Майк Никълс

американски режисьор, продуцент и актьор

Майк Никълс (на английски: Mike Nichols) е американски филмов и театрален режисьор, продуцент и комедиант от германо-руски произход. [1]

Майк Никълс
Mike Nichols
американски режисьор
продуцент и актьор
Майк Никълс (1958)
Майк Никълс (1958)
Роден
Михаел Игор Пешковски
Починал
19 ноември 2014 г. (83 г.)
Националност САЩ
Учил вЧикагски университет
Режисура
Активност1955 – 2014
Оскариза режисура:
1967
Абсолвентът
Златен глобусза режисура:
1967
Абсолвентът
най-добра комедия:
1967
Абсолвентът
Награди на БАФТАза режисура:
1967
Абсолвентът
за най-добър филм:
1967
Абсолвентът
Семейство
БащаПол Никълс
МайкаБригит Никълс
СъпругаПатрисия Скот
(1957-1960; развод)
Марго Калас
(1963-1974; развод)
Анабел Дейвис
(1975-1986; развод)
Даян Сойър
(1988-смъртта му)
Деца3
Подпис
Уебсайт
Майк Никълс в Общомедия

Биография редактиране

Майк Никълс е роден като Михаел Игор Пешковски на 6 ноември 1931 г. в Берлин, Германия. Той е син на германката Бригите Ландауер и Паул Пешковски. Баща му е лекар, роден във Виена в семейството на богати руски евреи, които бягат от ужаса на Руската комунистическа революция през 1917 г. По майчина линия Никълс има родствена връзка с големия учен Алберт Айнщайн.

През 1938 г., когато нацистите започват арестите на евреи в Берлин, седемгодишният Михаел и тригодишният му брат Робърт са изпратени в САЩ при баща им, който е заминал няколко месеца по-рано. Майката се присъединява към тях през 1940 г. Семейството се установява в Ню Йорк, където бащата, под новото име Пол Никълс, успешно развива медицинската си частна практика, което позволява на семейството да живее в близост до Сентръл Парк, Манхатън.

През 1944 г. Майк Никълс става натурализиран гражданин на Съединените щати. След като завършва гимназия той за кратко посещава Нюйоркския университет, но в крайна сметка го напуска. В началото на 50-те години Никълс е студент по медицина в Чикагския университет, където обаче се увлича по театралното изкуство, поради което през 1954 г. напуска и този университет. Завръща се в Ню Йорк, където е приет в прославеното „Актърс студио“ и започва обучението си при гуруто в бранша Лий Страсбърг.

Кариера редактиране

Започвайки кариерата си през 1950-те като комедиант в комедийното дуо „Никълс и Мей“, през следващите десетилетия Никълс се превръща в един от водещите режисьори на Холивуд. Четири пъти е номиниран за награда „Оскар“ за режисура, печелейки статуетката веднъж – за филма „Абсолвентът“ (1967), който превръща младия актьор Дъстин Хофман в звезда.[2] Сред останалите му хитови произведения са класиката „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ (1966), военната сатира „Параграф 22“ (1970), драмата „Силкууд“ (1983), романтичната комедия „Работещо момиче“ (1988), романтичната драма „Отблизо“ (2004) и политическата сатира „Войната на Чарли Уилсън“ (2007).

Успоредно с филмовата режисура, Никълс е активен и на театралната сцена, режисирайки 22 постановки на Бродуей между 1963 и 2012 г. Той е сред малкото творци печелили и четирите големи награди: кинонаградата „Оскар“, телевизионната награда „Еми“, музикалната награда „Грами“ и театралната награда „Тони“.[3]

Персонален живот редактиране

Майк Никълс е женен четири пъти; първите три завършват с развод, последният след смъртта му. [4]

