Абсолвентът
Абсолвентът (на английски: The Graduate) е американски игрален филм – психологическа драма[4], излязъл на екрана през 1967 г. Кинолентата засяга теми като бунта на младото поколение през 60-те, сексуалната революция и несигурността в бъдещето. Филмът изиграва ролята на трамплин за кариерата на Дъстин Хофман и затвърждава позицията на режисьора Майк Никълс, който получава „Оскар“ за режисура.[5][6] Сценарият е базиран на новелата „Абсолвентът“ на Чарлс Уеб, който я написва малко след собственото си дипломиране от колежа Уилямс.
Абсолвентът | |
The Graduate | |
Режисьори | Майк Никълс |
---|---|
Продуценти | Джозеф Е. Ливайн Лорънс Търман |
Сценаристи | Калдър Уилингъм Бък Хенри[1] |
В ролите | Дъстин Хофман Ан Банкрофт Катрин Рос Уилям Дениълс |
Музика | Дейв Грусин Пол Саймън |
Оператор | Робърт Съртис |
Монтаж | Сам О'Стийн |
Филмово студио | Mike Nichols/Lawrence Turman Productions |
Разпространител | Embassy Pictures United Artists |
Жанр | Психологическа драма |
Премиера | 21 декември 1967 [2] (Германия) |
Времетраене | 105 минути [3] |
Страна | САЩ |
Език | английски |
Бюджет | $ 3 000 000 |
Приходи | $ 104 900 000 |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Абсолвентът в Общомедия |
Завършилият колеж Бенджамин Брадок (Хофман) започва объркваща афера с г-жа Робинсън (Ан Банкрофт) – съпруга на бизнес партньор на баща му. Нещата за него се усложняват още повече, когато се влюбва в дъщерята на семейство Робинсън – Илейн (Катрин Рос).[7]
„Абсолвентът“ е сред основните заглавия на 40-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 7 категории, включително за най-добър филм. Статуетка печели само Майк Никълс. Произведението печели множество награди „Златен глобус“, сред които за най-добра комедия, най-добър режисьор и най-добра актриса за изпълнението на Ан Банкрофт.[5]
Музиката към филма става популярна, най-вече песента на Пол Саймън – „Мисис Робинсън“. През 1996 година „Абсолвентът“ е обявен за национално културно богатство на САЩ. Списание Empire поставя филма сред първите 100 в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.[8]
Сюжет
редактиранеБенджамин Брадок е объркан и неуверен 21-годишен младеж от заможно семейство. Току-що е завършил висшето си образование в западен колеж с отличен успех и очакванията на родителите към него са големи. Той обаче вижда бъдещето си несигурно, особено когато не желае да има нищо общо с пътя на търговски бизнес, следван от родителите му и техните приятели.
Бен се завръща в родния си дом в Лос Анджелис, където му е устроено парти по случай „завръщането му в къщи“. Посрещнат е от родители и близки, които го разпитват за бъдещите му планове и дават съвети какво да прави оттук нататък. На събирането присъстват бизнес партньорът на баща му (Уилям Дениълс) г-н Робинсън (Мъри Хамилтън) и съпругата му – красивата и сексапилна г-жа Робинсън. Скучаещата жена моли Бен да я закара вкъщи. Там тя се опитва да съблазни неопитния младеж. Нейната настойчивост в крайна сметка слага началото на любовна афера между двамата, която младежът се опитва да прикрие от всички. Любовниците започват да се срещат редовно в една хотелска стая. Сексуалната връзка обаче още повече обърква младия мъж. Нападателната г-жа Робинсън иска само секс, докато Бен търси близост.
Още докато трае връзката им, от Бъркли, където учи, се завръща Илейн – дъщерята на семейство Робинсън. Бенджамин е предупреден изрично от г-жа Робинсън да седи настрани от момичето. Баща му обаче го подтиква да изведе Илейн на среща. Между двамата млади постепенно се пораждат близки чувства, прерастващи в любов. Това събужда ревност у майката и тя казва на дъщеря си, че Бенджамин я е изнасилил. Младото момиче е отвратено от Бен и решава да се върне в Бъркли, за да продължи образованието си. По-нататък дъщерята научава истинската история между майка си и нейния възлюбен.
