Август Лескин

германски езиковед и славист

Август Лѐскин (на немски: August Leskien) е германски езиковед, славист, професор в Йенския и в Лайпцигския университет[1].

Август Лескин
August Leskien
германски езиковед
Роден
Починал
Лайпциг, Германия
ПогребанЛайпциг, Федерална република Германия
Учил вЛайпцигски университет
Йенски университет
Килски университет
Научна дейност
Областезикознание
Работил вЙенски университет
Лайпцигски университет
Публикации„Ръковоство по старобългарски език“ (1871)
„Граматика на старобългарски език“ (1909)
ПовлиянАвгуст Шлайхер
Подпис
Август Лескин в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 8 юли 1840 г. в Кил. Следва филология в Кил и Лайпциг, където защитава и докторантура. От 1864 до 1866 г. изучава латински и старогръцки език в Лайпциг. През 1866 г. започва да изучава лингвистика при Август Шлайхер в Йена. Той е един от основателите на младограматическата школа в езикознанието.[1]

Август Лескин е член на Берлинската и Мюнхенската академия на науките, и член-кореспондент на Петербургската академия на науките от 1876 г. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество.[1]

Научни трудове

редактиране

Автор е на трудове по индоевропейско, балтийско и славянско езикознание. През 1871 г. пише първото научно „Ръковоство по старобългарски език“, а през 1909 г. „Граматика на старобългарски език“. През 1925 г., посмъртно, е издадена книгата „Приказки на балканските народи“.[1]

Библиография

редактиране
  • Die Declination im Slavisch-Litauischen und Germanischen, Preisschrift der Societas Jablonoviana. Leipzig 1876.
  • Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache. Heidelberg 1871.
  • Grammatik der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache. Heidelberg 1909.
  • Litauisches Lesebuch mit Grammatik und Wörterbuch. Heidelberg 1919. (= Idg. Bibliothek, hrsg. v. H. Hirt und W. Streitberg. 1. Abt., 1. Reihe: Grammatiken 12).
  • Tagebücher 1892-1916, hrsg. v. T. Fuchs und B. Staude. Dresden 2016. (= Bausteine aus dem Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde, hrsg. v. E. Bünz u. a. Band 36).

Източници

редактиране
  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2589.