Първият брак на Никълс е с Патриша Скот, те са женени от 1957 до 1960 г. Неговият втори брак е с Марго Калас, бивша „муза“ на поета Робърт Грейвс, от 1963 до 1974 г. [5][6] Двойката има дъщеря Дейзи Никълс. Третият му брак е през 1975 г. с Анабел Дейвис-Гоф, имат две деца Макс Никълс и Джени Никълс; завършва с развод през 1986 г. [7] Четвъртият му брак е с бившата водеща на „Добро утро, Америка“ и „Ей Би Си световни новини“ Даян Сойер, за която се жени на 29 април 1988 г. [8]

Нито една от жените му не е еврейка и децата му не са възпитани според религията, но се идентифицират като евреи. [9]

Никълс цял живот се интересуваше от арабски коне. От 1968 г. до 2004 г. той притежава ферма в Кънектикът и е известен коневъд. Той също така внася качествени арабски коне от Полша, някои от които се продават на рекордни цени. [10] Докато е в гимназията, той е бил инструктор в академията по езда „Клермон“ в Горен Уест Сайд на Манхатън и също така е „яздил на конни шоута в Чикаго.“ [11]

През 2009 г. Никълс подписва петиция в подкрепа на освобождаването на режисьора Роман Полански, който е задържан, докато пътува за филмов фестивал във връзка с обвиненията му в сексуално насилие през 1977 г., което според петицията би подкопало традицията на филмовите фестивали, като място да бъдат показвани „свободно и безопасно“ и че арестуването на режисьори, пътуващи до неутрални страни, може да отвори вратата „за действия, чиито последици никой не знае“. [12][13]

Смърт редактиране

Никълс почива от сърдечен удар на 19 ноември 2014 г. в апартамента си в Манхатън. [14][15] По време на 87-те годишни награди на Академията на 22 февруари 2015 г. Никълс е представен в сегмента In Memoriam, в позицията на водещ. [16][17][18][19]Никълс оставя филма на Джон Фредерик Херинг-старши „Кон с младоженеца“ на сина си Макс. [20][21]

Когато Никълс почина много знаменитости му отдадоха почит: Упи Голдбърг, Стивън Спилбърг, Том Ханкс, Мерил Стрийп, Кевин Спейси и Том Стопард. [22] На 8 ноември 2015 г. звезди и артисти се събрат в сградата на IAC в Ню Йорк, за да отдадат почит на Майк Никълс. Домакини на частното събитие са Илейн Мей и Лорн Майкълс. Изпълняват Ерик Айдъл и Джон Клийз. Сред гостите са Мерил Стрийп, Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Натали Портман, Карли Саймън, Нейтън Лейн и Кристин Барански. [23]

През 2017 г., по време на кръгла маса на Оскарите за актриса с „Холивуд Рипортър“, Ейми Адамс, Натали Портман и Анет Бенинг говориха за влиянието, което Никълс е имал върху живота им. [24] През 2020 г. Уди Алън описа Никълс като „може би най-добрия комедиен режисьор, който някога е бил на сцената.“ [25]

Филмография редактиране

Режисьор редактиране

година филм оригинално заглавие бележки
1966 Кой се страхува от Вирджиния Улф? Who's Afraid of Virginia Woolf? номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ за режисура
1967 Абсолвентът The Graduate награда „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА за режисура
1970 Параграф 22 Catch-22
1971 Плътското познание Carnal Knowledge
1973 Денят на делфина The Day of the Dolphin
1975 Богатството The Fortune
1983 Силкууд Silkwood номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ за режисура
1986 Изпепелени сърца Heartburn
1988 Билокси блус Biloxi Blues
1988 Работещо момиче Working Girl номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ за режисура
1990 Поздрави от Холивуд Postcards from the Edge
1991 Относно Хенри Regarding Henry
1994 Вълк Wolf
1996 Клетка за птици The Birdcage
1998 Първични цветове Primary Colors
2000 От коя планета си? What Planet Are You From?
2004 Отблизо Closer номинация за „Златен глобус“ за режисура
2007 Войната на Чарли Уилсън Charlie Wilson's War

