Уикипедия

Райко Краус

германски праисторически археолог

Райко Краус (на немски: Raiko Krauß) е германски археолог, професор, специалист по праистория.

Райко Краус
Raiko Krauß
германски праисторически археолог
Райко Краус в Университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген
Райко Краус в Университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген
Роден
1973 г. (51 г.)
Националност Германия
Работилархеолог
Научна дейност
Областархеология
Работил вТюбингенски университет
Семейство
СъпругаАна-София Бриквел
Деца4

Биография редактиране

Райко Краус е роден през 1973 г. в Берлин-Фридрихсхайн в немско-българско семейство. Майка му е българка. През 1992 г. завършва гимназията „Георг Фридрих Хендел“ в Берлин-Фридрихсхайн. Като ученик в периода 1988 – 1990 г. под формата на стаж се занимава с античните колекции на държавните музеи на Берлин и участва в разкопки на Музея за праистория в Потсдам.

В рамките на цивилната си служба работи в спешното отделение на болница в Берлин.

През 1994 г. той започва висшето си образование по праистория и класическа археология в Хумболтовия университет в гр. Берлин[1]. Посещава курсовете по класическа филология, стара история и философия и лекции по сравнително, индогерманско езикознание в Свободния университет в Берлин.

През 1999 – 2000 работи като асистент в Центъра за културна техника „Херман фон Хелмхолц“ където категоризира научната колекция на института по праистория и ранна история[2] Участва в редица теренни археологически проучвания в Германия, България, Гърция, Италия, Румъния и Турция. През 2000 г. завършва висшето си образование към Хумболтовия университет в гр. Берлин с магистърска дипломна работа за халколитното селище при с. Дяково в долината на река Струма (България)[3].

През 2004 година защитава докторската си дисертацията на тема „Праисторията по долното течение на река Янтра“ в Свободния университет в Берлин под ръководството на Бернхард Хензел и Херман Парцингер[4]. В периода 2002 – 2004 е стипендиант на “Немската фондация за академични стипендии”. През 2004 работи за кратко към “Саксонската държавна служба по археология”. Получава едногодишна стипендия за пътуване на Немския археологически институт, която му позволява да обиколи праисторически и антични обекти в страните от Средиземноморския и Черноморския басейн.

През 2005 – 2008 е научен сътрудник към Евразийския отдел на Германския археологически институт, а през 2007 – 2008 е и асистент към Института за праисторическа археология на Свободния университет в Берлин. През зимния семестър 2008/2009 преподава и провежда научни изследвания в Института за праистория, ранна история и средновековна археология към Университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген. През 2014 Райко Краус успешно се хабилитира в същия университет с научния си труд „Динамика на неолитизацията в Югоизточна Европа. Начало на земеделието, скотовъдството и уседналия начин на живот“, след което получава разрешение да изнася лекции Venia Legendi по специалносттта Праистория Ранна история. От 2017 до 2022 година Райко Краус е стипендиант по програмата „Хайзенберг“ на Германското научноизследователско дружество. От ноември 2018 той е професор по праистория на Средна и Югоизточна Европа.

В полезрението на научната му дейност са епохите от мезолита до бронзовата епоха в Централна и Югоизточна Европа. Сред важните му научни проекти са: Раннонеолитното селище при Овчарово-Гората (България)[5], халколитните и раннобронзовите находки при Фойен-Газ (Румъния)[6], на многослойното праисторическо селище Букова Пуста IV (Румъния)[7] и с халколитния некропол край Варна (България)[8]. Във връзка с предполагаемо раннонеолитния ансамбъл от фигури от Белица (Сърбия) той успява да докаже, че част от тези артефакти са съвременен фалшификат[9], с което и частично потвърждава, че повдигнатото от негови сръбски колеги обвинения[10] са основателни.

В сътрудничество с Банатския музей в Тимишоара от 2018 година насам ръководи разкопките на раннонеолитното селище Мовила луи Дечов (Румъния)[11], a заедно с Провинциалната служба за опазване на паметниците на културата провеждан теренни проучвания на мезо-раннонеолитни обекти в Баден-Вюртемберг.