Г-н Робинсън, вече узнал за изневярата на съпругата си, се опитва да научи цялата истина. След спречкване с Бен г-н Робинсън ускорява заплануваната сватба между Илейн и Карл Смит (Браян Ейвъри) – богато момче, учещо хирургия. Бенджамин, след отчаяно търсене, обаче прекъсва сватбата, въпреки че младоженците вече са се заклели във вярност пред свещеника. Пред смаяните гости Бен отвлича младоженката и я отвежда със себе си.[9]
В ролите
редактиранеАктьор | Роля |
---|---|
Дъстин Хофман | Бенджамин Брадок – абсолвентът |
Ан Банкрофт | Мисис Робинсън |
Катрин Рос | Илейн Робинсън |
Уилям Дениълс | Мистър Брадок |
Мъри Хамилтън | Мистър Робинсън |
Елизабет Уилсън | Мисис Брадок |
Бък Хенри | Рецепционист |
Браян Ейвъри | Карл Смит |
Норман Фел | Мистър МакКлиъри[10] |
Създаване и производство
редактиранеНамиране на продуценти и режисьори
редактиранеНа 30 октомври 1963 г. продуцента Уорънс Търман попада на рецензия в „Ню Йорк Таймс“ на критика Орвил Прескот относно първия роман на Чарлз Уеб „Абсолвентът“. Прескот критикува творбата заради недостоверността ѝ. Търман обаче харесва недодялания характер на главния персонаж – Бенджамин Брадок, в който вижда прилика със себе си. 36-годишният продуцент описва себе си като аутсайдер (въпреки няколкото филма зад гърба си) и решава да откупи правата за филмирането на книгата със собствени средства. Това му струва само $ 1000, понеже никой не наддава за неизвестния роман.
Търман се обръща към друг аутсайдер на киноиндустрията – бродуейския режисьор Майк Никълс. По това време Никълс успешно режисира Робърт Редфорд и Елизабет Ашли в пиесата на Нийл Саймън „Боса в парка“ и е познат на публиката от комедийния дует „Никълс и Мей“. Младият продуцент харесва острия и социално ангажиран хумор на бродуейския режисьор. Двамата се срещат в Ню Йорк, за да обсъдят идеята. Търман признава, че няма никакви пари, нито студио. Предлага на Никълс да направят проект заедно и да делят след това печалбата 50/50.
Следващите близо две години Търман получава откази от всяко голямо студио. Никой не намира книгата на Уеб за смешна, а името на Майк Никълс не говори на нищо на големите продуценти. С времето обаче известността на бродуейския режисьор расте. Той прави още няколко хита на театралната сцена, след които е избран от Елизабет Тейлър да я режисира във филмовата версия на „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ – една от най-скандалните бродуейски пиеси. Филмът се превръща в един от най-противоречивите хитове на 1966 г. и Тейлър печели втора награда „Оскар“ за изпълнението си.
Джоузеф Е. Ливайн е познат със своята мощна рекламна кампания, която и от нискокачествен филм прави световен хит, печелещ много пари. Компанията му се казва „Емабаси Пикчърс“ и от нея са излезли няколко филмови хита. Търман се добира до успешния бизнесмен и въпреки че Ливайн не докосва книгата, той е впечатлен от Майк Никълс. Търман дава дума на мастития продуцент, че може да направи филм за милион долара. Джоузеф Е. Ливайн се съгласява.
Създаване на сценария
редактиранеФевруари 1965 г., една година след откупуване правата за книгата, Търман наема Калдър Уилингъм – писател, познат с острия си, стигащ често до сексуални откровения, хумор. Той открито не харесва романа и започва работа над него под предлог, че ако не хареса версията му, ще наемат друг човек, стига да не е Чарлз Уеб.
Крайния продукт на Уилингъм е вулгарен сценарий, включващ дори няколко секс сцени: както между мъж и жена, така и хомосексуални. Продуктът не се харесва на Търман и Никълс. Последният предлага да наемат един млад комик и редактор, Бък Хенри, който да внесе по-светъл тон в киноисторията.
