Черчиз Топули
Черчиз Топули (на албански: Çerçiz Topulli) е албански революционер, виден деец на Албанското възраждане.[1]
| Черчиз Топули Çerçiz Topulli | |
| албнски революционер | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Черчиз Топули в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в Аргирокастро на 20 септември 1880 година. По-малък брат е на видния албански националистически деец Байо Топули.[1]
През пролетта на 1907 година в София формира чета,[1] към която се присъединява Михал Грамено, който по-късно оставя живо описание на дейността на четата.[2] Целта на Топули е да обикаля селата в Южна Албания[3] и да се опитва да насажда албанизма срещу турчеенето и гъркоманията.[4][1][2] По думите на Черчиз Топули: „Ние отиваме с пушка в ръка в планините, за да търсим свобода, справедливост, цивилизация и прогрес за всички... да изхвърлим гнилата Турция от нашето скъпо отечество“.[5] Във време, в което религията в албанските земи до голяма степен е и национална ориентация, Топули се опитва да подчини религиозните различия на националното единство: „Всеки мохамеданин е длъжен да умре за християнин, защото той е кръв от кръвта му; по същия начин всеки християнин трябва да се жертва за мохамеданин, който е от неговата кръв“.[5] През май 1907 година от Бриндизи четата от 9 души пристига във Вльора и навлиза в страната, за да подготви почвата за масово въстание на следната 1908 година.[1]
Вътрешната македоно-одринска революционна организация решава да осъществи контакт с албанското революционно движение в Корчанско и войводата Петър Христов Германчето се среща с Михал Грамено в преспанското село Гражден. На 20 септември 1907 година 9 албански делегати пристигат в костурското село Косинец. За 7 – 8 дни съвещание присъстват общо 55 души, като от албанска страна са Черчиз Топули, Якуб бей от Тишина, Грамено и още 6-има, а от българска – войводите Пандо Сидов, Христо Цветков, Кузо Блатски и други. Албанските делегати гостуват по покана на Христо Руков в дома му, където прави фотографии с тях.[6]
На 25 февруари 1908 година четата на Топули убива командира на жандармерията в Аргирокастро и след това 5 четници бягат в Машкулора. На 5 март там са обградени от 150 турски войници. Албанските четници успяват да държат войската на разстояние от изгрев до залез,[1] след което 4 души от четата успяват да се спасят.[7][8] Сражението по-късно е възпято в албански народни песни.[1][9]
През юли 1908 година Топули се опитва да овладее Корча,[1] но е отблъснат от османски войски.[10]
След Младотурската революция през юли 1908 година, Топули се легализира, организира националистически клубове и подпомага откриването на албански училища.[10]
Убит е от черногорски части в долината Фуша е Щоит край Шкодра.[10]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з Elsie, Robert. Historical Dictionary of Albania. Lanham, Toronto, Plymouth, UK, The Scarecrow Press, Inc., 2010. с. 449.
- ↑ а б Jacques, Edwin E. The Albanians: An Ethnic History from Prehistoric Times to the Present. Hefferson, North Carolina and London, McFarland & Company, Inc., 1995. ISBN 0-89950-932-0. с. 263.
- ↑ Skendi, Stavro. The Albanian national awakening, 1878 – 1912. Princeton University Press, 1967. с. 207, 211, 421. Посетен на 3 юни 2010.
- ↑ Jacques, Edwin. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland & Company, 1995. ISBN 0899509320. с. 313 – 317, 348. Посетен на 3 юни 2010.
- ↑ а б Jacques, Edwin E. The Albanians: An Ethnic History from Prehistoric Times to the Present. Hefferson, North Carolina and London, McFarland & Company, Inc., 1995. ISBN 0-89950-932-0. с. 262.
- ↑ Александрова, Елена. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония, в „Македонски преглед“, 4, 2007, стр. 147.
- ↑ Jacques, Edwin. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland & Company, 1995. ISBN 0899509320. с. 263 – 264. Посетен на 3 юни 2010.
- ↑ Jacques, Edwin E. The Albanians: An Ethnic History from Prehistoric Times to the Present. Hefferson, North Carolina and London, McFarland & Company, Inc., 1995. ISBN 0-89950-932-0. с. 264.
- ↑ Haid, Gerlinde, Ardian Ahmedaja, eds. European Voices I: Multipart Singing in the Balkans and the Mediterranean. Wien, Köln, Weimar, Böhlau Verlag, 2008. ISBN 978-3-205-78090-8. с. 219.
- ↑ а б в Elsie, Robert. Historical Dictionary of Albania. Lanham, Toronto, Plymouth, UK, The Scarecrow Press, Inc., 2010. с. 450.