Във фокуса на преподавателскта и изследователска дейности е и т. нар. музикална археология[12] и мегалитите в Северна Африка[13].

Той е вице-президент на Германско-българското дружество и ченлен кореспондент на Германския археологически институт.

През 2015 е отличен с почетен плакет на общността Дудещи век (Румъния).

Избрана библиография редактиране

  • Dynamics of Neolithisation in South-eastern Europe. The Beginnings of Agriculture, Husbendry and Sedentary Life. Mitteilungen der Prähistorischen Kommission 93 (Wien 2023) ISBN 978-3-7001-8879-7
  • Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29, Habelt, Bonn 2014.
  • Die prähistorische Besiedlung am Unterlauf der Jantra vor dem Hintergrund der Kulturgeschichte Nordbulgariens. Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 20, Verlag Marie Leidorf, Rahden 2006.
  • Edited with Ernst Pernicka, René Kunze, Kalin Dimitrov and Petar Leshtakov: Prehistoric Mining and Metallurgy at the Southeast Bulgarian Black Sea Coast. RessourcenKulturen 12, Tübingen University Press 2020.
  • Edited with Jörg Bofinger and Bernhard Weninger: Quaternary International 560-561. Special Issue: Formation and Transformation of Early Neolithic Lifestyles in Europe. https://doi.org/10.1016/j.quaint.2020.05.015
  • Edited with Harald Floss: Southeast Europe before Neolithisation. Proceedings of the International Workshop within the Collaborative Research Centres SFB 1070 „RessourcenKulturen“, Schloss Hohentübingen, 9th of May 2014, Tübingen University Press 2016.
  • Edited with Martin Bartelheim and Barbara Horejs: Von Baden bis Troia. Ressourcennutzung, Metallurgie und Wissenstransfer. Eine Jubiläumsschrift für Ernst Pernicka Verlag Marie Leidorf, Rahden 2016.
  • Edited: Beginnings – New Research in the Appearance of the Neolithic between Northwest Anatolia and the Carpathian Basin. Menschen – Kulturen – Traditionen. Studien aus den Forschungsclustern des Deutschen Archäologischen Instituts 1, Verlag Marie Leidorf, Rahden 2011.

Семейство редактиране

Райко Краус има семейна връзка с България чрез майка си, която е родена в село Торос. Краус живее и работи в Тюбинген и Берлин. Той е женен за певицата и вокалния педагог Ана-София Бриквел и има четири деца.