Хенри, който не се е занимавал като сценарист преди, е впечатлен от историята и книгата. По това време той работи в телевизионния сериал „Мисли умно“, а през нощта пише сценария за „Абсолвентът“. Негова е заслугата за хапливия хумор в лентата. Хенри измисля една от най-запомнящите се и забавни сцени във филма, а именно сцената, в която г-н Макгиъри споделя целия си бизнес опит с Бенджамин с една дума: „пластмаса“.
Никълс е далеч по-доволен от варианта на Хенри. Едва щом Бък завършва адаптацията, разбира, че съществува и друг сценарий. Той е споменат във финалните надписи заедно с Уилънгъм. Младият сценарист обаче не обръща внимание, тъй като му е платено за труда.
Избиране на актьорския състав
редактиранеОще преди Търман да наеме Никълс, той прави списък с актьори, подходящи да изиграят главния персонаж Бенджамин Брадок. Чарлз Уеб е русокос, строен – типичен представител на белите англосаксонски протестанти (W.A.S.P.) Според Бък Хенри Бен е южен тип и изглежда точно по този начин.
Никълс споделя, че за ролята на Брадок интервюира стотици, дори хиляди кандидати. Обсъжда ролята с приятеля си Робърт Редфорд, който настоява, че може да я изиграе, но за Никълс бъдещият сексимвол не е подходящ за типа „загубеняк“. Много хора обаче смятат, че точно Редфорд е точния човек за този персонаж-загубеняк. Включително и младият театрален актьор Дъстин Хофман, който е постигнал първия си успех със спечелването на наградата „Оби“. Хофман е еврейско момче, почти навлязло в 30-те, и смята, че е далеч от образа на калифорниец, току-що завършил висшето си образование. Никълс обаче настоява по телефона, след като младият актьор прочита книгата, че Бен може да е евреин някъде дълбоко вътре в себе си.
По това време Дъстин Хофман играе в извънбродуейската постановка „Ех?“. Взима си три дена почивка и отлита за Лос Анджелес, за да бъде прослушан за ролята. Спомня си, че преди самото прослушване е бил страшно притеснен. Цяла нощ е прекарал на летището, наизустявайки репликите. На другата сутрин се среща с Майк Никълс, който се опитва да го успокои.
С режисьора има и друг кандидат за прослушване – Катерин Рос. Тя е калифорнийка на 24 години, направила своя дебют в киното през 1965 г. Френската актриса Симон Синьорет е препоръчала младата актриса на Никълс. Външния вид на Рос още повече притеснява дребното и кестеняво еврейско момче. Хофман смята, че ще изглежда нелепо на екрана до толкова красива жена.
И двамата актьори са притеснени на прослушването. То отнема няколко часа, които Дъстин Хофман едва изтрайва, нетърпелив да се прибере в Ню Йорк. След известно време младият актьор се обажда на Никълс, накаран от агента си, за да разбере дали е одобрен за ролята. Режисьорът, след дълга пауза, казва думите, които завинаги променят кариерата на неизвестния театрален изпълнител: „Ами, получаваш ролята“.
