Рихард Заринш
Проф. Рихард Карлис Валдемар Заринш (на латвийски: Rihards Zariņš) е латвийски и руски художник (график), графичен дизайнер, етнограф и популяризатор на латвийското народно изкуство. Автор е на банкноти на Руската империя и първите революционни марки на Съветска Русия, както и на герба (1921 г.), банкнотите и монетите на Латвия, създател на многобройни латвийски и руски пощенски марки. Той е основоположник на изкуството на офорта, литографията и приложната графика в Латвия.[1]
Рихард Заринш | |
латвийски художник-миниатюрист, преподавател, етнограф | |
Рождено име | Рихард Карлис Валдемар Заринш |
---|---|
Роден |
Киегели, Латвия |
Починал |
Рига, Латвия |
Националност | латвиец |
Академия | Санкт-Петербургска държавна художествено-промишлена академия „А. Л. Штиглиц“ |
Василий Мате | |
Направление | офорт, литография, графика |
Професия | художник миниатюрист, преподавател в Латвийската художествена академия |
Известни творби | герб, банкноти и монети на Латвия, най-добра руска марка на столетието „Свети Георги Победоносец“ |
Награди | орден „Три звезди“ ІІІ степен, шведския „Орден на Васа“ |
Рихард Заринш в Общомедия |
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Рихард Заринш е роден на 27 юни 1869 г. в Киегели, Волмарски окръг на Лифландска губерния в Латвия. Баща му е латвиец, управляващ Киегелското имение, а майка му е германка. Няколко години след раждането му семейството се премества в град Лигатне в северните части на страната, където баща му започва работа във фабрика за хартия. Там малкият Рихард тръгва на училище и там преминава детството му. Баща му забелязва, че синът му обича да рисува и го подтиква да продължава с това занимание.[1][2]
През 1877 г. семейството отново се премества, този път в околностите на Грива, по онова време селище, близо до град Двинск (днес Даугавпилс). Там баща му започва работа като управител на друго имение. През 1886 г. 18-годишният Рихард завършва с отличие Гривското немско училище и заминава за Санкт Петербург. Става студент в Централното техническо-художествено училище на барон А.Л. Щиглиц (днес Санктпетербургска държавна художествено-промишлена академия „А. Л. Штиглиц“). Отначало специализира ксилография, а по-късно се прехвърля при майстора на репродукционна графика Василий Мате, при когото изучава офорт. Още тогава Заринш започва да събира и обобщава материали за латвийските народни орнаменти. По-късно това увлечение е сред главните му занимания през годините. Постъпва в младежкия клуб „Рукис“, в който участват латвийци, учещи в Петербург.[2]
През 1895 г. Заринш завършва училището в класа по дърворезба и офорт и получава стипендия за обучение в чужбина. В продължение на 3 години, до 1899 г., се обучава при големи майстори в Берлин, Мюнхен, Париж и Виена.[2] В Мюнхен изучава гравюра и литография в частните ателиета на А. Цик, Рудолф фон Зайтц и М. Дазио. Във Виена учи офорт в ателието на В. Унгер, след което заминава за Париж и Рим.[1]
В австрийската столица се запознава с шведската студентка по пеене Ева Сундблад, на която посвещава своя първи екслибрис, създаден през 1897 г. По-късно се оженва за нея и в семейството се раждат 4 деца.[2]
Русия редактиране
След завръщането си в Петербург през 1899 година започва работа като художник в Руската държавна типография. По-късно става неин ръководител и заема тази длъжност до 1919 г. Рисува скици за банкноти, монети, ценни книжа, плакати, дипломи, поздравителни картички, пощенски марки и други. Негово дело са сериите пощенски марки с портрети на членове на царската династия Романови (1913), „За вдовици и сираци“ (1914), недовършената „Освобождение на Русия“ (1918) и други.[2]
Едновременно с основната си работа Заринш участва в изложби на латвийските художници, прави илюстрации за пресата и книги, събира етнографски материали.[2] От 1912 г. работи като преподавател във Висшите художествени ателиета в Рига.[1]
Латвия редактиране
През 1919 г. се завръща в Латвия, където става управител на създадената малко преди това печатница за държавни ценни книжа и изпълнява тези функции до 1933 г. Създава графичния дизайн на националните ценни книжа, на латвийската парична единица лат и нейното подразделение сантим, на пощенски марки и дипломи.[2] През същата година Висшите ателиета са преобразувани в Латвийска художествена академия, в която Заринш създава ателие по графика, ръководи катедра и през 1934 г. получава званието професор.[1] Освен това преподава етнография и латвийски орнамент до 1932 г. Работи като преподавател в академията до 1938 г.[2]
През 1926 г. Заринш е награден с ордена „Три звезди“ трета степен и шведския „Орден на Васа“. Оригинални графики на художника се намират в Латвийския национален художествен музей, Музея на Дружеството на художниците в Рига, Държавния руски музей, Музея на Художествената академия в Санкт Петербург, а също и в частни колекции.[2]
