Кил (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кил.
Кил (на немски: Kiel)[1], неправилно Кийл[2], е пристанищен град в Германия, център на провинция Шлезвиг-Холщайн. Основна туристическа атракция на града е т. нар. Килска седмица (Kieler Woche) – ветроходна регата, провеждана традиционно в края на юни. Градът е известен със своя отбор по хандбал на клуб ТХВ Кил. Там се намира Килският университет, открит през 1665 г.
Кил Kiel | |
— град — | |
Панорамен изглед от Кил | |
Страна | Германия |
---|---|
Провинция | Шлезвиг-Холщайн |
Площ | 118,65 km² |
Надм. височина | 5 m |
Население | 247 441 души (2016) 2085 души/km² |
Пощенски код | 24103 – 24159 |
Телефонен код | 0431 |
МПС код | KL |
Официален сайт | www.kiel.de |
Кил в Общомедия |
География
редактиранеРазположен е в малък залив в югозападната част на Балтийско море. Поради разположението си градът се профилира като корабостроителен център. От морското му пристанище започва Килският канал, който има стратегическо значение за града.
Площта на Кил е 118,65 км², населението – 247 441 души към 31 декември 2016 г., а гъстотата на населението – 2019 д/км².[3] Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Кил е 35 618 €, което е над средното за Германия и 159 % спрямо средното за Европейския съюз.
История
редактиранеКилският фиорд първо е бил заселен от норманите или викингите, които колонизират територията чрез внезапни нападения в течение на много години през техния престой в германските селища. Това се вижда от географията и архитектурата на фиорда.
Градът е основан от граф Адолф фон Холщайн между 1233 и 1242 г. Кил, столицата на провинция Холщайн, е член на Лигата на Ханзата от 1284 до 1518 г.
Килският университет е открит от Кристиян Алберт на 29 септември 1665 г. Множество прочути учени, сред които Теодор Момзен и Макс Планк, са учили или преподавали в него.
От 1773 до 1864 г. градът принадлежи на краля на Дания.
Личности
редактиране- Родени в Кил
- Петър III (1728 – 1762), император на Русия
- Други, свързани с Кил
- Теодор Момзен (1817 – 1903), историк, учи право в града през 1838 – 1843
Външни препратки
редактиранеИзточници и бележки
редактиране- ↑ Михаил Данилевски. „Географски речник на задграничните страни“, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987, стр. 275
- ↑ Наредба № 6, чл. 39, т. 1: „не се отразява дължината на гласните, отбелязвана графически в немски език по различни начини“.
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.