Популярност
редактиранеПредимно широкият интерес на младата публика осигурява на филма огромна популярност. Някои го считат дори за началото на нова кино ера в Холивуд. Финалната сцена, в която Бен и Илейн бягат от сватбата, е една от най-запомнящите се в кино историята. Филмът е символ на младежкия бунт срещу фалшивите морални норми на американското общество (в частност богатата прослойка) – тема, актуална през 60-те години за младите кръгове в САЩ.[11]
В полската кино енциклопедия „Video ’90“ (излязла на българския пазар под заглавието „Енциклопедия за кино, видео и телевизионни филми“) филмът е оценен с четири звезди, което го класифицира като „толкова добър или известен, че е задължително да го гледате“. [12]
Музика
редактиранеВ духа на 60-те саундтракът на филма бележи участието няколко песни на известния фолк рок дует Саймън и Гарфънкъл: Mrs. Robinson, The Sound of Silence и Scarborough Fair.[13]
Видео, DVD и Blu-ray
редактиранеДивиди изданието излиза 19 юни 2001 г.[14]
Награди и номинации
редактиранеНагради на Американската Филмова Академия „Оскар“[5]
- Награда за най-добър режисьор за Майк Никълс
- Номинация за най-добър филм
- Номинация за най-добър актьор в главна роля за Дъстин Хофман
- Номинация за най-добра актриса в главна роля за Ан Банкрофт
- Номинация за най-добра актриса в поддържаща роля за Катрин Рос
- Номинация за кинематография за Робърт Съртийс
- Номинация за най-добър адаптиран сценарий за Калдър Уилингъм и Бък Хенри
Награди „Златен глобус“[5]
- Награда за най-добър филм
- Награда за най-добър режисьор за Майк Никълс
- Награда за най-добра актриса в главна роля за Ан Банкрофт
- Номинация за най-добър актьор в главна роля за Дъстин Хофман
- Номинация за най-добър адаптиран сценарий за Калдър Уилингъм и Бък Хенри
Музикални награди „Грами“[5]
- Награда за филмова музика за Дейв Грусин и Пол Саймън
Източници
редактиране- Slawomir Polak, Roman Poznanski, Andrei Skarus, Tadeusz Szudrawski (1989) Video ’90 – Comfort – Oficyna Widawnicza, Warczawa
- Александър Александров, Стефан Власков, Димитър Новачков (1982) В света на киното, Том 3, Илюстрован справочник в три тома. „Народна просвета“, София
- Брошура и обложка от DVD №4 от колекция „Звездно кино“ на „Дневен Труд“.
Бележки и препратки
редактиране- ↑ Във „В света на киното, Том 3“ са отбелязани като Колдън Уилънгтън и Бърт Хенри
- ↑ На 21 декември се състои премиерата му в Лос Анджелис и Ню Йорк, а за цялата страна е на 22 декември.
- ↑ THE GRADUATE в Британският съвет за филмова класификация дава точно време 105 минути и 19 секунди. 105-те минути са подкрепени от „Енциклопедия за Кино, Видео и Телевизионни филми“ и сайтовете filmitena.com и filmibg.com Архив на оригинала от 2014-03-31 в Wayback Machine.. В imdb.com, rottentomatoes.com и movo.bg Архив на оригинала от 2014-03-31 в Wayback Machine. е посочено 106 минути. Брошурата на филма от DVD колекцията на „Дневен Труд“ го отчита 102-минутен. Сайта cinefish.bg – 108 минути
- ↑ Рецензия в cinefish.bg Рецензия в filmitena.com Рецензия в movo.bg Архив на оригинала от 2014-03-31 в Wayback Machine.. В някои източници като брошурата към дивидито на „Дневен Труд“ и рецензиите в tvtv.bg и blvd[неработеща препратка] посочват филма само като „романтична драма“. Комедийната част по-скоро се изразява в сатира към богатото американско съсловие.
- ↑ а б в г д IMDB – списък награди
- ↑ Награди „Оскар“ (40-а церемония) (официален сайт) // Архивиран от оригинала на 2014-10-01. Посетен на 2013-01-05.
- ↑ Анотацията е свободно преведена на български език от тази в imdb.com
- ↑ Empire – Топ 500
- ↑ Сюжетът е обединен от рецензиите на филма в „Енциклопедия за кино, видео и телевизионни филми“, „В света на киното, Том 3, Илюстрован справочник в три тома“ и брошурата към дивидито на „Дневен Труд“ от колекцията „Златно кино“. Взети са сюжетни линни от главните обобщения писани от Zac Abrams, garykmcd, Huggo, alfiehitchie в imdb.com. Също и рецензии от сайтовете rottentomatoes.com и cinefish.bg.
- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Абсолвентът“ // Internet Movie Database. Посетен на 9 декември 2018.
- ↑ Александров, Власков, Новачков
- ↑ Polak, Poznanski и Skarus
- ↑ Брошура „Дневен Труд“
- ↑ The Graduate (1967) на Rotten Tomatoes
Външни препратки
редактиране- „Абсолвентът“ Официален уебсайт
- „Абсолвентът“ в Internet Movie Database
- „Абсолвентът“ в Allmovie
- „Абсолвентът“ в Rotten Tomatoes