Специален ядрен фугас

Специален ядрен фугас (на английски: Special Atomic Demolition Munition, SADM) е ядрено устройство, ядрени или термоядрени заряди, заложени в грунта, във вътрешността на някакъв обект или под вода. Тяхното използване се предвижда с цел създаване на зони на разрушение, срутвания, пожари, наводнения и радиоактивно заразяване на местности, нанесяне на удари по живата сила и техниката на противника. Могат да се поставят предварително или непосредствено по време на бойните действия. Детонацията на ядрените фугаси се осъществява чрез кабел, радиокоманда или автоматично.

Контейнер H-912 за пренос на SADM

Компонентите на ядрения фугас Medium Atomic Demolition Munition, произвеждан в САЩ от 1965 до 1986 г. От ляво надясно: контейнер, бойна част, детонатор. Мощност на заряда от 1 до 15 кт. Тегло – под 200 kg.

Изпитания от 1958 г. на ядрената бойна част XW-54 с мощност 6 кт.

Ядрената мина (собствено SADM), за разлика от по-тежкия ядрен фугас (MADM), се произвежда в ръчно преносимо изпълнение (раница), носена от един или двама войника. Тези заряди са конструирани и за десант в специални контейнери в съпровождение на парашутисти.

Такива устройства са разработвани в СССР и в САЩ (през 1960-те за ВМС и морската пехота), но никога не са използвани. Опити за разработване на ядрен фугас са предприемани и във Великобритания (Blue Peacock).

По инициатива на ръководствата на Русия и САЩ диверсионните ядрени мини и на двете страни са утилизирани. Последните от тях – руските РА115 – са свалени от въоръжение през 1998 г. За наличието на подобни ядрени боеприпаси в други страни е неизвестно. Упоменати са в книгата „Няма втори шанс“.

САЩ

САЩ имат в номенклатурата си ядрените фугаси М31, М59, Т4, ХМ113, М167, М172 и М175 с тротилов еквивалент от 0,5 до 70 кт, обединени под общата абревиатура ADM – Atomic Demolition Munition (атомен фугасен боеприпас). Устройствата са с тегло от 159 до 770 kg. Първия и най-тежък от тях, М59, е приет на въоръжение 1953 г. За минирането с ядрени фугаси войските на САЩ в Европа имат специални сапьорни подразделения – към тех се отнасят, например, 567-ата инженерна рота. Такъв тип фугаси се предполагало да бъдат поставяни на пътя на възможното движение на съветските войски и около важни инфраструктурни объекти, главно, на територията на ФРГ. Местата на залагането на ядрените фугаси за предварително подготвени и представляват, като правило, бетонна шахта с дълбочина няколко метра. Дали в тях наистина са били поставени ядрените заряди, или шахтите са били празни, и се предполагало да бъдат поставени само в случай на изостряне на ситуацията – не е известно.

Има разработени няколко типа леки ядрени боеприпаси, най-разпространения от тях е W54, койтор представлява цилиндър с диаметър 40 sm и височина 60 sm и тегло 68 kg. Той има регулируема мощност на взрива от 10 тона до 1 килотон в тротилов еквивалент. 300 единици SADM има на въоръжение в САЩ до 1989 г. Подобни боезаряди са разработвани и били на въоръжение в армията на САЩ:

• 1964 – 1990 година – M-159 Mod. 1 SADM. Мощност 10 тона. Общо тегло на мината 68 kg.
• 1965 – 1990 година – M-159 Mod. 2 SADM. Мощност 250 тона. Общо тегло на мината 68 kg.
• 1966 – 1990 година – M-159 Mod. 3 SADM. Мощност 350 тона. Общо тегло на мината 68 kg.
• 1967 – 1990 година – M-159 Mod. 4 SADM. Мощност 450 тона. Общо тегло на мината 68 kg.

Предназначени са за унищожаването на ключови обекти (заводи, фабрики, електростанции, мостове и т.н.) и сдържане на настъпващи войски (радиационно заразяване на местността, създаване на обширни зони с взривни заграждения) на Съветския съюз при началото на вероятна война на НАТО със СССР в Европа. Предполагало се, че лекия фугас ще се доставя с парашутисти, в групи от двама души, единия от които ще пренася и поставя фугаса, а втория го прикрива и му помага. Използването на SADM се предполага да бъде на първо място там, където има възможност за бързо евакуиране на бойците. Отработвана е и следната тактика: парашутистите поставят фугаса, отплуват в открито море, където се качват на борда на подводница, бърз кораб или въздухоплавателен съд.

Съветски съюз

В Съветския съюз на въоръжение на частите със специално предназначение на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб има специалните ядрени мини РА41, РА47, РА97 и РА115, произвеждани от 1967 до 1993 година.

Също е известна т.нар. „ядрена раница“ (РЯ-6) с тегло 25 килограма и мощност до 1 килотон в тротилов еквивалент.

Специализирани взводове за разузнаване и унищожаване на ядрени фугаси се появяват в щатовете на инженерно-сапьорните батальони на съветските танкови дивизии, дислоцирани на териториите на страните участници във Варшавския договор от 1972 г. Личния състав на взводовете знае устройството на тези фугаси и разолага със специално оборудване за откриването и тяхното обезвреждане.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Специальный ядерный фугас“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​