някои хора може да има временни спирания или връщане наляво. Определени хора, най-често обредни, се наричат леви хора и се движат в обратна посока. Веригата на хорото може да е отворена или затворена, като отворените имат преден и заден край, в които обикновено се потставят опитни танцьори, които определят общата форма на хорото. В някои региони има и къси отворени хора, наричани хора на леса или на прът, които се играят в права линия, която се придвижва не по дължината си, а напречно назад и напред.[2]

По отношение на ритмиката хората могат да бъдат с еднакви стъпки, изпълнявани на музика с равноделен размер, или с прости и удължени стъпки, изпълнявани на неравноделна музика. Първата група включва най-често изпълняваните по-спокойни хора в размер   (рядко в  ), които нямат специално наименование. По-характерни са хората в неравноделен ритъм, които често имат повтарящи се наименования: пайдушко, костенско, криво, трижди троп, омер ага за  , дайчово, повърнато, напред-назад, лилино, болна Яна, тропливо, самоковско за  , хайдушко, паница, орханийско, крепко, ламба, криво за  , еленино за   и т.н.[3]

Български хора редактиране

Добруджанска фолклорна област
Северняшка фолклорна област
Шопска фолклорна област
Тракийска фолклорна област
Странджанска фолклорна област
Родопска фолклорна област
Македонска фолклорна област
Цяла България

Бележки редактиране

Цитирани източници

Външни препратки редактиране