Източници редактиране

  1. Mike Nichols (I) (1931 – 2014), IMDb.com.
  2. Номинации и награди
  3. EGOT Winners // Biography.com. Посетен на 10 март 2015.
  4. Mike Nichols - obituary // The Daily Telegraph. November 20, 2014.
  5. Daisy and Jenny Nichols: Director Mike Nichols' Daughters "Daily Entertainment News" online webzine, November 20, 2014
  6. New Yorker essayist Alastair Reid obituary The Guardian newspaper, publish date September 24, 2014
  7. Bloom, Nate. American Olympic Medal Hopefuls // InterfaithFamily.com, February 2, 2010. Nichols and his third wife, Annabel Davis-Goff, who were married between 1975 and 1986, had two children: a daughter, Jenny, now around 32, and a son, Max, now 35. Davis-Goff is of Irish Protestant background and she has become a well known novelist in the last two decades.
  8. Award-Winning Director Mike Nichols Dies At 83 // National Public Radio NPR, November 20, 2014. Посетен на November 21, 2014.
  9. Tampa Jewish Federation: "Jews in the News: Mike Nichols, Yael Grobglas and Dominic Fumusa" retrieved March 18, 2017 |"Nichols told Pogrebin that his parents were not religious observant at all. He said he was connected to his Jewish heritage, but did not practice Judaism or any other religion. His three children, he told her, were not raised in any faith. Despite their secular upbringing, Nichols said, all three of his children ultimately came to see themselves as Jewish. Nichols told Pogrebin that his daughter, Jenny, once said to him, "In the end you pick Jewish because it is harder."
  10. They Sell Horses, Don't They? Not the Spectacular Way Mike Nichols Does It // People. June 7, 1976. Посетен на November 21, 2014.
  11. McCarten, John. November 12, 1960 Nichols, May and Horses // The New Yorker ("Animals"). Sep 4, 2023. с. 9–10.
  12. Le cinéma soutient Roman Polanski / Petition for Roman Polanski - SACD // 2012-06-04. Архивиран от оригинала на 2012-06-04. Посетен на 2022-04-20.
  13. Release Polanski, demands petition by film industry luminaries // The Guardian, September 29, 2009. Архивиран от оригинала на June 28, 2019. Посетен на June 12, 2019.
  14. Staff. Mike Nichols, Graduate director, dies at 83 // BBC News. November 20, 2014. Посетен на November 20, 2014.
  15. Dennis McLellan. Mike Nichols, groundbreaking director of 'The Graduate,' dies at 83 // Los Angeles Times. November 20, 2014. Посетен на November 20, 2014.
  16. Which Dead Celebrity Will Anchor The Oscars "In Memoriam" Montage? // 22 February 2015. Посетен на 28 July 2018.
  17. Oscars 2015: Watch In Memoriam Tribute with Robin Williams // February 22, 2015. Посетен на 28 July 2018.
  18. Oscars 2015: In Memoriam - Oscars 2015 - 87th Academy Awards // 20 February 2016. Архивиран от оригинала на February 20, 2016. Посетен на 28 July 2018.
  19. Which Fallen Star Will Anchor This Year's Oscars 'In Memoriam' Segment? // Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 2023-10-19.
  20. 'The Graduate' Director Mike Nichols Excellent Estate Planning // 13 February 2015. Архивиран от оригинала на 2020-08-04. Посетен на 2023-10-19.
  21. Mike Nichols' Will // Посетен на 28 July 2018.
  22. Mike Nichols: Stars pay tribute to director // BBC News. November 21, 2014. Посетен на May 10, 2020.
  23. Starry Group Pays Tribute to Late Director-Producer Mike Nichols // May 10, 2020.
  24. Archived at Ghostarchive and the Wayback Machine: THR Full Oscar Actress Roundtable: Emma Stone, Natalie Portman, Taraji P. Henson, & More // Посетен на May 10, 2020.
  25. 'Life Isn't Everything' Review: A Rare Rapport With Actors // The Wall Street Journal, January 3, 2020. Посетен на March 18, 2021.

Външни препратки редактиране