Рихард Заринш умира на 21 април 1939 г. в Рига. Погребан е в гробището Meža kapi (Межа капи, Горското гробище).[2]
Творчество редактиране
Художникът се занимава още с кавалетна графика и полага основите на екслибриса в латвийската графика, като създава около 75 образеца.[1] Автор е на корицата на първия том на първото издание на „Латвийски дайни“. Създава офорти, литографии, рекламни плакати, илюстрира приказки, рисува карикатури и акварели. Разработва сборника „Латвийски орнаменти“ в три тома, който има голямо значение за изучаване на приложното изкуство на латвийците. Сред важните му творби е цикълът офорти „За какво шуми латвийската гора“, създаден на основата на латвийски предания.[2]
Пощенски марки редактиране
Заринш създава рисунки за много руски пощенски марки, между които е благотворителната серия от 1905 г. „За сираците на войниците от действащата армия“. Той е автор на 3 марки от тази серия – с номинал 5, 7 и 10 копейки. Автор е и на стандартните марки от 1906 г. с номинал 5 и 10 рубли, както и на няколко серии марки, издадени в периода 1909 – 1911 г.[1]
Заедно с Иван Билибин и Евгений Лансере участва в създаването на юбилейна серия, посветена на 300-годишнината на династия Романови. Той е автор на пет от тези марки – с номинал 2, 3, 10, 20 копейки и 5 рубли. Създава изображенията и на първото издание на серията „В полза на войниците и техните семейства“, издадена през 1914 г. На следващата година се пускат в употреба допълнителни бройки от тази серия.[1]
През 1922 г. ескизите, с които художникът участва в конкурс през 1914 г., са използвани за отпечатване на благотворителни марки „В помощ на населението, пострадало от провала на реколтата“. Орнаментна рамка, по ескиз на Заринш, е ползвана за пуснатата в употреба марка „Първа година от смъртта на Ленин“.[1]
Заринш става автор и на първата революционна марка на Съветска Русия – „Освободена Русия“, известна също като „Ръка с меч, разрязваща верига“. Негово дело са и марките на първите, пуснати в обращение пропагандаторски марки в Беларуската народна република.[1]
През февруари 2001 г. в Издателско-търговския център „Марка“ е проведен конкурс „Десетте най-добри руски марки за ХХ век“, в който вземат участие филателисти от 48 региона на Русия. За най-добра марка на столетието е призната марката на Заринш „Свети Георги Победоносец“ от серията „В полза на войниците и техните семейства“, пусната в обращение през 1914 г.[1][2]
-
Марка на Руската империя (1906)
-
„В полза на войниците и техните семейства“. Номинал 1+1 копейки (1914)
-
„В полза на войниците и техните семейства“ – „Св. Георги Победоносец“ (1014)
-
„В полза на гладуващите“, номинал 70 копейки (1922)
-
„За гладуващите“. Без номинал, но с цена 25 рубли
-
Орнаменталната рамка на марката „Първа година от смъртта на Ленин“
-
Зелма Брауер, изобразена от Заринш на поредица от латвийски банкноти и марки
-
1918 г.
-
Убиец на дракони (1919)
-
1920 г.
-
Първата латвийска марка за въздушна поща (1921)
-
Първата служебна марка на Латвия (1926)
Парични знаци редактиране
На Заринш принадлежи дизайнът на много руски и латвийски банкноти, както и на няколко латвийски монети. Докато работи в Петербург, изработва скиците и оформлението на руските парични знаци от 1, 3, 5, 10, 25 рубли и по една от страните на 100 и 500 рубли.[1]
Най-голямото му постижение в сферата на банкноти и монети е латвийската монета с номинал 4 лата, изработена в стила на националния романтизъм. Сред народа тази монета е наричана „Милда“. Заедно с Вилис Круминиш създава изображението на герба на Латвийската република.[2]
-
Аверс на банкнота от 250 рубли на Временното руско правителство (1917)
-
Диверс на банкнота от 250 рубли на Временното руско правителство (1917)
-
Банкнота от 250 рубли на Временното руско правителство, с двуглав орел и свастика (1917)
-
Аверс на монета от 5 лата (1931)
-
Диверс на монета от 5 лата (1931)
Етнография редактиране
Заринш обикаля цяла Латвия, за да събира образци от латвийските народни орнаменти. По поръчка на етнографския отдел към Руския музей събира колекция от дрехи, украшения, премети на бита и културата. В търсене на интересни образци обикаля обстойно латвийските историко-културна област Видземе и съвременната административна единица Курземе в рамките на Рига. Рихард Заринш се приема като основател на събирателството на етнографски предмети в Латвия.[1]
Заедно с латвийския художник Юлий Мадерниекс организира първите частни художествени школи и курсове, менажира художествено-занаятчийски изложби, инициира създаването на колекция от изделия на народното изкуство в музеите на Латвия.[1]
Памет редактиране
В гривското училище, където като дете се обучава художникът, е поставена паметна плоча, а в училищния музей е организирана експозиция, посветена на художника.[2]
В знак на признание за заслугите на Рихард Заринш и във връзка със 100-годишнината от рождението му е представена паметна изложба в Рига и е издаден каталог през 1969 г.[1]