Бележки редактиране

  1. ↑ Ср. Achim Leube: Raiko Krauß, geb. 1973. В: ders.: Prähistorie zwischen Kaiserreich und wiedervereinigtem Deutschland. 100 Jahre Ur- und Frühgeschichte an der Berliner Universität Unter den Linden. Habelt, Bonn 2010, ISBN 978-3-7749-3629-4, стр. 224f.
  2. ↑ Ср. Holger Grönwald, Gerson H. Leube, Raiko Krauß: Die Studiensammlung des Lehrstuhles für Ur- und Frühgeschichte der Humboldt-Universität zu Berlin. В: Archäologisches Nachrichtenblatt Bd. 6, 3/2001, стр. 258 – 267.
  3. ↑ Публикувано като: Raiko Krauß: Die prähistorische Siedlung beim Dorf Djakovo, Kr. Kjustendil (Bulgarien). Ein Beitrag zum Äneolithikum im Strumatal. В: Praehistorische Zeitschrift 76, 2001, стр. 129 – 170.
  4. ↑ Публикувано като: Raiko Krauß: Die prähistorische Besiedlung am Unterlauf der Jantra vor dem Hintergrund der Kulturgeschichte Nordbulgariens. Райко Краус: Праисторията по долното течение на р. Янтра на фона на културната история на Северна България. Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 20. Verlag Marie Leidorf, Rahden 2006, ISBN 3-89646-591-0.
  5. ↑ Raiko Krauß: Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29, Habelt, Bonn 2014.
  6. ↑ Raiko Krauß, Dan Ciobotaru: Daten zum Ende des Badener Keramikstils und dem Beginn der Frühbronzezeit aus Foeni-Gaz im rumänischen Banat. Mit Beiträgen zur absoluten Datierung und zu den bronzezeitlichen Tierknochen von B. Weninger und G. El Susi. В: Praehistorische Zeitschrift 88, 2013, стр. 38 – 113.
  7. ↑ Ср. 15. Sânnicolau Mare, jud. Timiș: Punct: Bucova Pusta IV. В: D. Mihai/R. Iosipescu/R. Șerban (изд.): Cronica Cercetărilor Arheologice din România 2015. Campania 2014 (Bucureşti 2015) стр. 41 – 43 и 44. Sânnicolau Mare, jud. Timiş. Punct: Bucova Pusta IV. В: I. Opriş/Z.K. Pinter/F.M. Popescu (Изд.): Cronica Cercetărilor Arheologice din România 2015. Campania 2015 (Bucureşti 2016) стр. 78 – 79.
  8. ↑ Напр.: Raiko Krauß, Vladimir Slavčev: Wen stellen die tönernen Gesichter im Gräberfeld von Varna I dar? В: Thomas Link, Dirk Schimmelpfennig (Изд.): Taphonomische Forschungen (nicht nur) zum Neolithikum. Fokus Jungsteinzeit. Berichte der AG Neolithikum 3 (Kerpen-Loogh 2012) стр. 237 – 256 и Raiko Krauß, Verena Leusch, Steve Zäuner: Zur frühesten Metallurgie in Europa − Untersuchungen des kupferzeitlichen Gräberfeldes von Varna. В: Bulgarien-Jahrbuch 2012, стр. 64 – 82 както и Raiko Krauß, Steve Zäuner, Ernst Pernicka: Statistical and Anthropological Analysis of the Varna Necropolis. В: Harald Meller, Roberto Risch, Ernst Pernicka (Изд.): Metalle der Macht – Frühes Gold und Silber. 6. Mitteldeutscher Archäologentag vom 17. bis 19. Oktober 2013 in Halle (Saale). Tagungen des Landesmuseums für Vorgeschichte Halle 11/II (Halle 2014) стр. 371 – 387.
  9. ↑ www.ufg.uni-tuebingen.de, архив на оригинала от 7 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171107022815/http://www.ufg.uni-tuebingen.de/juengere-urgeschichte/forschungsprojekte/abgeschlossene-forschungsprojekte/belica.html, посетен на 24 ноември 2017 
  10. ↑ Dragana Antonovic, Slaviša Peric, O neolitskoj autenticnosti nalaza iz Belice. В: Starinar 62, 2012, стр. 257 – 268.
  11. ↑ Dudeștii Vechi, jud. Timiș, Punct: Movila lui Deciov. Cronica Cercetărilor Arheologice din România Campania 2018, a LIII-a sesiune naţională de rapoarte arheologice Muzeul Naţional Brukenthal, Sibiu 13-15, septembrie 2019 (Bucureşti 2019) 55-56. // .
  12. ↑ www.ufg.uni-tuebingen.de, архив на оригинала от 7 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171107010437/http://www.ufg.uni-tuebingen.de/juengere-urgeschichte/mitarbeiter/nach-funktion/krauss-raiko-pd-dr/lehrverzeichnis.html, посетен на 24 ноември 2017 
  13. ↑ Raiko Krauß: Wie alt sind die nordafrikanischen Megalithen? В: H.-J. Beier et al. (Изд.), Neolithische Monumente und neolithische Gesellschaften. Varia neolithica VI. Beiträge zur Ur- und Frühgeschichte Mitteleuropas 56 (Langenweißbach 2009) стр. 153 – 159 и Raiko Krauß: Die frühgeschichtlichen Megalithgräber Tunesiens. В: Zeitschrift für Archäologie außereuropäischer Kulturen 2, 2007, стр. 163 – 181.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Райко_Краус&oldid=12081442“.